IV. 18 август, 9 часа сутринта

[Iskri4ka]

18 август, 9 часа сутринта

Г-н Дънов прочете 4 глава от Посланието към Галатяните и 5 глава от същото. Г-н Дънов каза, че това е проповедта, която ни дава апостол Павел. След това г-н Дънов каза:

- Това, което ще ви кажа, това са мои възгледи и сте свободни върху това да ги приемате или да не ги приемате.

За да можете да имате каквато и да е посока в света, трябва да имате опорна точка - то е общ закон. Опорна точка всякога е необходима. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и пр. Без опорна точка вие ще се грижите всякога, а няма да извършите никаква работа. Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка.

Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е. да се попитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света. Може да се каже, че сме проводени да се учим. Но какво отношение има това учение с бъдещето на света? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос.

Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете. Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване.

Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка? Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство. За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност?

Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.

Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере. Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.

По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог направи да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е. движението на всичката материя около спирална форма и така са образувани великите светове, а по-после - по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора.

Разбира се, този процес не е изработен за 10-20 милиона години, а най-малко са били нужни 10 милиарда години, за да се приготви една бъдеща еволюция за една нова вселена. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия 12 милиарда години.

В нашите умове може да се зароди въпросът: Какво ще бъде положението на човека? Разбира се, след като премине човек тези 12 милиарда години, няма да бъде положението както сега, а ще бъде положението както жабата спрямо човека. Такава ще бъде разликата между сегашното и бъдещото положение на човека. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа и Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да се разпореждате и вие ще бъдете натоварени с редица отговорности, и доброто и злото ще се товари върху вашите гърбове. Ще настане една нова еволюция за вас.

Като имате предвид тази велика цел на живота, то съвременните ваши страдания трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, за бъдеще ще бъде една играчка (кукли) като на децата. Ако и да ви са потребни сега, за бъдеще обаче, когато промените състоянието си, ще бъдете готови за по-високи и по-велики работи. Вашата душа ще бъде готова за нова служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за настоящото си положение и следващите спънки ще дойдат по един естествен път.

Сега да се върнем за отношенията в света. Всичко в света: огънят, цветята, водата, това са предмети на това училище - светът. Нищо в света няма да бъде без съдържание. Ако вие можете да възприемете вибрациите на цветето, например, то вие може да се вслушате в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветето има толкова съзнание, колкото ние в нашия свят.

Както ние гледаме на цветята, така и напредналите духове гледат на нас, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят ние сме човеци. Вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият и много бият. Защото човек когато напусне своята сфера, неговото положение ще бъде смешно, както магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст и то с това добило голям глас, с което станало посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го разтоварят, така щото няма нужда от бързане.

Например, по въпроса за мислите и желанията. Колцина от вас сте господари на вашите мисли и желания? Мнозина ще кажете, че сте господари, но като се турите на изпит, вие сами ще се убедите, че не сте господари. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да му се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по-голяма пакост. Това, което се нарича Страшен съд, това е за тия, за които ще настъпи Божествената нощ от 12 милиарда години, докато настане Божественият ден, и това е, от което една душа трябва да се бои.

Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи. Една душа ако остане назад в своето развитие и дочака Божествената нощ, след като премине тази нощ, чак тогава ще се дадат условия на тия души да се развиват и еволюират.

Да се върнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? Тя има отношение, защото е излязла из опитността на хората и може да се ползуваме от тая опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тези опитности ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила за живеене. Принципите не са претърпели никакво изменение, но нашите отношения спрямо тия принципи са претърпели изменение. Например светлината за нас е по-голяма или по-малка спрямо нашето схващане и доколкото тя може да реагира върху нас.

В Библията имаме една духовна растителност и от нея може да образуваме гориво, от което ще се ползуваме във време на мъчнотии. Запример един час си разположен, а друг час си неразположен и после, една година разположен си, а друга година не си разположен и така се редуват. Затова имаме 12 милиона за разположение и неразположение.

Това е великият Божествен закон за вдишването и издишването, за прилив и отлив. Когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога и тази именно обмяна е любовта Божия. Ние сме един предмет за любовта на Бога. Господ дава на една душа добро и зло. В това се състои съзнанието на Бога и каквито последствия да има, Той ще ги даде.

Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде. Той никога не отказва. Той е единственият, Който никога не отказва, в Него думата „няма" не съществува, затова всичките духове, от най-големите до най-малките, пред Него благоговеят, защото Той е един Дух, Който носи бремето на всички, защото всички същества постоянно искат от Него. Например един възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог ще му го даде. Вие запример искате 10 хиляди лева за къща - и на вас ще ви ги даде, няма да откаже. Нали и Христос казва: „Търсете, искайте, хлопайте и Господ ще ви даде и отвори." Ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Бог ще ти даде това, което искаш.

Разбира се, че тук аз ви говоря за закона какъвто е, но как ще го приложите, то е друг въпрос. Като искате, Господ ще ви даде, но как ще иждивите това, което ви се дава, то е друг въпрос.

Тия принципи в Библията трябва да се оползотворят. Те имат практическо приложение в живота. Ние ще слезем от философията към практическото приложение в живота. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате.

За да може правилно да се развивате и да могат материалните работи да се оправят, трябва съблюдаване на известни правила и аз казвам, че материалните богатства са резултат на добро духовно състояние. Материалните богатства са само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашите души и с нашия ум. Така ние може да сме богати с мисли, може да сме богати с материални неща. Често пъти в духовния свят в тия неща става обмяна.

Например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения Най-сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която обмяна човек може да става богат, тогава само той вижда, че една печалба не е едно богатство, обаче щом го поиска, отгоре му се дава. Затова в желанията си, които искате да използувате, гледайте обмяната и залогът да са чисти. Съвременното богатство тук е пратено отгоре и виждате колко жито имаме ежегодно, плодове и др.

Васил Узунов пита: - Какво отношение има духовното развитие за човека отказването му от всичко в света? ,Не е ли това доброволен отказ от всичко?

- Това е само една икономия, за да не влезем в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.

По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно. Такова благочестие е фалшиво благочестие. Небето иска от нас желанието ни напълно да бъде определено и оформено. Ако не се отговаря на много молитви, то е защото желанието, искането ни не е напълно определено и няма да се отговори от Небето на такива молитви, докато не се оформят. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето един наш проект за материални или други нужди и да искате да се изпрати проектът от Небето, както то желае. Удовлетвореното желание на такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи.

Най-после, от много искания даже има и бой. Вие пак искайте, нека ви бият, нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които винаги са начумерени, защото нямат и уж от смирение не искат, но затова по-добре да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа и затова не искат. Но като не искат, те повече безпокоят Господа. Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш.

Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност.

От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях.

После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви. Не е волята на нашия небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която да не мога аз да изправя. Законът е такъв, че всеки трябва да работи, а Господ ще оправи работите му.

През тази година вие искате да работите. Турете всеки в ума си, че през тази година ще работите да приведете трима души в Царството Божие. Молете се за тях и искайте Господ да ви ги покаже где са и Господ ще ви ги покаже.

Три неща изисква Духът Божи: да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот и Божията Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота; добре да живееш е да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота ти. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов

Там, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.

Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето. Добре, остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Добре, какво те безпокои? Отношението на другите. Тури го настрана и не мисли за него. Всичките хора една майка ги е родила. Няма нито един по-добър. Всякой става такъв, какъвто иска.

Адам беше в рая добре, нямаше да го боли глава. Но ето, един ден му се поревна да вкуси и от последното дърво в рая, което му беше забранено. И какво излезе от вкусването на този последен плод? Като влезе в душата му и се смеси с всички други - едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова.

Добре, вземи пример: ако в живота ти има едно желание само, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелай плодовете му. Храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш.

Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум, да бъде у вас Духът Христов. Прочее, и онова, което има да ти каже, разбирай, защото ще бъде написано на друго място по-добре - в твоето сърце. Там, дето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово.

Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Но повече от това - съдействувай за скорошното й привършване.

Разните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.

Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.

Размишлявай добре и върши волята Му. Все-таки един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще стане видело. Помни: В Бога няма измяна. Това ти казвам аз, свидетелството на този Дух, Който свидетелствува заедно с твоя дух, е вярно.

„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще ви го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропадне, когато законът царува? Те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините в ръцете Си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание. Както душите се изпитват в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух.

Няма, прочие, никоя причина, която да те застави да се боиш и плашиш от някого. Не си обязан никому, нито си длъжен някому освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му.

Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия.

Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност. Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.

Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе. Ето в това преддверие на Божия дом те очаква това, което желаеш. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо.

Слушай, прочие, този вътрешен глас. Господ има да стори нещо за тебе. Ръката Му се простира и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали. Пред тебе лежи обетованата земя, в която влизаш. Господ е сам, Той те въвежда и ще бъде с тебе винаги. Ти не ще бъдеш лишен от Неговото присъствие. Стой сега и слушай какво Бог ти говори. Стои и чети това, което ще пиша. В това, което ще чуеш, и в това, което ще прочетеш, стои животът. Блаженството, обаче, ти ще придобиеш в това, което видиш.