IV. 11 август, четвъртък

[Iskri4ka]

11 август, четвъртък

В 9 и половина часа сутринта събранието се започна с „Добрата молитва", изпяване „Възкресение Твое", прочитането от г-н Дънов на 105 псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя". След което г-н Дънов каза следното Слово:

- Тази сутрин ще ви говоря върху служенетo. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всички противоречия между Бог и него изчезват. Причината за страданията са именно тия противоречия с Бога, защото всяка работа, която Господ иска от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, да се служи на Господа, няма по-лесно нещо от това.

Ще кажете, че „на нас е тежко да служим". Защото няма по-лошо нещо от това да накараш някой болен човек да служи. Най-почтеното място в Небето е служенето - това е една от най-почтените длъжности в Небето. Тук, на Земята, това нещо - служенето, службата, се е извратило, но на Небето се гледа другояче. Виждаме, че когато хората не могат да извършат всички работи, с които са били натоварени, тогаз Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голямата работа, защото носи всичките ни бременна и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето.

Първото нещо, което ние необходимо, за да бъдем слуги на Бога - трябва да оздравеете, защото без това не можем да бъдем Негови слуги. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха! Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде духът да се зачне в нас, тогава този зародиш, грехът, изчезва; затова е казано, че роденият от Духа грях не прави. Ето защо това изречение не може да приложим еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека и когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото подигане.

Не е добре да не знае човек защо слугува някому. Да се учим да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота си, той всякога ще я повтаря. Една истина може да я научите за много години, а може да я научите и моментално. За да можем да служим на Господа, трябва да имаме известна сила, която се складира в нашия ум и нашето сърце. А пък за да можем да привлечем тия сили, обезателно трябва да въздействуваме с нашето сърце и затова нашите чувства са, които ще повикат хората.

Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората е, че трябва да подготвим нашите умове за посвешение. Излиза, че има нужда от два вида работници. Ще гледате да нямате лошо разположение, когато предавате истината на хората, защото това ваше разположение ще го предадете на хората досущ дотамо. Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Своя Дух, за да подготви хората за истината, която ще им се предаде чрез нас.

После, причината, по която бият някого, то е неговата неопитност, но по отношение това да му послужи за добро и, като верен слуга, той трябва да постоянствува, а не да се замислюва и да се връща назад от дадените му уроци.

Как може да дойде Господ при вас? Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките вибрации, мисли и желания и тая е причината, че когато не сме в добро разположение, като дойде Господ, Той страда вследствие нашето неразположение и заедно с Него страдаме и ние и в такъв случай страданието се чувствува даже в по-голям размер. Ето защо, когато дойде Господ, трябва да изчистим сърцата си от всички лоши желания и тогава само Господ ще се всели в нас, ще проговори у нас и ще се яви сила Господня, която не ще бъде освен в наше услуга. И всичко това нещо е проста истина.

Никога не трябва да се страхуваме от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да го бие. Ако речете вие сами да се биете с дявола, помнете, че горчиво ще се разкайвате, че захващате борба не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и около вас, защото не така лесно се побеждава тоя Голиат. Виждате, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа, а със силата на Духа (ножа на Голиата) отряза главата му. Вие трябва да имате прашката на Давида, което е вашият ум и сърце, и камъка в прашката, което е Христос. Ножът обаче не ви трябва. Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиата, а чак когато го уби, извади неговия нож, та му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори.

Знайте, че вие имате у вас, у себе си прашката, защото притежавате ум и сърце. А пък камъка, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката (Първа книга на царете, от 17 до 40 cm., 17гл.).Имайте пред вид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на Земята. Той е вътре в нас, Той е един от най-постоянните работници в света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята или за вашата мисия.

Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас тук, на Земята. Христа ще намирате само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката - ума и сърцето, ще имате и камък - Христос, и ще можете да воювате.

Човек без изкушение и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. Само страданията са ни докарали до това положение, до което се намираме днес. Досега Христос ви е само носил, и не само вас е носил, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия.

Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са раззядани, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите камъка в нея. Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите противници. Преди всичко, вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постоянно израства и укрепва душата им. А зародишът за вярата е у нас.

Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и че сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас?" На това има да ви кажа: Свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не намерите друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат отпред очите ви. Най-сетне, ние трябва да се учим и от опитностите на светските хора в това отношение: не пущай старото, докато не дойде новото. А ние в разсъжденията си изгасваме свещта и после изпадаме в страдание, когато не трябва да бъде така. Често пъти аз срещам хора с добро желание, които искат да служат Господу, а че току ги видиш дряхли¹⁰² и обезсърчени, след което настъпват страдания. Защо? Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябвало да не изпущат, докато не намерят друга.

Друго нещо: Някои казват, че в книгата Господня било казано „да сеем с време и без време". Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време"? Седете си вкъщи и не сейте там, дето Господ не е орал. Та, преди да отидем на работа негде, трябва да внимаваме дали Господ е предшествувал пред нас и дали е орал.

Как мислите се е образувала материята? Малките животинки са причинили напластявания, в които са израсли бурените, които после да се облагородили в сочни плодове, от които човечеството се толкова продоволствува и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог превръща в добри. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналите си животи вие сте били грешни, а от тия ваши грехове трябва да извлечете поучение, като се ползувате от живота, без ни най-малко да се връщате назад. Дяволът може да се подчини само като го държите гладен, не да го храните добре, а му давайте по малко хлебец, както що старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце.

Виждате от картината, Пентаграма, че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта -чисто Божествения кръг, дето става подигането. Жезълът означава закона на правдата. Книгата е разумът, а светилникът представя човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос, ще минете тогава през втората врата, Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, дето ще се срещнете с най-големия противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте подготвени.

Трите инициала в картината са: В - Ръководител, У - Учител-Спасител, Ж - Царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Но специално върху картината ние ще се спрем друг път, а това, което се загатна върху нея сега, е мимоходом.

На въпроса, зададен от Симеон Драганов, г-н Дънов отговори:

- Че Христос ще дойде, това е безспорно и скоро ще дойде, но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век.

На въпроса на Атанас Бойнов г-н Дънов отговори:

- Под думата „второ пришествие" не бива да. се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и философски не е право да се приеме, че второто пришествие означава свършека на света.

След това г-н Дънов каза:

- Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете вашата вяра и градете върху нея, което е вече направено от вас.

Събранието се преустанови за довечера в 9 часа.

В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масите. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички се изредихме, та казахме по една втора мисъл с малко думи, след което г-н Дънов каза:

- Тази вечер ще ви говоря върху пребъдването. Мнозина казват: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде." И после се казва още: „Аз ще явя Себе си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие ще пребъдете в Моята любов." Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъде в земните пластове, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсне и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено, обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод..

Така трябва да се стараем да работим, щото да живеем в два свята. Както зърното живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. От изпитите и страданията ние не трябва да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всеки друг път е фатален.

Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако го приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда.

Христос казва: „Думите Ми да пребъдват във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може и да ви подтикне към добро. Когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат.

Мнозина са питали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпървом добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така и с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го. Започне ли да ви изкушава с известно свое желание, тогава такъв един дух изпитайте добре с ума си и със сърцето си - станете в дадения момент съдебен следовател, вижте що иска и като се убедите, че желанието не е износно за душата, в такъв случай подигнете се нагоре, също както балоните отскачат във висините, щом изхвърлят от багажа си и олекнат. При такова изкушение хвърлете и вие от вашия багаж и олекнете. Питайте духа защо идва и какво именно иска да върши.

Въобще, дръжте това правило, че ако искаме да следваме Господа, ние никога не трябва да пожелаваме неща, които спират нашия напредък. Представете си човек, който има постоянно работа да движи махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува вкъщи. Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата? Същото нещо може да се каже и за вас, ако не изпълните навреме и постоянно своята длъжност. Ние имаме задължение към всички духове и към нашите ближни.

Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате как и защо. На това само Бог ще може да отговори, защото е вечен, а ние нека изпълним което можем, да премахнем из нас човешките мисли.

Аз желая през годината да схванете и разберете добре що е вяра, надежда и любов, какво нещо са те и да можете да ги развивате. Вярата е първото стъпало в съзнателния живот. И вярата, и надеждата, и любовта са у нас. За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, в който случай в пълнота ще дойде и вярата.

Постарайте се през тази година да усилите вярата. Ако Господ ни даде някои страдания в живота, знайте, че всичките - големи и малки - са математически определени и това не е фаталност. фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон.

Първото нещо в живота е послушанието, затова, когато чуеш Господа, винаги тръгни, без да се съобразяваш с другия глас в тебе, който ти внушава може би: „Стой, стой!" Всички вие трябва да слушате и то с осторожно внимание да слушате, защото има случаи в живота, дето за една лоша постъпка Господ поне най-малко 3 пъти да не ни предупреди. Той предупреждава всекиго 3 пъти за лошата му постъпка. И който се съобрази с това предупреждение, работите му тръгват на по-добре и се оправят.

Аз искам тук, на физическото поле, да бодърствувате. И аз много добре зная защо ceга, в този момент, вие спите. (Действително, за забелязване е, че всички дремехме, с усилие и напрежение слушахме важните истини, които се изтъкваха в настоящата реч. Причината на това се обяснява едно от непоносимата тазвечерна топлина - беше много задушно, и друго, от обстоятелството, че мнозина от нас не бяха спали през миналата нощ, когато им беше редът да участвуват в уреденото бдение. Но сигурно най-вярната -причина е скрита, психическа.) Спите, защото искате да се оправдавате. Но за вас е по-добре да бъдете будни.

Прочее, размислете и вижте дали вие всички пребъдвате в Господа, с Когото аз искам да ви свържа чрез това пребъдване. Отивайте при Него тъкмо такива, каквито всъщност сте, нито се увеличавайте, нито се намалявайте.

А през годината гледайте да развивате вярата без никакво съмнение. Вяра без съмнение, то е абсолютно право в Бога.

Заседанието се свърши в 11 часа през нощта.