Jump to content

1932_09_22 Свещен трепет,


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.

Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

СВЕЩЕН ТРЕПЕТ

Отче наш

"Зора се чудна зазорява"

Ще прочета 11 глава от Матея до 21 стих.

Ще взема само третия стих:

" Ти ли си, Който има да дойде, или другиго да очакваме?"

Двадесетият век е век практичен, конкретен, материалистически, реален. Туй не е един век на отвлечени идеи, но нещо най-конкретно, което може да се реализира, да се види, да се туря известна научна форма и да стане достъпен. Близките неща са реални. Това е едно състояние на децата. Материализмът показва детинството на човечеството. Първоначално, когато земята се е създал а, всичките хора са бил и материалисти. Всички са изповядвали материализма, туй е било общото учение. Какво разбраха тогава хората? Под думата материализъм и идеите толкоз е грамадно различието, колкото от земята до небето. Разликата е такава грамадна между тогавашния материализъм и сегашния реализъм. За идеализма нищо няма да говоря. Най-хубавото в света е, когато очакваме. В очакването е всичката красота. Онзи, който ще дойде, то е реализирането на известен идеал. Трябва да дойде някой, защото всяко желание, всяка мисъл си имат обект в света, както и доколкото отвлечено да говорим, всякога ние, хората, говорим за конкретни неща, даже и ангелите, не крилатите ангели, но ангелите, които седят 100 пъти по-горе от хората по разумност, и те мислят конкретно. За пример човешкият свят за тия същества съставя такава една област, както за нас съставят микробите. Те със своите микроскопи, телескопи изучават хората, искат да проникнат, понеже не може да влязат в нашето състояние. Те не знаят какъв е мотивът, защо един човек върви в една посока, а не в друга. Защо си вдига и слага ръцете, ангелът не може да си даде отчет, наблюдава под микроскопа какво се движи. И се старае да отгадае какви са подбудителните причини. За вас е проста работа. Казвате: "Мене да ме викат за съветник." Най-после защо един човек си вдига ръцете? Един ангел, след като посвети 100 години за наблюдение, дошъл до едно заключение защо човек си вдига и слага ръката. Едно дете ще каже: "Той бие жена си." Много проста работа е. Ангелът, след като наблюдавал 100 години, намира, че има някаква подбудителна причина. Той научно заключение ще извади. Причината за тия движения е жената, която дава подтик, импулс. Той казва: "Жена ми дава заповед." След туй започва да наблюдава защо тя го заставя да си вдига и слага ръката. Детето ще каже: "Това е много проста работа, то не съставя трудност." Туй, което за нас е обикновено, за децата то съставя една област толкова обикновена и за ангелите съставя една психическа област да открият тайната. Но какво грамадно различие има между схващането на един ангел за причините на вдигането на ръката, за причините, по които детето мисли, че не само човек, когато бие, вдига и слага ръката си, но когато милва, и тогава вдига и слага ръката си. Когато го изваждат из водата, също. Детето прави много общи заключения. Пък ангелът трябва всяко помръдване да следи по какъв начин се помръдва. Той знае причините за движението на ръката и по туй движение знае какво е състоянието на туй, малкото същество, с тази интелигентност. По някой път ангелите се учудват, че такова малко същество има такава голяма интелигентност в себе си.Тогава вие ще се намерите в положението на онзи анекдот, дето един французки писател, мисля, че е Волтер, той представя французите, понеже са много тщеславни, когато направиха една експедиция за Северния полюс, тази експедиция била наблюдавана от едно същество от Сириус. Тръгнало това същество да посети Земята. Тръгнало то, ходило то по Слънчевата система, дошло му на ум да дойде на Земята и като стъпило в океана, толкоз било голямо, че едва потънало до глезените. Ще си представите какво същество е. И забелязало, че нещо микроскопическо се движи по океана, хванало то това същество с двата си пръста. Това било параходът. Той взел с щипците си един французин, който се намира в парахода, турил го под микроскопа и започнал да го гледа и започнал да говори с него на научен език. Пита това същество французина: "Какво търсите?" "Ходихме на експедиция да изследваме Северния полюс." Учудил се жителят на Сириус на това малко същество, пък такава грамадна интелигентност да има. Хората, колкото и да са малки, се виждат много интелигентни. Сега, това са още анекдоти, това още не е наука, това не е .забавление, това е подтик за знание.

Някой път ние мислим, че знаем, но после трябва да наблюдаваме. Кое ще наблюдаваме? Астрономът наблюдава звездите. Военният, на бойното поле е той, наблюдава с пушката. Търговецът, и той целия ден седи и наблюдава дано мине някой. Всички изобщо искат наблюдение. Всеки има един обект да наблюдава. Хората очакват да дойде някой на земята, после да дойде в техния дом. Сутрин ние очакваме слънцето да изгрее. След като изгрее, праща своята топлина. Светлината на слънцето е всякога добре дошла. Донякъде сме се общо ориентирали във всички негови прийоми и едва сме се запознали с туй слънце, езика на което не познаваме. До известна степен се интересуваме в нас. Щом намери някой затворен прозорец, казва: "Какво правите тук?"Разговаря се. И като се огледате в огледалото, казва ти: "Ти не си толкова красив." Някой път ти казва: "Красив си." Туй е говор на слънцето. Защото, ако няма светлина, вие ще кажете: "Отде изважда туй заключение?" Ако няма светлина, няма да може да извади туй заключение. Слънцето е подтик да виждаш, че си красив. Кои неща са красиви и кои неща не са красиви? За пример как бихте описали някой красив човек? Даже художниците мъчно може да опишат. Те може да опишат, но известна съразмерност трябва да има. Лицето ако се раздели на три части, челото трябва да съставя една трета, носът една трета и брадата една трета, да бъде лицето съразмерно. Художниците имат известни съотношения лицето трябва да представя една десета от тялото, от височината. Защо е така, то е тяхна работа отде са го извадили. Отнякъде са го взели, но съществува известна пропорция; защо една десета, а не девет десети? Ние трябва да констатираме известен факт, понеже тази система, с която ние броим, тази система, тя съществува в природата. Частична система съществува в природата. Тя е възприета от други същества, много по-напреднали. Хората са ги копирали. 3-тесъществува, 7-тесъществува, 10-тесъществува, 2-тесъществува, 1-то съществува. Всичките тия числа са извадени от самото тяло. Ако вземете от колко пръста за пример... Ако вие откъснете само една кост от човека, цялата хармония ще се измени. Ние сме против хирургическите операции от известно гледище на природата. За нас реалното представлява площ, тялото представлява една площ, чрез която природата се изразява, изявява. Човек знае само това за природата, което може да възприеме чрез тялото си. Което може да възприеме чрез сърцето, което може да възприеме чрез мозъка си, чрез своята симпатична нервна система, чрез кожата си, всичко туй, което може да възприеме чрез петте сетива, но всички тези са разпределени по цялото тяло, следователно развоят, облагородяването на човека, неговата интелигентност напълно зависят от площта, който тялото завзема в дадения случай. Те казват, че интелигентността се дължи на гънките на мозъка, но колкото площта е по-обширна, толкоз е по-голяма интелигентността; повече възприятия има от външния свят, колкото тялото е по-голямо. Мекотата винаги показва една площ по-широка, отколкото, когато тялото е грубо. Всички, които имат груби организми, показва, че площта е по-малка. Следствие на това всички хора, у които косите са по-тънки, завземат по-обширна площ, следователно през тънките коси възприятията по-лесно се възприемат, отколкото през по-дебелите. Колкото мускулите са по-деликатни, толкоз и възприятията са по-големи. Колкото мускулите са по-грубо устроени, толкоз възприемателната сила за света е по-слаба, вследствие на това нашите понятия за света ще бъдат илюзорни, същото се отнася и за очите. Силата на очите зависи от тяхната площ. На някои площта на очите е по-широка. Има хора, които виждат на 80°, има хора, които виждат отпред и отзад, площта е широка. Някой вижда зад себе си така, както отпреде си. Сега не искам да го доказвам. Защото има неща, които не трябва да доказват. Има неща, които не може да се докажат поради самото естество. Не може да ви докажа какво нещо е сладкото. Може да ви доказвам нещо, за което вие имате опитност, за което може да имате някаква далечна идея. Непременно сладчината трябва да съществува като реалност в природата, за да може да говорим върху нея. Сега например не може да съществува в света нещо илюзорно. Даже илюзията, която съществува, не е илюзия. Само че е преувеличена. За пример вие може да увеличите една микроба хиляда, 10 хиляди пъти, илюзията е, че този микроб не е толкоз голям, колкото го виждате под микроскопа. Някой пъти природата си играе с увеличения или намаления. Природата е поставила слънцето на такова далечно пространство, намалила го хиляда пъти. Едва го виждаме малко. Тогава може да го разбираме. Ако природата би го турила наблизо, да завземе една четвърт от пространството или да завземе половината, то щеше да завземе половината небе и ние щяхме да се погълнем само в светлината на слънцето. И тогава мислим, че няма друга реалност в света освен слънцето. Сега някои имате идеята, че има Бог. Под думата Бог какво разбирате вие? Ако тази идея е толкоз близо до вашия ум, че покрива целия свят, какво понятие вие ще имате за Бога? Ние всички по отношение на Бога сме крайно материалисти. Аз не съм срещал нито един, който да има идеалистическо схващане за Бога. Колкото хора и да съм срещал французи, англичани, професори, учени, всички имат материално схващане за Бога. Прави са те, но това не е реалното схващане. Ние Бога не може да Го проучим. За Бога знаем до толкоз, доколкото знаем за Неговите дела. По никой начин не може да Го проучим. Ти не може да кажеш, че има Господ и че няма Господ. Нито ти си Го видял, туй, което не може да видиш, не може ти да го отричаш, нито да го доказваш. Туй, което не може да видиш,ти не може нито да отричаш, нито да приемаш. Туй, което си видял можеш, но туй, което не си видял, не можеш нито да го отричаш, нито да го твърдиш. Туй, което не може да мислиш, за което никога не си мислил, не може никога да отричаш. Ти може да отричаш идеята за Бога, идеята, която свещениците имат, но тя е далеч от идеята за Бога. Тя няма никакво отношение. Ти може да отричаш концепциите на някой учен човек, но това са техни схващания. Реалността няма никакво отношение. Може ли ти един художник да го познаваш какъв е вън от неговите картини? Ти трябва да проучаваш картините, които той е създал. Има ли тия картини, става художник, няма ли тези картини, няма художник. Един химик може да го познаеш в лабораторията, туй, което може да направи, както и един физик.

Казват за някого, че е вярващ човек. Мене не ме интересува в какво вярват хората. За мене вярата е туй, което е в тебе. За мене всичкото вярване е вятър, който духа отвън. Като духа вятърът, казвам: "Вярвам." Вярвам в какво? Във вятъра, който духа. Вярвам в слънцето, което ме напича. Вярвам в топлината. Като има светлина и топлина, това е просто обяснение. Вятърът казва: "Когато се разширявам, нагоре отивам; когато аз се смалявам, надолу отивам. Следователно в тия две свойства, които имам, на смаляване и на разширение, аз си правя известни забавления. Или някой път като слизам надолу, изстудявам хората, а като се качвам нагоре, аз ги стоплям." Сега вие може да дадете доказателство. Че като стопля въздуха във вашата стая, той отива нагоре; той като влиза в стаята ми, вътре, беше студена. По какво се различава? Станала ли е някаква голяма промяна във въздуха? Разликата между топлината и студа седи в количеството на топлината, която се изпуска. Следователно, ако вие бяхте един човек да имахте зрение, щяхте да видите, че нали когато влизат във водата някои частици, изменят свойството на водата. Следователно и във въздуха влиза по някой път топлината. Сега, разбира се, ни най-малко не искам да обяснявам какво нещо е топлина, понеже вие я знаете, учили сте физика. Туй, което се изяснява физически, туй считате за истина, както съвременната наука обяснява. Аз мога да ги приема тия неща, то е отношение на движение. Защото светлината периодически мени своята скорост не във физическо отношение. Туй е мое твърдение. Но може да се докаже при какви условия, щом светлината мени скоростта, значи във външните условия има нещо, което изменя нейната скорост. Следователно всичката светлина, която излиза от слънцето, голяма част от нея се поглъща, понеже тази светлина, която иде на слънцето, иде от друго едно слънце, много по-грамадно от това, с милиони пъти по-голямо, с колко милиона да ви кажа, 75 милиона пъти или 120 милиона пъти, или 500 милиона пъти. И едното може да бъде неразбрано, и другото. Но някои предполагат, че туй слънце, от което иде енергията за нашето слънце, е 25 милиона пъти по-голямо, и тогава пресметнете: ако нашето слънце е 1 милион и 500 хиляди пъти по-голямо от Земята, то колко ще бъде диаметърът на това слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето слънце, каква ще бъде топлината и светлината му? Пресметнете какъв ще бъде неговият диаметър. Учените хора не са го пресметнали, но вярвам, че след 5 или 10 години хората ще дойдат до диаметъра на това слънце. Засега няма обяснения, но има други хипотези, предположения. Че съществува друго слънце, за него въпрос не става, и колко е голямо, и тоя въпрос не ви интересува. Сега тези работи са посторонни за вас, не ви интересува това слънце.

Има известни работи, аз съзнавам, че те са непотребни за хората. Да ви представя сега непотребните работи, които мене не ме интересуват.

Мене ми разправяше един американец: "В живота ми само веднъж затрепери моето сърце. Отивам на едно зрелище, гледам, една жена застанала на една дъска с ръцете опрени до дъската настрани. Около главата, гърдите и ръцете й забити ножове 7-8-10-12 ножа. Един мъж хвърля тия ками отдалече и ги забива по на няколко милиметра от нея в дъската. Като гледах това, изтръпнах. Той взема камите остри и ги хвърля. Казвам: Луд ли е този? Заобиколи я с ножовете. Искаше да дадат друг номер, но аз си взех шапката и излязох. Ако дойде нещо по-силно!"

Сега, какво ще ви допринесе това изкуство? Сега аз се чудя на онази сръчност, на онова самообладание, на онази вяра на онзи, който мисли, че няма да се забие ножът в него. Питам: Колцина от вас бихте застанали на тази дъска, да забиват ножовете около вас? Зная, че ако на вас ви даде някой хиляда английски лири, едва ли ще се съгласите. Как не, може да ви коства живота! Някой би се съгласил за хиляда, но питам като този американец: Не щеше ли да ви трепне сърцето, като забият ножа? Ще хукнете, ще си вземете шапката. Защо? Има известни опасности в света. Има известни изключения в света. Изключения често идват. Аз съм чел за един змиеукротител при известна обстановка с една голяма боа, и правил много пъти опити да се замотава върху тялото му и да се размотава. Но веднъж, като се замотала тъй, че му счупила костите. Тази магия на външното го смазва много хубаво. Как ще си обясните? Сега аз не искам това да остане то е само за обяснение. Изключения има във всеки опит, навсякъде има изключения: във физиката има изключения, в химията има изключения.

Мене ми разправяше един американски професор, правил опити с неизвестни вещества, та взривът е толкова грамаден, че може да пострада човек. Той като усетил най-малката частица, казва на студентите: "Бягайте всички!" И студентите, и професорът, всички избягват от аудиторията и след това става взривът, всичко отива. Бягай! Защо да се бяга? Бягай нищо повече! Опит се прави, научен опит. Сега вие казвате: "Този професор защо е толкова глупав?" Не, учен човек е. Та кой от вас не е правил несполучливи опити? Аз може да ви наведа хиляди опити, дето вие сте бягали на общо основание.

Един германски конт или граф, не зная какъв бил, май граф бил, води една богата германка една вечер да минат една река, води я на забавление някъде, на театър. Той мисли да се жени за нея, ухажва я, носи й подаръци, но същевременно и слугата на тази германка ги придружава. Той с лодката превежда ги на брега и се връща. Като излизат на другата страна, веднага ги нападат разбойници, случайно, не в засада. Графът офейква, оставя момата и тя почва да вика, да плаче. Графът офейква, няма го никакъв, той става на гр...[1] Слугата с лодката отива наново на другия бряг, спуща се, разпръсква всички, взема господарката си, туря я в лодката и я завежда у дома й. Една случайност, която в дадения случай повдига слугата в съзнанието на господарката, а графът пада в очите на момата. Сутринта иде графът с цветя и казва: "Много съм радостен, че вие така сполучливо се избавихте." Тя му казва: "Ще бъдете тъй добър втори път да не ви виждам тук." Един несполучлив опит е туй. Той искаше да заведе тази, богатата мома на театър, но случва се, че разбойници развалят и правят опита му несполучлив, обаче сполучлив за нейния слуга.

Сега някои от вас може да пожелаете да бъдете като графа. Нещата не се повтарят. Само веднъж е станало. Друг пример за графа не съм чул. Това са само слухове, но в живота съществуват хиляди примери, които може да се изнесат само за изяснение на тайните на природата. Кои са причините, че графът излязъл? Кои са причините, че този слуга отишъл ? Ако този слуга имаше сърцето на графа, той не щеше да седи в лодката, но като графа щеше да избяга. Голяма площ имало неговото сърце, такава голяма площ, че той казал: "Или трябва да умра, или трябва да освободя господарката!" Сърцето на графа беше толкова малко, че нито едно бръмбарче не беше в състояние да се побере там. Някой ще обяснява, че куршумът не хванал, че пистолетът не хванал, това-онова.

Тогава да ви приведа как хващат патроните. Един търновски адвокат отива от Търново в Севлиево и пътят има завой, там го хващат разбойници. Искат пари и понеже не носел, набили го, че няма пари. Той носил два кобура и те го попитали защо носи тези кобури. "За зор-заман." Взели, че го набили-втори път, че той извадил два урока. Казали му разбойниците: "Поне 600 лева да носеше. Адвокат да не носи пари със себе си! Ако носеше, нямаше да те бием. При това с туй оръжие ти можеше да убиеш някой от нас. Та научи се пари да носиш, револвер да не носиш. Защо ти са тези два кобура да носиш, да си даваш кураж на себе си? Парите в дадения случай са по-силни, отколкото двата кобура." Тук парите аз считам знанието.

Знанието за нас е много по-ценно в дадения случай, отколкото нашата физическа сила. Нашата физическа сила аз я уподобявам на два кобура. Но тъй се случва, че ти не можеш да ги употребиш. Умствената сила всякога може да я употребиш. Умствената сила, която имаш в себе си, може да те извади от много злини. В ума има известни способности, ти може да предчувствуваш. Ако хората слушаха своя ум, има едно вътрешно предчувствие в човека, което почти никога не лъже. Не зная дали на десет хиляди случая има един несполучлив. Може да се случи точно тъй, както предчувствуваш.

Мене ми разправяше една българка, сега тя е в другия свят, заминала е. Пътуват от Виена за друг град в Австрия. Качват се на влака, но тя казва: "Нещо ми е мъчно, като че цялата земя е над мене. Нещо ми е неприятно, като че не трябваше да тръгнем." Туй казва на мъжа си. "Не трябваше да тръгваме, ще изгубим времето. Нещо ме мъчи. Тъй съм заспала и изведнъж става едно голямо сътресение, куфарите изпопадат, един куфар удря главата ми. Разбягахме се вънка със смачкани дрехи, шапки и мъжът ми иде със смачкана шапка. Какво се е случило? Един вагон се е откачил от трена, че останал на линията и нашият влак се удря в него. Чакахме няколко часа да дойде друг трен. След това всичко ми олекна." Усеща някаква тежест в душата си. Питам: Откъде накъде туй, мъчното чувство, туй предчувствие в какво отношение именно, само един предмет, който не е разумен, един вагон, който седи на пътя, може да причини това. Онези, които не разбират вътрешните закони, намират едно противоречие. Онези, които разбират вътрешните закони, разбират, че всичките предмети са живи, всеки предмет може да те предпази. Ако се качиш на едно дърво, дървото казва:" Не се качвай на мене, някои клончета са меки, тънки, може да се убиеш, да паднеш." Ако се качиш на някоя канара, скала, може да ти каже нещо: "Слушай, много е неустойчива тази почва, ще ти се случи нещо." Ти казваш: "Ще се кача." Качиш се, но после паднеш. Ако ти каже, че канарата е неустойчива, ти казваш: "Бива, бива, но такова невежество имали?" Казвам: По-голямо от твоето има ли? Ние мислим, че сме умни. Ние едва себе си разбираме. Хората едни други не се разбират, че ще разберем дървото, ще разберем камъните!

Ако се измени тази площ на чувствителността и стане по-голяма, отколкото на обикновените хора, гледището на това схващане е по-голямо. Сега окултистите имат един начин за обяснение, с който ни обясняват нещата. Окултистите казват, че човек има седем тела, които са едно в друго. Седем тела едно в друго не може да бъдат. Физически е право, но в духовния свят човек няма седем тела. На земята има седем тела, а в духовния свят има само едно тяло. Когато се говори по отношение на обвивките, има, може да падне една обвивка, втора, трета, четвърта. На човека всякога остава едно цяло тяло. Това е площта, това са всичките възможности, които природата е вложила вътре, един запас да работите. Всичкото богатство седи в туй да станем господари на нашето тяло. Нашето тяло, което сега имаме, още не ни е поверено. Ние се занимаваме само с обвивките на своето тяло, а тялото не е дадено в наше разпореждане. Понеже сме невежи хора, много малко хора има, които разполагат с тялото си, но разполагат с обвивките си. Обвивките на тялото може да се развалят, може да се повредят, но тялото на човека не може да се строши. Краката може да се строшат, главата може да се строши, но тялото остава неразрушено. Човек като излезе от това тяло, той може да си пресъздаде тялото, с което той живее. Може да си създаде една обвивка, каквато иска. Сега аз не ви казвам това да вярвате, аз ви говоря от научно гледище. Вие няма какво да вярвате. Вие ще си направите изследвания и най-малко десет години трябва да се занимавате, докато направите опит. Вие казвате: "Кажете ни го!" Няма какво да ви кажа. Стегнете се да учите и работите. Един студент, който иска да изучава математика, той трябва да се стегне да учи четири години в университета, седем години в гимназията преди това. Единадесет години учи той, докато изучи висшата математика и трябват му още три години да специализира по геометрия. Един математик, който не може да разбира геометрия, той нищо не представя. Най-първо, една математическа концепция, която не може да се превърне в геометрическа, остава непонятна. Вие не може да дадете една концепция на четвъртото измерение, да дадете едно тълкувание. Ще начертаете един куб за пример, но кубът не представя идеята на четвъртото измерение. Кубът представя една страна на тялото от повисше измерение. При това вие считате, че сте господари.

Съвременните учени хора като правят своите изследвания, те са изчислили, че в мозъка човек има 3 билиона и 600 милиона клетки. Какво нещо е това? Някои от тези учени хора правят своите изследвания, че всичкото знание, което досега имаме, може да се събере в 90 книги като Библията и те като се напечатат в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги. Та човешкото знание от Адама досега може да се събере в 90 такива книги и остава място в мозъка за още 900. Всичкото това знание очаква своето място и време да се разбере. Каква грамадна площ и възможност за наука) Ти седиш и казваш:" Какво може да излезе от мене?" Ще изучаваш 90-те книги, в които знанието е написано, после ще се приготвиш за 900-те книги. Религиозните хора, за да се избавят, казват: "Ще идем в рая." Турците си представят рая с планини от пилаф с масло, при това си представят, че най-хубави, най-красиви моми около един турчин налягали и те играят наоколо, и той ще бъде в тоя рай. Че кой не обича такъв рай? Такъв и на земята има. Това са детински забавления. Няма нищо лошо, отчасти са верни тия забавления, отчасти не са верни.

Като се погледне лицето на човека, това е една площ, която трябва да се обработи. Погледнете лицата на съвременните хора и вижте каква част има обработена. Не е обработено човешкото лице, то мяза на развалина, пороища разкопали ту к-там. Това не е лице, обработена площ е друго. Като погледнеш тия хора, мязат на малджии, защото малджията само разкопава и заминава, не обработва. Всички сега все имане търсят, все разкопават. Тук някои са идвали, които се занимават със своята наука, влизат при мен, че почнат да ме копаят. Казвам: Слушайте, това не е знание. Вие сега искате да ме изследвате. Но това не е научен метод, така човек не се изследва. Той ще ме погледне, може да ме измерва наляво-надясно. Казвам: Много хубаво. Но по някой път аз съм много умен, употребя хитрина по някой път, за да ви заблудя ако говоря френски, тъй преплета думите, като че не зная френски или английски. Вие ще ме коригирате. Като ме коригирате, аз ви изследвам. Защото в този момент, когато вие се занимавате с моята погрешка, аз изследвам вашите погрешки. Ако вие не ме коригирате, аз ви считам за умен човек. Може да ме коригираш. Ако отидете в Америка, американците са много снизходителни, казват: "Отлично говорите." Някой път ще се смеят. След като кажеш една дума, казват: "Сречи* я." Казва. "Много хубаво може да говориш." Ако не знаеш да сречеш думата, вдига си рамената човекът. Онзи американец, който отишъл в Париж, минавал за професор по френски език. Разправя нещо на келнера, на този, на онзи, не може да го разберат. Казват: "Извинете, господине, какво искате да кажете?" Най-после келнерът казва: "Господине, не знаете ли английски?" "Разбира се." Като започнал на английски, разбрали го. Той говорел френски по английски маниер.

Та казвам: Всички ние, когато изучаваме природата, мязаме на този американски професор. Не само това. Има в света един език на природата, той не е език на плача, не е език на страданието, не е език на скръбта, не е език на мъчението. Той е език на знанието. Ако знаеш този език, ти чувствуваш мощ, сила, пред тебе целият свят се отваря, говориш с едни същества, с други, с всички същества говориш и дето минаваш, говориш. Минаваш през някой извор, говориш: "Тук еди-кой си минал ли е?" "Мина." Минаваш покрай едно дърво и питаш: "Тук един господин минал ли е?" "Мина." Минаваш покрай една круша, питаш: "Мина ли един господин?" "Мина, той се качи по гърба ми, взе 10 круши, доста лаком човек."

Сега вие може да кажете, че това са приказки от "Хиляда и една нощ". Прави сте от ваше гледище. Едно нещо може да е вярно, може да не е вярно. Питам аз: Колко от тия неща, които ние знаем, са верни? Аз съм съгласен с вас, но колко от тия неща, които ние знаем, са верни? За пример вие казвате така: "2 по 2 прави 4; 2 по 4 прави 8." Това е куб. "3 по 3 прави 9." Тогава, ако ви кажа така, че кубът на 2 е равен на 9, вие ще кажете, че не е вярно. Но това вече не е куб. 8 е куб. На физическото поле 9 е единица в друго измерение. 2-те не може да стане на 8. Никога не може да стане на 8. То е прост резултат. От 8 като извадите 2, е 6, резултат, работата, която 2-те изработват. Тази работа, то е времето и пространството, в което 2-те * сричам, казвам буква по буква функционират в дадения случай, това е кубът. Времето и пространството, и работата, която е свършена. Ако разбирате този закон, ти ще отгадаеш тайните, които са в природата. Сега ти се задоволяваш само със статистическите числа. Казваш, че 2-те се е увеличило на 8. В духовния свят 2-те винаги си остава 2, 3-те си остава 3,4-те 4. Както и да го увеличавате, има увеличение на 4-те единици, на работата, която се извършва.

Сега това е едно разбиране. Аз не коригирам положението на науката на земята, но казвам: Това е отношение. Щом едно число 9 в моя живот работи, аз го считам щастливо число, като число извън физическия свят. То е вече разумно число, то е вече в съчетание с числа, които са от един по-висш порядък, които се интересуват от тебе. Да кажем, дойде числото 9, една полица иде, оттук-оттам ти изплащаш; след 4-5 години пак дойде деветата година, девети час, пак се явят хора, изплатят. Туй число мислите ли, че то е фатално?Туй число 9 принадлежи към един по-висш порядък на същества, които се интересуват от твоята съдба. Когато ти се намираш в нужда, те се интересуват от тебе. Вследствие на това, когато ние ставаме крайно неверни, ние заключваме вратата на 9-те. След туй ще дойде обратният процес: в живота започват ред нещастия на хората. За пример епохата от Христа насам от две хиляди години, тя се завърши. От Христа светът се развивал в чисто материалистическо отношение. Духовно той никак не прогресирал. Две хиляди години светът абсолютно е прогресирал в материално отношение. И при всичките други грижи на човека във физическо отношение има подобрение, но в духовно отношение много малко са подобренията. Тази добрина, тя е вече естествена, тя е вече един резултат на нашето усилие. Щом си добър, значи си правил усилие. Ти си роден такъв. Тя е наследена черта. Една овца се ражда овца. Затова, ако бих видял един вълк, който престанал да яде месо, тогава ще нарека този вълк добър. Следователно добър е само онзи, който по собствено усилие е станал добър. Значи използува естественото добро в себе си. Защото другояче човек може доброто, което е скрито в него, да го използува за зло. Един човек може да използува своята сила за зло, един човек може да използува своя ум за зло. Всеки човек може да използува своя ум за добро.

Та казвам: Научната страна зависи от площта, колкото вашата кожа е по-деликатна...* Всичките тия дами си мажат с масло кожата. Аз се радвам, че си мажат кожата с масло, за да бъде мека. Много работи не им трябват. Най-голямото зло е сега, че дяволът е впрегнал хората на физическа работа, за да ги осакати, за да намали площта. Аз вземам този дявол не с рогата, с копита, но онзи дявол, който те държи в робство и тебе те използува много добре за него. В негов интерес е да бъдеш невежа, нищо повече, нищо да не знаеш.

Нали знаете онзи слуга, господарят му говори, един княз: "Иване, това не е ли странно?" "Странно е." "Че някой е високоблагороден?" "Благороден е." "Бяло е?" "Бяло е." "Жидко е?" "Жидко е." Каквото каже господарят, "Такова е" повтаря слугата.Течно, въздухоообразно * недовършено изречение; вероятно "толкова по-възприемчив сте" каквото каже. Питам тогава: Каква интелигентност може да има? Когато срещна материалист, всичките мои уважения за материалиста, всичките мои уважения към безбожника, всичките мои уважения към набожния. Понеже графът казал, че той е набожен, и той става набожен; понеже графът казал, че той е материалист, и той става материалист. Тогава ти си отзвук на външната среда. Животът е празен, като умре човек, всичко се свършва.

В една своя лекция преди повече от 25 години казва ми един господин: "Ти може ли да ми докажеш, че като умре човек, всичко се свършва?" Казвам: Господине, ти разсъждаваш ли по науката? Че живееш, го знаеш, но умирал ли си ти? "Не съм умирал." Не може да ми докажеш това, което не си опитал. Че живееш, ти може да ми говориш за живота. Като умреш в света, тогава само може да говориш. Казвам: Сега, като спре сърцето, това смърт ли е? Не е смърт. Когато почне човек да се разлага, това смърт ли е? Докато човек още не се е разложил, смъртта не е дошла. Онези, които са ясновидци, зная как виждат те. Но когато човек умре, аз имам една диагноза. Моята диагноза каква е? Като умре човек, има една типична студенина, мене не ми трябва да гледам с очите на ясновидците, не се занимавам с това. Аз съм правил опити, като пипна живия човек, у него има една специфична топлина, която определя живота, у умрелия има специфична студенина, която определя състоянието на смъртта. Щом дойде тази студенина, казвам: Този човек не може да се върне повече по никой начин. Ако е умрял и съществува тази топлина, ти може да го възкресиш. Но щом дойде студенината fait accompli *, може да се съберат всичките професори, всичките адепти, които възкресяват, казвам: Свършено е с него. По-лесно бихме създали един нов човек, отколкото този да възкресим. Някои от вас ще възразят, че Христос възкресил този и онзи. Когато Христос е възкресил това дете, то е, защото в него имаше тази топлина, понеже майката обичаше детето. Между майката и бащата имаше връзка. Това дете имаше широка площ за живот, Той внесе живот и го възкреси. Когато Христос дойде при Пазара, обичаше го Христос, тия двете сестри го обичаха. Когато един човек го обичат Мария и Марта, той в гроба не може да остане. В гроба 4 дни стоя Лазар, но пак излезе. Като няма кой да те обича, всичко е свършено с тебе. Това са моите философски, не философски, но моите научни твърдения. Една област, на която съвременните професори ми казват: "Дай опит." Ще ми каже: "Този човек не може да съживиш." Едва на 10 хиляди хора може да намеря един, който може да съживиш. Според мене едва на 10 милиона хора може да намериш един, който може да съживиш. Това са моите философски твърдения. И никога не съм правил опити да съживя някого. По-лесно е да създам ново тяло, отколкото да го възкреся. Защо да го възкресявам да прави повече грехове. Това са лични работи. Ние вече влизаме в една област. У вас ще се зароди въпросът, мога ли да съживя един човек или не. Мога да го съживя, ако животът е в него; не мога да го съживя, ако животът си е * свършен факт заминал. Много естествено. Че и вие сте съживили хората. Някой човек почти умрял, дойдат, разтрият го, побутнат го оттук-оттам, побутнат му жилите, стане.

Аз да ви приведа един пример: една млада богата госпожа много обичала да се смее, много весела, в яденето, като се закачала с мъжа си, яли сливи, една слива влиза в гърлото, задушава я и умира. Мъжът й плаче, обличат я в много хубави дрехи, накичили я с накити, занесли я на гробища, турили й скъпоценни камъни, които стрували повече от 150 хиляди лева. Един апаш вижда това и мисли как да й вземе пръстена, накитите. Вечерта отива, отравя гроба, стъпва й на гърдите и влиза въздух в гърдите, и тя оживява. Той се уплашил и избягва, забравил пръстена и избягва. Тя отива вкъщи, тропа на вратата, мъжът й мълчи, мисли, че се е овампирила. Сега тия обяснения не са научни. Туй показва само възможност. Научните неща съществуват само като реална възможност. Науката е една система на природата, тя съществува. Природата е крайно научна. Тя не обича невежите хора. У нея всяко нещо е на своето си място. Ако ти разбираш нейните закони, всичко може да направиш. Всичко е възможно в границите на тези закони, които тя е турила. За пример тя е определила за човека при сегашните условия да живее 120 години. Той не може да продължи този живот повече от 120 години. От 120 години не може да продължиш живота. Ти трябва да се допиташ до нея имали възможност и на какво научно основание. Ти искаш този човек да живее по-дълго време. Чели сте много книги, че човек е живял хиляди години. И 10 хиляди може да живее, възможно е това. Ако нашата земя има дървета, които са живели 5 хиляди години, 8 хиляди години, нашата земя има 10 билиона години живот. Мъртва ли е тя? Жива е. Как е възможно на едно мъртво тяло да живеят живи и разумни хора? Земята е жива. Сега хората спорят дал и 10 билиона или 30 билиона години. Слънцето е още по-старо. Питам: Кои са ония закони, които са дали такава грандиозна вековна вечност от 10 билиона години? Следователно ние имаме възможност да живеем толкова, колкото и нашата майка това са изводи ако майка ни може да живее 10 милиона години и още млада мома е, не се е женила още. Сега бих употребил един термин, но няма да го употребя, защото ще наруша онзи научен довод. Още млада е тя, готви се да се жени скоро. Скоро ще се жени тя. Ще има един син, първороден ще бъде. То е вече новата епоха, която ще дойде. Цялото човечество ще празнува женитбата на земята. Тогава ще се роди един човек и той ще бъде господар на земята. След туй земята ще живее още 10 билиона години. Какво ще има след 10 билиона години? Сега пък аз защо ви задавам този въпрос? Мислите ли, че ако ви кажа какво ще бъде след 10 билиона години, ще дойде някаква светлина? Не. Аз искам да ви покажа, че възможностите на живота в света са безкрайни.

Единственото реално нещо в живота, към което ние се стремим, е животът. Единственото нещо, което ние знаем, това е животът. Изучаваме какво нещо е любовта, какво нещо е мъдростта, какво нещо е истината, какво нещо е добродетелта. Това са много отвлечени истини за нас. Единственото реално нещо, това е животът. По живота ние знаем нещо за любовта, знаем нещо за мъдростта, знаем нещо за истината, знаем нещо за доброто. Тъй щото чрез живота ние изучаваме нещата. Някой иска от гледището на любовта да изучава какво нещо е животът. Аз наричам само тъй: Любовта е път към живота. Само по този път ние ще минем. Но като дойдем до живота, към който този път води, от живота ще схванеш какво нещо е любовта. Тъй трябва да добием онзи, истинския живот. Истинският живот е да се освободим, да нямаме абсолютно никакво безпокойство. Сега вие ще ми зададете въпроса: "Възможно ли е човек да не се безпокои?" Възможно е. Безпокойствата ние сме ги създали. Като не знаем какво да правим, ние си създаваме безпокойства. Когато един баща завел детето си на воденица, той бил воденичар и цяла година го държал там, то се научило да спи на чакалдака. След това го уволняват и бащата го завежда вкъщи, но детето не може да спи, плаче, криво му е. Майката казва: "Не зная какво е станало на детето, неразположено е, дявол ли е някой влязъл, не може да спи." Бащата казва: "Не зная, аз мисля, че то се научило да спи при тропането на воденицата, вземи една тенекия и бий ще заспи детето." Взема тенекия и като му бие, детето заспива хубаво.

Ние, съвременните хора, сме се научили да ни бият някоя тенекия, да ни тракат, за да заспим. Само аналогия е това. У нас има известни наследствени черти. Някой писател, за да пише, трябва да пие една чаша вино, за да му дойде вдъхновение, или да запали цигара. Толстой се смее на това: "Той ще изпие една чаша вино, ще запали цигара и тогава ще напише нещо!" Толстой казва, че всичко, каквото той напише, ще мяза на дима, ще бъде толкова реално, колкото димът е реален. Писателят трябва да пише без вино и без цигара. Той може да пише с цигара, но ни най-малко няма да изрази една трезва мисъл. Има едно вино, от което хората трябва да пият. Знаете ли кое е това вино? То е животът. От този живот човек никога не се опива. Когато животът влезе в човека съвсем, в своята пълнота, туй е единственият сок, той дава възможност за работа, ние ще имаме едно естествено разположение за работа. Та ние, съвременните хора, нямаме една наука.

Когато аз правех своите научни изследвания, аз се чудех на хората. Аз дойдох до много резултати и досега може да се ползувам. Исках да напиша една книга, да дам метод за възпитание как да живеят хората, но като направих своите изследвания, дойдох до заключението, че ако напиша такава книга, тези хора ще използуват това знание за пакост. Казвам: Нека седят тия знания, не е време още.

Много са ме питали какво означава това число 55. То е окръжността на главата. Това 6 е височината на челото, дължината на носа. Това са прости работи. Както се измерва една глава, така се измерват и хората по същия начин. Аз измервам живите площи. След като измеря един човек, аз измервам една жива площ и виждам има ли в числото вариации, не туй статично число, но дали има една флекция, една промяна в него. Но виждам, че този човек тъй седи като че ли е умрял, не може да диша. За пример виж като спи един човек. Ако той спи, ще познаеш какъв е характерът му. Като диша, тъй плавно да се вдигат гърдите му. Ако той диша и няма никакво спадане, този човек няма никаква площ. Ако виждаш, този човек при най-сериозни мисли няма никакво разширение на неговите мускули, те седят като някоя мумия, този човек нищо не разбира от това. Той говори за някакви философски въпроси, но в неговите бръчки на челото не става никакво движение, тъй всичко седи спокойно, той нищо не разбира от въпроса. Туй е един механически процес. Онези, великите гении, в тях има движение, диша цялото лице, разширява се тази площ на лицето. Лицето на такъв човек е като една гайда, разширява се и се свива. Или като едно пиано, което има майстор да свири. Намериш едно малко пиано с десетина клавиши. Разширение трябва да има на човека. Казвате: "Тия работи са философски." Аз съм определял и устните на човека; виждам каква е кривата на неговите устни, определям степента на неговите чувства. Измервам широчината на носа. Няма скрито-покрито нищо. Аз зная какво се крие в неговите чувства. Аз определям широчината и дължината на носа и без да си служа с инструмента, аз меря някой път по практически.

Аз имам една фотография, с която фотографирам, и след като фотографирам, вземам една книга, турям я така, вие няма да видите какво цапам, но имам сега физически начин, като обръщам книгата, излиза образ. Дали това е вярно или не, аз само като магия го казвам, че е така. Може да е така, може да не е. Вие ще кажете: "Опасен човек е този!" Но много рядко съм я правил досега. Досега съм правил една такава фотография; докато напусна земята, може да направя още два пъти така. Само когато някой човек за мене е много интересен, гениален, извънреден, тогава ще си позволя да направя това. Фотографирам го, турям го там, разбира се, той без да знае. И мене някой път ме фотографират, без да искам. Аз минавам и някой се спрял някъде с шапката си, дебне той. Аз пък някой път таман той ще цъкне, аз си обърна гърба. Все ще хване нещо. Но туй, което казвам, е вярно, тази фотография всички я имате, човек от единия край на живота си до другия, той е една жива фотография. Всичко онова, което вие сте видели, всичко това е отпечатано в тази площ на вашия мозък и всичко, което сте видели в съзнанието, което сте видели в самосъзнанието и което сте видели в свръхсъзнанието и подсъзнанието, всичко е събрано във вашия мозък, и каквото сте мечтали, и ще имате една отлична сбирка. За в бъдеще ще я разберете и ще благодарите, че сте имали тази жива фотография. Някой път и аз имам такава фотография, и вие я имате.

Та казвам сега: Кой трябва да дойде? Трябва да дойде онзи, който ще внесе туй знание да освободи хората от привременните и привидни страдания и нещастия, който сега имаме. Привидни страдания имат хората, че са привидни, чудя се някой път, гледам аз, който съм толкова уравновесен, по някой път си изгубвам равновесието, не по причина на себе си. Седмица преди това някой си намислил да дойде при мене, аз чувствувам, че този човек е тревожен, има пари да дава, изгубил равновесието, не живее добре с жена си, син му е отишъл в някой манастир, всичко това иде в мене като една хала. Пък не може да се освободя от него. Казвам: Защо иде сега? Мога да не отворя, но искам да бъда учтив. Ще дойде тогава човекът, проверявам,той ще ми разправя същите работи. Преди една седмица той ми разправи, той си е мислил.

Та по някой път казвате: "Да съм някой учен човек." Колкото по-учен сте, толкова повече ще страдате. Сега, някой път ако аз съм пасивен, като зная този човек, може да му изпратя една хубава мисъл, да му кажа: Няма какво да се тревожиш. Има нещо, за което и вие да си кажете: "Няма защо да се тревожа." Има нещо, което трябва да изпълните. Докато не изпълните, тревогата е хубава за изправление. Няма защо да се тревожиш за нищо и никакво. Туй е губене на време в природата. Ние държим Бога за всички нещастия "Защо Господ така е направил?" Това не е право. В ума на Бога нашите страдания не съществуват. Той ги вижда и знае, че е от неразбиране. Благата, които ни е дал, ние не ги използуваме както трябва. Ние искаме да ни освободи от нашите страдания. И ние някой път умираме, за да покажем колко сме страдали. Някой път няма да остане нито помен от сегашните страдания. Вие ще кажете: "Защо трябваше да страдам?" След като умрете, като идете в другия свят, ще се посмеете и няма да остане нищо от сегашните ви страдания. Там ще станете радостен и весел, животът ви ще се осмисли, ще се яви желание пак да дойдете между хората, пак да се въплотите. Питам: Каква нужда има вие да се безпокоите? Вие питате сега: "Туй нещо вярно ли е, или не е вярно?" Тогава не се основавайте на моя авторитет, понеже аз съм заинтересован. Но вземете Христа, Който считат като едно от великите същества, Който дойде на земята и казва: "Аз не съм от този свят, Аз дойдох да изпълня волята Божия", "В дома на Отца Ми много жилища има. Ще отида да ви приготвя място и ще ви взема." Той много неща разправи на Своите ученици, които не са писани в Евангелието. Научни работи. Че те, апостолите, знаеха много неща. На едно място знанието, което научиха от Христа, казват: "Учителю, да снемем ли огън от небето, да ги изгорим?" "Не, Син Човечески не е дошъл да погубва." Значи те можеха да снемат огън от небето. Не мислете, че добрите хора са толкова будали в света. Един добър човек, ако го изкарате от търпение, само като завърти един ключ, може да направи цяла катастрофа, но той няма да го направи, защото ще спре развитието на своята душа. Той предпочита сам да пострада, да даде всичките жертви, както Христос казва: "Имам власт." Дойде Петър и казва Му: "Извади ножа. Ние ще се въоръжим, на тези римски войници да им покажем, че знаем много неща. Един нож е достатъчен." Понеже, който вади нож, от нож умира, тази работа с ножа не стана. "Ти ще живееш доста дълго време и ще видиш, че Римската империя, която е силна, един ден няма да съществува. Пък и този Ирод, и Пилат няма да ги има. Ще видиш, ти ще живееш на земята доста време и ще провериш туй, което съм ти казал." Апостол Петър и досега живее и проповядва Евангелието. Вие мислите, че апостол Петър е в онзи свят при Христа. Не, и Христос не е на небето, Христос е на земята. Та всичките тези хора, които вярват в Него, Той ходи при тях, учи ги, убеждава ги, подобрява начина, убеждава ги: "Не постъпвайте така." От 2000 години Христос се старае да убеди света, че туй, което е проповядвал, е правият път, по който хората може да се върнат към Бога. Не може да ги убеди, не вярват. Пътят на учените, пътят на владиците, пътят на майките, на бащите, навсякъде, и апостолите, всички проповядват все същото нещо: да напуснем старите методи на мислене.

Казват на Христа: "Ти ли си, Който имаше да дойде, или да чакаме друг?" И Той му казва какво ще бъде. Вие туряте Христа вън от себе си. Ако изучавате геометрия, вие не може да турите един център вън от кръга. Центърът е вътре в окръжността. Щом центърът излезе от окръжността, той престава да съществува. Щом турите Христа вън от окръжността си, преставате да съществувате като разумен човек. Центърът, това е Христос. Центърът, който не се мени, центърът на вашата окръжност, на вашия живот, това е Христос. Вие искате да знаете какво нещо е Христос. Туй, на което вие дължите цялото ваше съществувание, туй, на което вие дължите вашия прогрес, туй, на което вие дължите всичката ваша сила, то е вътре в центъра на битието. Това е Божественото, което всички хора съзнават. Бог е вътре у нас, в мощността на вашия ум, в мощността на вашето сърце, във вашата воля, във вашата душа, във вашия дух, туй, което никога не се мени. Де е човекът? То е Божественото, което ние трябва да изучаваме. Той не е някъде вън физически, някъде между звездите. Звездите са по-малки от нас. Един човек е по-голям от цялата вселена. Човешката душа е по-голяма от слънцето, по-голяма е от стоте милиона слънца, които съществуват. Какво ще ми кажете? Следователно хората казват, че такава душа не съществува. За невежите такава душа не съществува, за умните хора такава душа съществува. Туй е човекът, който от тази площ, в туй, малкото тяло, в което Бог се проявява, от този, великия свят Бог се е проявил чрез този външен свят. Бог иска да ни вразуми на туй, вечното начало, на туй, разумното начало, което ние наричаме любов, или живот, туй, което иска да ни научи как да живеем, откъдето действува на нашето тяло, действува върху мозъка ни, действува върху очите ни, действува върху ръцете ни, навсякъде действува. Благодарение на това човек е в нормално състояние. Когато той престане нормално да чувствува, тази площ почва да се смалява и някой път човек издребнява. Следователно някой път бих ви казал, в някоя научна лекция аз бих определил какви трябва да бъдат косите, какви трябва да бъдат количествено,бих определил колко широк трябва да бъде носът, за да има възприятие за обонянието, каква трябва да бъде площта на ушите, каква трябва да бъде площта на езика, трябват много площи. Не е добре човек да има широка площ на езика. Езикът на един добър човек е другояче построен. В него възприятията са широки. Онзи, който не е добър, възприятията чрез езика са много малки. Онзи човек, който мени възприятията на неговото обоняние, когато обонянието е широко, широки са схващанията. Онзи човек, който обича истината, широки са възприятията на неговите очи, той много вижда. Онзи, който не обича истината, тесни са неговите възгледи.

Следователно вие се радвайте, че имате едно тяло. Казвате: "За какво ми е това тяло?" Човек ще умре, ще изгние, но вашето тяло, в което вие живеете, не може да умре. Ще умре нещо, но то не е тяло. Има три неща, които не умират: то е духът, душата и умът, на съвременен език казано. А умът представя човешкото тяло. В него сърцето е една функция. Волята само е силата у човека, тя ще се измени. Човешката воля ще се измени, тя не е нещо постоянно. Но човешкият ум е принцип на душата. Това е принцип. Душата е принцип, духът е принцип и човек е принцип. Човешкият дух показва неговата сила, душата показва степента на неговата чувствителност, на неговите благородни чувства. А умът му какво показва? Той е на материалното. Та казвам: Човешкият ум никога няма да умре, а щом умът не умира, и човек няма да умре, понеже човекът е, който умира. А следователно физическото тяло е един резултат на човешкия ум. Следователно човешкият ум е в състояние да си направи каквото иска физическо тяло, но същинското тяло всякога ходи с него. Благодарете, че е така.

"И вдъхна Бог в ноздрите му, и той стана жива душа." Сега, когато земята се ожени, Бог ще вдъхне и човек ще възприеме истинския живот, или го наричат възкресение, и няма да умира. И тогава казва апостол Павел:" Ще се познаем тъй, както Бог ни е познал", и ще бъдем подобни на Него не само със загадки, но ще каже: "Елате с мене на разходка." Сега ви разправям за оня свят. Като излезете, казвате: "Не зная дали е вярно, той малко усили нещата." Може да бъде немислимо, може да е логически неразбрано. "Не е вярно, не е понятно за мене." Всички тези възражения може да се правят. Аз ще ви заведа на мястото, казвам: Какво виждате? Може да ви заведа между тези, в техните училища, в техните семейства, ще видите как те се хранят. Ще намерите грамадно различие. Ще кажете: "Сляп бях едно време, сега виждам." Туй е бъдещето, то не е за обезсърчение, но да се върнете чрез сегашния живот в една област на великия живот, от който вие сте взели само един билет. Съжалявам, че до крайната гара няма да идете, но ще ви снемат. Не зная колко от вас ще слезете до последния предел на гарата. Нямате достатъчно пари. Много дълъг е този трен. Питам: Колцина от вас имат достатъчно пари? Ако имаше железен път до слънцето да отидете, знаете ли колко ще ви коства? Аз приблизително ще ви кажа: Ако плащате по 4 стотинки на километър, ще ви трябват 32 милиона. Ако пък искате да идете по-далеч, каква грамадна сума! Този път, за който сте тръгнали, е много по-скъп, затова ви казвам, не че не желая, но не е възможно, ако нямате средства. А там са много взискателни. На трена гратис не дават никому. Гратис се дава само на онзи, който е придобил живота и живее съобразно законите на природата. Там има една възможност за гратис. Ако ви кажа, ще ходите да хлопате всеки ден. "Този ли е пътят, или другиго да чакаме?" То е онзи, който ще донесе знанието за човешкия дух, който ще донесе любовта за човешката душа, който ще донесе всичката красота за човешкия дух, и тогава ще станем всинца безсмъртни и да познаем Бога, както Той ни е познал.

Благословен Бог наш!

 

Тайна молитва

 

22 септември 1932 г., четвъртък, 5 ч.

 

София, Изгрев

-----------------

[1] текстът в ръкописа не се чете

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...