Jump to content

ДАВАНЕТО


Recommended Posts

ДАВАНЕТО

Даването е закон на небето, закон на изобилието. (часът на любовта - 54)

Има един вътрешен закон в живата Природа, според който, щом човек научи нещо, той трябва да помага на другите, в това седи служенето на Бога. От изобилието, което има човек, трябва да потече и към другите. (мок – ІV г. 21 лек. - 67)

Всички хора са носители на Божиите блага. Радвайте се, когато срещнете човек, който не крие тия блага, а е готов да ги сподели със своите близки. Да бъдем извори, които дават изобилно от своите блага на другите. Да бъдем проводници на Божественото и да се радваме, че изпълняваме такава служба. (НОВОТО НАЧАЛО - 263)

Човек може да бъде обичан само когато носи Божествените блага в себе си и щедро ги раздава. Не е ли готов да дава от Божествените блага, той не се ползва нито от Любовта на хората, нито от Любовта на възвишените същества. Който не раздава Божиите блага на ближните си, той се е отклонил от правия път. (ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА - 61)

Давайте, за да ви дават. (естествен ред НА НЕЩАТА - 49)

Ако иска да получи нещо, човек трябва да дава. Не дава ли, невъзможно е да получи. (просветено съзнание - 41)

Колкото даваш, толкова ще ти се даде. (ДЕЛАТА БОЖИИ - 8)

Да дадете, и като давате, да почувствате в себе си една вътрешна радост. (АКО ГОВОРЯ – I т.- 229)

Когато чашата на користолюбието се препълни, човек не може вече сам да я носи и търси някой да му помогне. Щом някой човек му се притече на помощ, той е длъжен да му даде нещо от изобилието си. Първоначално човек дава по необходимост, докато придобие навика естествено и доброволно да дава. Щом развие милосърдието си, той не се стреми повече към взимане. (ПЪТ КЪМ ЖИВОТА - 48)

Като възприема и обработва, човек трябва да е готов да даде нещо от си. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - 278)

Отворената душа за Бога е щедра и готова да дава. Ако не дава, човек не може да люби. Даването е качество, присъщо на човешката душа. Слезете ли долу, между животните, там никакво даване не съществува. Животното мисли само за себе си. Кое животно мисли да приготви храна за друго или да му донесе нещо, с което да му помогне в някой труден момент? (просветено съзнание - 219)

Но вие разсъждавате: „На този сто лева, на онзи сто лева. Какво ще стане тогава с нас?” Сто ако дадеш, ще дойдат двеста, ще дойдат триста. (ако ГОВОРЯ - II т. – 102)

Като възлюбиш Бога, ще се научиш да даваш. (ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА - 200)

Който не дава, той прекъсва връзката между Бога и своята душа. (езикът НА ЛЮБОВТА-93)

Иска или не иска, Природата заставя човека да дава. Ако доброволно не дава, той ще се намери на дъното на кладенеца, отдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само да дойде някой да го извади оттам. (път към ЖИВОТА - 49)

Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. (ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА - 49)

Когато човек придобие известни знания, трябва да излезе в света, между окръжаващите, и да им предаде част от своето знание. Той трябва да прави това от любов, а не по принуждение. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ - 143)

Щом запали свещта си, човек непременно трябва да я извади на открито. Само користолюбивият иска да задържи светлината за себе си, но каквито и опити да прави, не може да постигне желанието си... Оставете свещта си на открито, да се ползват окръжаващите от светлината й. Колкото повече хора се ползват от светлината ви, толкова повече се повдига и вашата цена. Колкото повече се повдига цената на човека, такова по-голяма е радостта му. (божият глас - 194)

Никога не задържайте излишъка на вашето настроени. Една ваша хубава мисъл задръжте за себе си, другите пратете навън. Ако ти всякога пращаш хубавите си мисли, на всички, ти няма да останеш беден, като задържиш туй, което ти е потребно, другото прати навън. Като задържиш потребното от твоето чувстване, дутото прати навън. И като задържиш потребното от твоите постъпки, другото прати навън. Веднага ще стане преобразование в цялото ти тяло и в мозъка ти става преобразование. (ФАКТИ, ЗАКОНИ ПРИНЦИПИ - том - 52)

Ако приема Божественото знание, без да го предава навън, човек сам приготвя условия за своята смърт. ( опРеВДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ - 154)

Ще кажете, че новото учение изисква от човека щедрост. И двете страни трябва да бъдат щедри, а не само едната. (НОВОТО НАЧАЛО - 227)

Казва Христос: „Раздай богатството си на сиромасите.” Това не значи да тръгнеш от един сиромах на друг да раздаваш. Бъди готов в себе си, всеки момент да даваш, че като изпрати Бог някой беден човек при тебе, да си готов да дадеш. Под „сиромах” разбирам добър и разумен човек. Престъпникът не е сиромах. (новата мисъл - 41)

Богатството е благо от Бога. Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си. (новата МИСЪЛ - 58)

Не е важно колко богатство ще придобиеш; важно е да го използваш, както за твоето благо, така и за благото на своя ближен. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА - 44)

Да направиш добро на ближния си, това значи да му дадеш нещо от себе си. (ВЕЧНОТО БЛАГО - 231)

Каквото човек даде на хората, това ще дадат и възвишените същества на него. (ДЕЛАТА БОЖИИ - 8)

Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - 282)

Хората се страхуват да дават, да не останат в лишения. (езикът на любовта - 93)

Разумното даване не опропастява човека. (ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА - 49)

Който нито дава, нито взима, той е умрял човек, той е морален инвалид. (КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА - 168)

Едновременно ще даваш и ще ти дават. Закон е: Като даваш, ще ти дават. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. (Новата МИСЪЛ - 58)

Отношенията на хората могат да бъдат правилни само тогава, когато за основа седи даването. Обаче, ако единият само дава, а другият само взима, отношенията между тях не могат да бъдат правилни. (ПОСОКА НА РАСТЕНЕ - 66)

Който дава и на него се дава. Няма случай в живота, когато човек да е давал от любов и да е пропаднал. (крадецът И ПАСТИРЯТ - 129)

Всичко, което желаеш да получиш, трябва да го дадеш и на другите. (божественият И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - 66)

Каквото даваш на Земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша, като отидеш на другия свят, ще намериш не само круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на Земята, веднага се посажда в другия свят. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 307)

В смъртта човек изучава един от великите закони на живота - даването. Като умре, човек дава всичко, което е придобил на Земята. (божият глас – 194)

Законът на даването разрешава всички въпроси, недоразумения, сиромашия, здраве, свобода - всичко се разрешава. С даването започва разумният живот. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 226)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...