45. ЦАНКА ЕКИМОВА

[Ани]

45. ЦАНКА ЕКИМОВА

С Цанка Екимова се познавам от 1970 г. Прие ме радушно след като разбра, че съм приет в дома на рождения й брат Борис. Спомням си, че се запознахме с нея на една екскурзия на Витоша и поиска да ми види дясната ръка. Разгледа я и каза някои неща, които бяха пророчески. Но духът, който беше в нея, той пророкуваше за моята ръка, а не нейните познания по хиромантия. А това е една голяма разлика. По това време тя прихождаше в София и отсядаше по няколко месеца в дома на другия й брат Стефан. Всеки свободен ден тя употребяваше за преписване на извадки от Словото на Учителя по различни теми, които тя бе изваждала на времето. Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше. Беше добродушен старец. Но веднъж присъствувам, когато тя му нареди нещо да направи. Той стана и най-категорично отказа. Видях и усетих как ураган слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него. Вълната излезнала от него я отхвърли до стената. Тя стоеше като зашеметена. Обръщам се към нея; „Това ли е силата на Чингиз хан?" „Сега е старец, но когато беше млад тогава триста урагана се събираха в него". След малко на бай Юрдан му мина, урагана излетя през прозореца, но Цанка стоеше като вцепенена. А аз видях силата му. И я оцених по достойнство. Дойде време и той си замина от този свят.

Много пъти уговарях с нея да напишем нейните опитности. Но тя отказваше. Тя бе принудена да влезе в неврохирургията, където й предстоеше операция на един от гръбначните й прешлени. Тогава тя взима една тетрадка и в телеграфен стил по четири-пет реда записва някои от своите опитности. На корицата бе написала; „На д-р Вергилий". След като излезе от болницата, тя ми предаде тетрадката и аз я преснех на негатив. Но както се случва винаги, при моята работа с възрастните приятели винаги се явяват по няколко човека, които да пречат. И тук се случи същото. Наговориха я и я настроиха срещу мен. Цанка си поиска тетрадката, аз я върнах и къде отиде тя аз не зная и до ден днешен. В моите срещи аз записвах нейните разкази. Накрая чрез фотокопие на нейната тетрадка и моите записки успях да подготвя нейните опитности. Този материал е достоверен и верен.

Тук са описани нейните конфликти и драматични сблъсъци с Мария Тодорова. Така както тя ги е възприела и тя ги е описала мога да заявя, че те са верни и точни. Но когато прочетете на Мария Тодорова опитностите и разправиите с Цанка Екимова, където Учителят се намесва много пъти, то на мнозина ще настръхнат косите. Опитностите на едната и на другата са верни и точни. А каква е истината? Тук е Школа, всеки има своето място и изпълнява своите задачи. А те са им дадени, за да се справят с тях чрез онези методи, които дава Учението на Учителя. Дали трябва да се напишат и покажат? Трябва да се дадат, за да могат да видят следващите поколения през какъв път са минали учениците от Школата и как са се справяли със своите задачи. Тук се вижда образа на Учителя и методите, с които Той си служи. А Словото му остава за Висок Идеал на тези души.

Много от нейните извадки от Словото на Учителя по дадени теми ги ползувахме при различните концерти, когато трябваше до се цитират някои мисли от Учителя. Така че и тя присъствуваше на тези концерти. Мнозина от музикантите се учудваха и им беше приятно, че салоните се пълнеха със слушатели. Освен нашите покани, които изпращахме чрез писма, мнозина от посетителите бяха довеждани от онези, които бяха вече в Невидимия свят и на които аз зачитах техния труд. Възприемах ги, че те са едно стъпало от стълбата, по която възлиза Школата към Невидимия свят. Едни освобождават мястото на другите, за да дойдат следващите. Цанка бе една от тези работници на Школата, с дух и в плам.

Аз често посещавах Цанка Екимова, когато бе отседнала в дома на брат си Стефан (Тената). Веднъж й цитирах едно изказване на Мария Тодорова: „Когато аз си замина от този свят всички ще видят какво представлява Борис и тогава без изключение всички свещи ще ми запалят. Ако не бях аз, той още през 1948 г. щеше да се провали".

Цанка ме оглеждаше изпитателно. Разказах й няколко примера, понеже в онзи период аз работих и с Мария и с Борис в техния дом.

После Цанка ми разказа един сън от преди 30 години, че вижда Мария починала и положена на легло, тя идва, вижда я и си заминава. Този сън се сбъдна, тя наистина я посети, когато си беше заминала. Но няколко месеца след това рождения й брат започна да прави груби грешки, дори те бяха фатални. Нямаше вече кой да му отваря очите. Всички негови съвременници бяха зашеметени и объркани. Отивам при Цанка. Казвам й: „Ето, дойде време да запалите и палите дълго свещи на Мария". „Да, дойде това време, но аз няма да й запаля свещ, но ще направя друго." Тогава тя събра възрастните приятели и заедно с другия си брат Николай, разказа им някои неща, които знаеше и сподели, че Борис вече не е за работа, поради възрастта си и нареди да не му се дават никакви пари за братски цели, понеже той ги пръскаше на вятъра.

Апартаментът на Стефан след кончината му бе продаден и парите ги взе Борис, който ги затри за няколко месеца. Аз се намесих и уговорих и убедих Цанка да прехвърли голямата си къща в Габрово на племенницата си Ина, дъщеря на брат й Николай. Тя искаше да я остави за братски цели на Братството. Дори в присъствието на мнозина тя бе повторила няколко пъти, че къщата я прехвърля на Ина, но е за братски цели и нужди. През това време Цанка бе пуснала в голямата си къща някои нуждаещи се за подслон съмишленици на Учението. Но те вземат и изхвърлят спалнята (спалното й съпружеско легло). Тя това го посрещна с такова огорчение и възмущение, че реши веднага да прехвърли къщата на Ина. Тя бе юридически прехвърлена, а по-късно бе продадена от племенницата. Никой не знае какво стана с тези пари, освен законния наследник. Най-интересното е, че никой досега не остави поне един лев за издаването на поредицата „Изгревът". Мнозина от представените от мен автори имаха къщи, апартаменти, пари, които оставиха на наследниците си, но никой не даде лев за отпечатването на собствените им спомени, които аз записах или които ми оставиха за съхранение и печат. Не дадоха нито един лев, всичко аз финансирах!

Спомням си, когато запитвах Мария Тодорова, която посрещаше и изпращаше гости от сутрин до вечер: „Е, добре, за какво говорите през цялото това време?" Говорим си за боб и за леща." Аз станах и не можах да повярвам, че говорят за обикновени неща, защото през тази епоха ястията от боб и леща се смятаха за най-обикновените ястия и те бяха за бедните хора! Значи приказки за бедни духом хора. Ето такова бе положението след заминаването на Учителя от 1945 г. досега.

Поднасям спомените и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях. Бях изпратен, но те не ме приеха. Аз си влезнах сам и сам си свърших работата, за която бях изпратен. И много съм доволен от това.

Поднесените страници имат голяма стойност, те са достоверни и имат своето почетно място в поредицата на „Изгревът".

Вергилий Кръстев