Jump to content

3. ЛОДКАТА


Recommended Posts

3. ЛОДКАТА

През 1930 г. беше направена онази чешма наречена „Ръцете". Обикновено от нея носехме на кобилица вода за казаните. Докато бяхме около 50 души се справяхме що-годе, но беше трудно. Като станахме много хора изведнъж изникна този проблем за водата. И тогава аз като стар моряк пребивавал няколко години на брега на Бяло море и виждал толкова много лодки, то реших, че проблема с водата ще го разрешим с една лодка. Да, ама тук в планината нямаше лодки. Лодки нямаше и в София. Лодките се правеха и се намираха или по река Дунав или на Черно море. А кой ще ходи там и как ще се докарва лодка по влака? Видя ми се трудно и невъзможно. Тогава реших, че ние можем да си построим лодка. Изработих чертеж за лодката и брат Боян Златарев я изработи от две части. От Станке Димитров я изнесохме на ръце. Първо едната част, после другата. Горе при второто езеро брат Боян я сглоби и вече имахме лодка. Там от начало имахме пристан, защото преди лодката имаше сал и с него се опитвахме да пренасяме вода. Сала го завързвахме за пристана, но приятелите си бяха довели и децата и те развързваха сала и се опитваха да отплават за незнайни морета според детските мечти и игри. Така веднъж едно дете, което беше на сала се преобърна и падна в студената вода. Разнесе се писък и суматоха. Водата студена, езерото дълбоко и всеки момент детето ще се удави. Тогава един приятел от Русе брат Никола Николов, също като мене моряк и плувал по водите на Дунав, веднага се съблече, хвърли се във водата, извади детето и го спаси. След това го заведоха в банята да се напари с топла вода и го наливаха са се напие с гореща вода. Там имахме две бани направени от платнища и се къпехме с гореща вода, която получавахме от собственоръчно направени бойлери, направени от братята, а затопляхме водата с дърва от клек. Имахме вече такъв инцидент и вече сала се заключваше с катинар. След като лодката бе готова, тя също се заключваше с катинар, защото много бяха желаещите за романтични разходки с нея по езерото. Тази лодка се оказа толкова стабилна, че и да искаш не можеш да я обърнеш. Тогава решихме да я пуснем свободно за разходки по езерото при едно условие: който я вземе ще отиде до чешмичката да напълни десетина-петнадесет кофи за вода и да ги закара до кухнята. С това условие задавихме с вода кухнята, защото приятелите изпитваха удоволствие да носят вода като се возят с лодката. След това много пъти сме канили Учителя да се вози в лодката. Има направени много снимки с тази лодка. Аз се чувствувах, че съм капитан на лодката. Идеята за лодката беше моя, а Боянчо я реализира. Аз имам няколко снимки как греба с лодката, а Учителят е седнал в лодката и аз го карам с лодката на разходка по езерото. Тези снимки и до сега висят на стената над моето легло. Приятно ми е да ги гледам и да се връщам към онези млади години. След като свършваше лагера лодката я скривахме между скалите и я заравяхме, защото туристи и рибари можеха да я повредят. Когато започваше лагера на Рила, ние я изваждахме от затрупалите камъни и на ръце отново я поставяхме в езерото. Тази лодка ни изкара доста години. Освен, че ни свърши полезна работа, то с нея задоволихме една своя мечта за романтика, където човек сам гребе с греблата своята лодка и я направлява във водите на своя днешен и утрешен живот. Колко въздишки, колко блянове прекарахме с тази лодка. Имаше много несбъднати мечти и блянове в нашият младежки живот. Но това вкупом се събираше в общия братски живот на Братството, което бе на Рила заедно с Учителя. За вас това е само една снимка на брат Крум по млади години с Учителя. Но за мен това е живот славен и преславен, защото бе живот, когато Великият Учител пребиваваше в плът и чрез Дух между българите и славянството и бе с нас на Рила.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...