Jump to content

СТАНКА ИВАНОВА ТОТЕВА. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ


Recommended Posts

Записал Вергилий Кръстев

СТАНКА ИВАНОВА ТОТЕВА

1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Родена съм на 2 ноември 1920 година в с. Цар Асен, Поповско. Баща ми се наричаше Иван Петров Иваницов, а майка ми Неда Недева Иваницова. Баща ми е роден на 8 май 1897 г. ст. ст. в с. Цар Асен, Поповско, а майка ми на 18 ноември 1897 г. стар стил, също от там. Баща ми произхожда от бедно земеделско семейство. От десет годишен останал сираче и заминал с група градинари в Русия. Майка ми е била от богат род. Дядо й е бил кмет през турското робство, а баща й е бил от В. Търновско, с. Плаково. В рода си са имали свещеници от по-висок сан, поради което има някои от тях заровени в църква във В. Търново. Бащата на майка ми е бил много религиозен и е пеел в черквата в с. Цар Асен. Той бe приведен зет там. Баба ми била от богато семейство.
Баща ми прекарал седем години в Русия и се завърнал в България през 1919 г., две години след Октомврийската революция от 1917 г. Тогава прекарал там много тежко време. В Русия имало голям глад, а когато пристигат в България с кораба трябвало да се прехвърлят на лодки, за да слязат на брега. Лодката, в която си хвърлил сандъка се била претоварила и съществувала опасност да се преобърне, затова той останал на кораба си. После обаче, като слязъл на пристанището не намерил сандъка си между разтоварения багаж и така той изгубил припечелените златни пари, които имал в сандъка си. У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка. Така работел през зимата, а през лятото вземал да обработва чужди ниви на половина като след жътва връщал на собствениците или пари или зърно според уговорката. Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните. Най-напред бил станал връзвач на снопи през жътвата. Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели. През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе. Стопанинът обаче ги карал да пеят когато берат, за да не ядат череши. Един негов другар напсувал дори стопанина и след това те се пръснали всички. Тогава станало така, че баща ми отишъл на работа при брат Ватев. Брат Никола Ватев бил тогава председател на стопанството на Бялото Братство и баща ми постъпил там на работа в градината като общ работник. Това е било при основаването на комуната в гр. Русе. Там работели и се хранели общо. Имало организация. На обед постилали на земята един мендил (дълга покривка), край която насядвали всички на колена или си кръстосвали краката. Имало жена, която готвела и насипвала на всички ядене. Там се приготвяла само вегетарианска храна. Брат Никола Ватев сядал също на специално място между работниците и се хранел с тях. На баща ми много му харесал общия живот. Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва, говорел за Учителя - Петър Дънов. Баща ми като гледал всичко това и слушал какво се говори, всичко много го интригувало и той пожелал да види с очите си Учителя. Две години подред баща ми отивал в Русе и работил на комуната на Бялото Братство през лятото, а зимно време прекарвал на село като продавал разни сладкарски изделия като халва, бонбони, локум и др. купени от Русе. Той ги купувал от там и после ги продавал в село на хорото. По такъв начин спечелвал по някой лев. С всеки изминат ден растяло у него желанието да отиде в София, да види Великия Учител. За тая цел си купил един кон и една каручка. Взел със себе си и кученцето Розка, майка ми му дала някоя и друга чержица и така той тръгнал за София. Пътуването траяло една цяла седмица с каручката. А като пристигнал в София, то било точно по време на събора през 1927 година. Съборите траяли обикновено от три дни до една седмица.
Къде е нощувал баща ми? Нямало е къде да нощува, но нали е било лято, той накосил малко сено за кончето и го настанил до един трап, а за себе си опънал една черга на близката височинка на едно колче. Покрил се с друга една черга, а до него било кученцето. Така прекарал той нощите през цялото време. Кученцето пазело неговият дом. Всичко каквото преживял на събора много му харесало. Но нали трябвало да си изкара прехраната? За тая цел той закупил една каруца дини. Претеглял всяка диня и на нея написвал цената й. Сложил една паничка до дините и отишъл да работи - пренасял багаж на хората, за което те му заплащали колкото намерят за добре. Той не определял цена. И така като се върнел вечер намирал дините продадени, паничката пълна с пари и кученцето пазело през цялото време.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...