Jump to content

23. ПЕСЕН ЗА БЕДСТВИЯ


Recommended Posts

23. ПЕСЕН ЗА БЕДСТВИЯ

Есента на 1944 г. след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и си заживяхме пак същия живот както по-рано. Един път пак се събраха много братя и сестри в малкото салонче гдето се храним и започнаха да пеят песента „Тебе пеем и молим Ти ся, Боже, мой". Учителят беше горе в Горницата Си, слиза долу, отваря вратата на салона и много строго извиква: „Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действува отрицателно! "
Всички се смразиха и престанахме да пеем. Разбира се, мина известно време и Учителят си замина от тоя свят. И аз съм си мислила, дали не е причината тази песен, която пяхме? Какво ще кажат музикантите ни? Те ги нямаше тогава, но мен ме имаше. И сега ме има, затова го разказвам това.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...