Jump to content

ЗЛАТКА ГЕОРГИЕВА (ВАЧЕВА), по баща КОНСТАНТИНОВА 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ


Recommended Posts

ЗЛАТКА ГЕОРГИЕВА (ВАЧЕВА),

по баща КОНСТАНТИНОВА

1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

Родена съм през 1919 г. в гр. Русе от родители, които са вече в Бялото Братство и затова съм родена вегетарианка. Родена съм на 9 март в 8 часа сутринта, когато всички са отивали на училище, така знае майка ми. Баща ми се наричаше Георги Константинов, той е от село Хотово, мисля, че е Мелнишко. Той е завършил Солунската гимназия и е бил учител в Петрич, където е основател на ВМРО (Вътрешната Македонска Револкщионна организация). Баща ми е македонец. Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун. Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми. По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св. Георги" в Русе. Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме. След това отива в Добруджа в село Старо село. Там дядо поп купува много земи към 1200 декара, нещо като чифлик, от който сега ще наследим 150 декара. Сега получих протокола. Той е имал първата вършачка в селото. Като бях съвсем малка аз често посещавах църквата, защото ме оставяха на село да живея. Той имаше слуги, които работеха имота. Аз много обичах да слушам дядо ми, когато пее в църква. Той пееше много хубаво. Оттам и майка ми пееше толкова хубаво, че когато минаваха хората покрай къщата ни, щото имаше един човек, който продаваше гевреци в Русе, дядо Кралю, се спираше първо да изслуша песента на майка ми и след това й почукваше, за да й продаде гевреци за мене. Но по това време нямаше нито някой да й запише гласа или пък да постъпи в някой хор. Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер. Защо го беше нарекъл тъй, сигурно е бил против Хитлер и затова го е нарекъл така. Когато го занесохме на лозето баща ми искаше да му промени името, обаче като го извикваше на друго име, то въобще не се обаждаше, но като му каже Хитлер, то търчеше при него. Тогава Хитлер беше дошъл вече в Германия, войната беше започнала. Бай Кралю казваше: „Аз, затова го махнах това куче, защото ще ми направи някаква беля". Като хора от Братството ни дадоха едно място, където да си посадим лозе. Трябва да кажа, че баща ми и майка ми се ожениха в Русе. Майка ми беше много добра домакина, тя не е работила иначе никога. Баща ми е бил дошъл от Македония още като ерген понеже големия му брат, който е бил правист е дошъл в Русе, това е била една от причините, за да дойде и той в Русе при брат си. На една сватба в квартал „Хаберман" в Русе майка ми отива с кабриолет с един слуга. А майка ми не била красавица, но имаше страшно хубава фигура. Тя беше пълничка, но много добре сложена и имаше хубава дълга коса къдрава, която баща ми не позволи да я отреже. Тя имаше много хубав кок до края на живота си. Баща ми я харесва и си направил сметка, че може да седне примерно в кабриолета с нея и че слугата ще ги вози в него. И той наистина седнал в кабриолета да се вози, но майка ми не седнала до него, а накарала слугата да застане на дъската откъдето той понякога карал кабриолета, а тя седнала на капрата и хванала поводите, т. е. е возила баща ми. Това направило много силно впечатление на баща ми и той я харесал още повече. Трябва да кажа, че баща ми беше доста ревнив, може би и затова че тя беше 16 години по-млада от него, а може би и повече. Но баща ми беше красавец, докато майка ми не беше толкова красива. Аз съм се чудила защо толкова я ревнуваше, дали поради осанката й, защото тя запази фигурата си. Тя почина млада сравнително - на 67 г. и запази фигурата си. Аз съм сега на 74 години и съм малко прегърбена, тя обаче не се промени. Баща ми се е запознал с Учението още преди 1919 г. Помня, че от малка са ме водили на търновските събори и че имаше една поляна заградена с дървета. По-късно почнахме да идваме в София, а също и да ходим на Рила. След като са се оженили те са се запознали с Учението на Учителя и са станали вегетарианци. Трябва да кажа, че майка ми готвеше много хубаво и веднъж беше направила кюфтета от гъби, от които занесохме на Учителя. Когато Учителят ги опита, той каза на сестрите, които бяха от антуража Му: „Идете при русенката да ви научи как да готвите". Или най-малкото да направите такива кюфтета от гъби, за което се иска не само изкуство, но и да можеш, а майка ми готвеше прекрасно. Понякога като кажа, че децата ми всички знаят много хубаво да готвят, като по това приличат на баба си Друмка, моят зет, може би от уважение казва: „Майко, защо казваш така, че приличат на баба си, ами ти си ги научила така да готвят". Но аз считам, че не мога да се сравня с нея. В нашия дом в Русе ние се хранехме в трапезарията, а имахме кухня, в която само се готвеше. Помня, че имаше едно сандъче в кухнята, на което аз заставах права и от него наблюдавах майка ми като готви. Не съм готвила като малка, но съм я гледала така. И който казва, че от гледане няма файда ще кажа, че не е вярно. Когато се оженихме с моят съпруг ние отидохме най-напред във Варна да живеем. Това беше точно след 9.IX.1944 г. На 27.IX. 1944 г. се венчахме. Отидохме в Берковица, там беше евакуиран Водният Транспорт и той ми казва: „Моли се на твоят Господ". Той беше от село и не умееше така, а и моята свекърва не беше никак религиозна в смисъл, че не ходеше на църква. Не че не е била религиозна, аз неправилно се изразих, вярваща е, обаче не ходеше на църква. Аз, когато исках да й се докарам, нали като годеница още, викам: „Майко, хайде да отидем на църква", в неделя де, а тя казваше: „Майка, ако искаш ти иди пък аз не ходя на църква". Рекох: „А-а, тук се разбрахме", защото заради нея щях да отида и така беше и тя наистина много ме обичаше, обаче умря рано, защото бе останала сама с 4 ^ 5 деца. Най-голям беше моят съпруг и той, затова когато тя умря и решиха да се делят, аз му казах: „Отиваш на село, няма да вземеш парченце земя от там. Ти си завършил, те са те издържали", макар че той завърши морското училище, където нямаше нужда да му пращат толкова пари както при другите училища, „но ти имаш образование и няма да вземеш абсолютно нищо". И може би за това те всички ме уважаваха на село. Не взе! А това е много важно. Аз му казах, няма да вземеш, после, когато трябваше да се тури паметник на гроба на моята свекърва, ние отидохме тука във Владая, поръчахме паметника двамата. Имахме тогава колата. Ние сега я продадохме миналата година и Ивайло, малкият ми син дойде с нас, беше малък още, но все пак дойде с нас и той много помогна да се тури паметника, защото копа, силен е. Той сега малко не е така, счупено му е, да, казвам си го и разбира се написахме там и на баща му името, нали де и той е бил кмет в селото, бащата на моят съпруг. И не зная дали сте чували името Харлаков - идва с войската като преследва комунистите, отива при кмета и го пита: „Имате ли комунисти в селото" и той казва: „Нямаме". Това е 1923 г, И той тъкмо казва нямаме и то един има и той идва да се предаде. Вика: „Нали казахте, че няма" „Ами нямаме", казва той, иска да се оправдае, искал е да го прикрие, че не го знае или не са му казали. Едвам се отървал.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...