Jump to content

4. „ЛЮБОВТА ЧАКА"


Recommended Posts

4. „ЛЮБОВТА ЧАКА"

Казва ми той: „Моли се на твоя Господ, да ни дадат по-голям град". И отиваме ние първо в стара България, при майка му. Тя много ни се зарадва и после отидохме в Русе. Тя не можа да присъствува на сватбата ни, бе възрастна жена, от село несвикнала да пътува. Ние в Русе правихме сватба, той само гдето даде десет хиляди лева заплата, аз бях с рокля с шлейф, но една снимка нямаме.
Дали ходихме да питаме Учителя, за да се женим? Първо Евден прати на баща ми маслини в една тенекия от Самотраки, ей такива едри маслини и той вика: „Златке, щом той ми е пратил маслини, той има сериозни намерения". Ама така де. От къде накъде на майка й и на баща й ще праща маслини. Казва ми: „Ти хубаво мисли, ама най-хубаво си мини пак край Учителя?" И аз ходих в Мърчаево, щото Той беше в Мърчаево. И не ме пуща при него тая Йорданка Жекова. „Той спи сега Учителя, не може да влезеш", пък аз бързам, щото трябва да отида нататък. „Той не може сега да те приеме, не може". Той отваря вратата и казва: „Влезте, сестра". Това е в Мърчаево. И влязох аз при Него. И казвам: „Учителю, така и така, нали съм решила да се женя". Е, не че така ми е тумнало да се женя, ама понеже на момчето му казах, че аз съм вегетарианка, казах му предварително на моя мъж де, да не мислиш, че от любов ще проям месо, защото човек така може да каже, че е съгласен и че тя ще забрави, че е вегетарианка като ме обича. Но да знаеш, че аз съм родена вегетарианка, като минавам покрай касапницата си запушвам носа, защото ми мирише на лошо и щото не мога, щото с извинение ще повърна и затуй казвам, бъди спокоен, че няма да проям. Не ти забранявам на тебе, но вкъщи не. Аз не мога да готвя месо. Не мога да го пипна даже. Нито съм пипала, нито ще пипна и той беше съгласен. А имах и други кандидати, щото там имаше много мобилизирани - зъболекари, лекари, не знам си какви и всичките ми бяха кандидати ако е въпрос за жених. Обаче отидох при Учителя и му казах всичко и Той казва: „А той бърза ли да се жени?" „А-а, викам не когато кажа аз". Той каза: „Рекох, (той имаше тази дума), рекох, любовта чака". Значи по туй ще го познаеш истинския кой е. Щото онези другите кандидати бързаха. Добре, че се ожених за него, те пък след 9.IX.1944 г. им отчуждиха имотите на другите кандидати, дето бяха толкоз богати. То е мое мнение. Изкарахме си живота. „И любовта чака" И като каза така, целунах Му ръка и си тръгнах. И се оженихме с Евден, но съжалявам много, че нямахме снимка, а че бяхме много хубава двойка, много хубава двойка. Той беше така строен, с униформата, горе беше с тъмното сако, долу с бял панталон, защото акр беше и горе с бяло и аз бяла нямаше да си личим така добре де на булченската снимка и се оженихме в леля Мика - Рашковата. Душка и Енчо по право ни бяха кумове. Енчо току-що беше завършил и с абитуриентския костюм, обаче ония подписаха, родителите им - Григоров и Миката, защото все пак те са пълнолетни, бащата и майката. И тези подписаха, но и онези подписаха. И с трима попа тогава нямаше граждански брак и четвъртия поп се сърдеше, че бил на дядо ми приятел, пък ние не сме го поканили. Пък ние сме го забравили, где да знам и аз как е станало, но вкъщи се венчахме. Потърсихме фотографа, който беше в еврейската махала - Ставрев, обаче той беше в провинцията и не можахме, но в понеделника пак се облякох с булчинската рокля, пак го търсихме, да го доведем вкъщи и тъй не можахме да си направим снимка. Това бе на 24 септември 1944 г. Доживяхме досега без булченска снимка.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...