Jump to content

5. КАК СЕ СЛЕДВА ИНЖЕНЕРСТВО


Recommended Posts

5. КАК СЕ СЛЕДВА ИНЖЕНЕРСТВО

След това дали виждах Учителя? Срещнах ли се с Него? О, да, аз отидох да го питам. Моят съпруг искаше да следва строително инженерство, защото му било мечта, а баща му беше умрял отдавна. Аз не го помня, защото той е умрял, когато Евден е бил в пети клас ученик. И аз отидох в салона на Изгрева беше това и казвам: „Учителю, аз се омъжих за този, за който казахте, че „любовта чака", така припомних Му случката. А Той каза: „О, ама аз си го спомням, реши се много добре въпроса". Казвам: „Той е решил и иска да следва." „Ами нека да запише, нека да запише, ще го завърши, нека да запише." Щото нали беше минало доста време от гимназията за него, нали де, за да следва пак. „Нека да запише", каза. А то какви спънки, нали от ОФ бележка искаха, не знам какво, не знам що си, но най-после се записа. И след това аз почнах да работя, издържам го, той учи, децата малки, родиха се. Той вечерно време сина ми Георги много плачеше. Така събуждаше се и вика: „Мама", само каже „мама", но аз нали се разсънвах, а той заспи пак. Ама мама, той мама иска да чуе, че съм там. Той беше много така привързан някакси и Евден вика: „ Златка, аз чертая сега, буден съм, поспи малко". А пък аз как да поспя, като искам той да бъде свободен, напротив, вземам даже да го кърмя, за да го успокоя, да заспи там по-дълбоко уж. Но случи се, че изтървахме, изядоха ми една година. Защо? Първо го мобилизираха, отиде във Варна. Аз плача с двете деца, изпращам го през гората там и викам: „Абе, Евден, сега тебе ли намериха, нали си студент, следването се забавя". Добре, но той казал там на началника, че следва и той изкомандвал: „Учиш ли! Марш от тука, за какво ми си! Отивай да си продължиш!" Добре, но дойде тука, намери се на Елиезер Коен жена му, която бе Латвийка, казваше се Мариана. Тя такава мръсотия ми изигра. Отива в университета и казва, че той преди 9.IX.1944 г.е бил офицер. Взеха, че го изключиха. Ние сме пострадавши! Да, тя хем идваше у дома на гости така... мелаим, мелаим, ама ни направи мръсотията. Цяла година не можем да се оправим. Нагласят ли те, де от село се обаждат, за да ти направят зло. Най-после един негов приятел вика: „Аз ще отида при ректора и ще му разкажа всичко какво е и що е по ред". Защото те никого не пускат. Не може да се оправи. Цяла година му загубиха. А туй за нас беше много, защото един вид той чака. И най-после го възвърнаха и една Нова година, вече наближаваше да завърши де, преди Нова година де, той реши да отиде до Водния Транспорт. Отива там и те като го посрещат, и директора и всички и казват: „Абе, ти къде се загуби", защото от начало аз ходех в университета, а той работеше. Добре, но не може така, той трябваше да напусне. Не може държавен служител да учи. То по-рано беше друго. И той казал: „Аз следвам и завършвам вече. Остава ми още някой ден, взимам дипломна работа". А те казват: „Утре ела". Като отива на другия ден те му дават единия му дава 2000, другия му дава 3000 лв. от директора, значи преди Нова година ние имахме 5000 лв. Купихме на децата играчки, по една малка играчка, разбираш ли, когато друг път не можехме да си позволим този лукс. А купихме една кукличка на Румито и няма да го забравя цял живот. Върнахме им ги парите на хората, нали, но въпроса, е че в момента те проявиха жест. И директора казва така: „Горе на тавана имаме стая, ще си вземеш чертежите, тука ще работиш." Ние нямахме условия при нас. На една маса, ние в кухнята ядяхме. Това бе тука в София. Ние дойдохме веднага. Те го преместиха. Те го мислеха за комунист. Той беше на работа във Водния Транспорт. Той беше в Козлодуй първо, преди 9.IX.1944 г, а после го преместиха във Водния Транспорт в София като мислеха, че той е комунист.
Защото баща му го е заклел, баща му е бил демократ, обаче като почвали избори, почвали кучетата да лаят всеки своята си партия държи и му казал, само в партия няма да се запишеш. И те го каниха няколко пъти да се запише, обаче той отказа. Значи Учителят му бе помогнал да запише за следването, а пък тази тука, жената на Коен ни предаде като излъга.
Той, Елиезер Коен после по едно време се обръща срещу Учителя. Ами обръща се, той уж отначало пишеше в „Житно зърно", този Елиезер Коен, евреин е и бе в Братството, пишеше статии и такова, но в последствие нещо чух, че се бил отказал, с комунистите тръгна. Обръща се срещу Учителя и тя жена му Марияна беше латвийка. Жена му бе латвийка, ама жена му ни направи най- голямата мръсотия. Били от Братството. Вятър от Братството. От Братството били, а най-голямата беля направи. Трудно се живее между лъжебратя. Мъжът ми завърши много бързо, защото дадоха му условия и плюс туй му плащаха заплата и то тука във Водния Транспорт - София, плащаха му заплата. Все едно, че е техен вече чиновник. Така той си завърши дипломната работа, дипломира се и си остана там на работа. Остана поуката за лъжебратята и лъжесестрите.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...