6. БУЧКАТА

[Ани]

6. БУЧКАТА

Сега аз имах една случка за бучката. Тази. Тя е като малка. Ето, може да пипнете, това е все едно, че е срязано до кокала. Какъв е случая ли? Като бях може би десет или дванадесет годишна, не зная точно ми излезе тука една бучка от вътрешната страна на ръката малко над лакътя. И моят баща много се уплаши, щото нали като излезе бучка всеки мисли, че е рак. И той писа на Боян Боев. Моят баща беше много деликатен. Той Ватев беше избрания отначало ръководител, обаче той въобще не се явяваше в Салона на агата - Тодор Ковачев. Защо не се явява? Просто си седеше на Свирчовица и не идваше, а баща ми четеше много хубаво и той четеше беседите въобще и като ръководител идваше тука на Изгрева нали когато ги събираше Учителят ръководителите, той идваше. Но както и да е, това не е толкова важно, нали и той писа на Боян Боев. Така и така много сме разтревожени, защото на Златка й излезе една бучка и я описа къде. От вътрешната страна на ръката нали, над лакетя и се страхуваме от всичко. И той отива и казва на Учителя, обаче ние докато получим на Боян Боев писмото бучката изчезна, все едно, че е отрязана с нож, а няма белег. Вижте. Тука е едното кокалче, тука е другото кокалче, а белег никакъв. Ей това е. Той е казал на Учителя и ние получихме писмо. Ама после, то беше минало това нещо. Веднага мина. Брат Боев пише, да не се плаша, че Учителят казал, че няма абсолютно, нищо че това ще премине, веднага ще премине. И то премина.