Jump to content

2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ


Recommended Posts

2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

В апостол Павел се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство ни дава неговия духовен произход. Той носи в себе си и гръцката култура по майка и гръцкия език му е бил матерен. От баща си той притежавал римско гражданство. Сливането на юдейското, гръцкото и римското естество е станало още отначало в него. И затова в Посланията като фокус на неговата дейност стават Ерусалим, Атина и Рим.
Изживяването на Павел пред Дамаск е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят. Още преди тази среща той с пълна отдаденост е търсил връзка с Христа, защото от езотеричното юдейство той е знаел, че Христос трябва да дойде, но той не вярвал, че Христос вече е слязъл на Земята, а считал, че Той се намира още в духовния свят. Търсил Го е там, където го е учила школата, към която е принадлежал, и затова не вярвал, че Той е вече слязъл на Земята. Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше.
Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят.
Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20
-та
глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога
Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му.
Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел.
От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба.
При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно.
Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване.
В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря точно на изцелението на сляпородения, на Тайната на Шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането с Христа и възкресението с Христа, което в Евангелието на Йоана е описано с възкресението на Лазаря. Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело.
Второто и третото пътешествие го довеждат до Гърция. Призван от Духа, той трябва да извърши важния преход от Азия в Европа. И точно когато това става, в Деянията на апостолите започва така нареченото предаване на ние. Лука описва сега цялата част на по-нататъшните събития в стил ние. Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя. Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа.
В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог.
Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия.
В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим. Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...