Виждане и съзнаване

[Hristo Vatev]

Виждане и съзнаване

Днес вие виждате хубавия ден, виждате ясното небе, слънчевата светлина, а същевременно съзнавате, че всичко това е израз на Напреднали, Възвишени същества; щом виждате и съзнавате това, този ден е реален за вас, затова и вие се радвате. За всички Възвишени същества днес е тържествен ден; ние участваме заедно с тях в това тържество. Следователно този хубав ден не е нищо друго, освен израз на техните добри мисли и желания. Добрите мисли и желания създават възвишени енергии, които ние днес чувстваме. Мъглите, които се разстилаха пред нас, изчезнаха; бурята престана. Ако тези Възвишени същества не участват между нас със своите светли мисли и благородни желания, Небето и досега можеше да бъде забулено, а ние щяхме да бъдем като в затвор.

Ние едновременно виждаме и съзнаваме. Ние виж- даме например своето тяло като резултат на нашия минал живот. Едновременно с това ние съзнаваме, че можем да мислим, да чувстваме и да действаме. Тъй че всеки човек едновременно представлява съзнание и външна форма, видима за обикновените очи. И тогава, според степента на неговото съзнание, всичко което той мисли и чувства, се отразява върху лицето му. Както всяка мисъл и всяко чувство, които минават през съзнанието на човека, се отразяват върху лицето му като в огледало, по същия начин нашият външен и вътрешен живот се отразяват върху съзнанието на по-напредналите от нас същества. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство и всяка наша постъпка се отразяват върху съзнанието на ангелите в различни форми. Например някоя мисъл, някое чувство или някое действие може да се отрази върху съзнанието на някой ангел във форма на карамфил, роза или друго някое цвете, като онези, които ние отглеждаме в градините, радваме им се, без да знаем техния произход. Цветята са деца на ангелите. Когато някой ангел помисли нещо хубаво, като резултат на неговата мисъл изниква хубав цвят. При това колкото са по-възвишени мислите и чувствата на ангелите, толкова са по-благоуханни и цветята, които ги изразяват. Затова именно цветята се наричат деца на ангелите. И тъй, когато казваме, че трябва да бъдем внимателни с цветята, подразбираме, че трябва да бъдем внимателни с мислите на ангелите. Настъпите ли едно цвете, вие настъпвате някоя мисъл или някое чувство на едно Възвишено същество. Някога вашето невнимание може да мине безнаказано, но някога това Възвишено същество ще ви хване за ухото и ще ви възпита по свой начин веднъж завинаги да помните, че чуждите мисли и чувства не се тъпчат. Свещен закон е: Не настъпвайте мислите и чувствата на ангелите! Ако вие настъпвате мислите и чувствата на ангелите, как бихте постъпили тогава с мислите и чувствата на хората? Навярно тях бихте направили на каша.

Дръжте в съзнанието си образа на всички хора, животни и растения като на Божии създания. Постъпвате ли така, всички работи в живота ви ще се наредят добре.

Като наблюдавате времето днес, вие считате, че в реда на нещата е този ден да бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност. Този ден е едно изключение от другите дни. Като този ден подобен не е имало; атмосферата е особено пречистена, със специфични вибрации; съзнанието на ангелите, които взимат участие заедно с нас, е също така специфично. Никога ангелите не са мислили така, както днес. Техните умове и сърца са широко отворени днес, те изпращат своето благословение към нас.

Днес ние правим нашата Божествена среща със светиите и ангелите, които също така се срещат. Някой казва: Ние искаме да ги видим. Вие искате да видите съществата, които се срещат, но виждането е вътрешно отношение, вътрешен процес; то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. От неговото съзнание зависи и далечината на предметите. Когато един предмет е близо до вас, вие виждате ясно всичките негови подробности. Ако не виждате предмета ясно, това показва, че той е далеч от вас. Сега вие виждате нещата, защото са близо до вас. Радвайте се, че ги виждате! Ако не виждате всички неща, виждате поне Слънцето,

Месечината, а те съставляват вече половината реалност.

Когато вибрациите на вашето зрение, външно и вътрешно, и вибрациите на вашето съзнание се срещнат в Божествения фокус, вие ще се доберете до реалността на нещата.

Да се пренесеш от едно място на друго - това е ходене, движение, в което не седи реалността на живота. Ходенето, движението е половин реалност. Истинското пренасяне подразбира едновременно виждане на живота отвън и съзнаване на живота отвътре. Тези два процеса съставляват реалността.

Следователно съществата действат върху нас едновременно по два различни начина: едни от тях действат със своята мисъл, като образуват външния свят; други от тях действат със своите чувства, с Любовта си, като образуват вътрешния свят. Тъй щото ние се намираме под две различни влияния. Някога се случва и обратното: едни същества действат с чувствата си върху нас и образуват външния, физическия свят; други пък действат с мислите си и образуват вътрешния свят. В такъв случай човек трябва да разбира дали обективният, външният свят, в който живее, е произлязъл от мислите или от чувствата на някои Напреднали същества. Той трябва да разбира още дали светлината на неговото съзнание в даден случай се дължи на мислите или на чувствата на някои от Напредналите същества. Човек, сам по себе си, е колективно същество. Щом е така, той сам не създава нито мислите си. нито своите чувства.

В сегашната среща вашите Напреднали братя имат за цел да ви предадат своето завещание в следния смисъл: „Ако искате да имате успех във всяко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите всяка Божествена мисъл, която е дошла до вас, да реализирате всяко Божествено желание, което е дошло увас! Бъдете като нас. Не се плашете, ние сме с вас. Оставете страха настрана! Не се занимавайте с него. Занимавайте се с Любовта!" Този е поздравът, който Напредналите братя отправят към вас.

Един ангел сам никога не ходи. Те ходят по много заедно, групово, но един от тях се явява като представител. Нам се вижда, като че само един ангел е слязъл при нас, защото те се движат много бързо. Ако ви кажа, че ангелите са между нас, вие ще питате: „Где са те?" Ще искате да ги видите. Понеже ангелите са същества на светлината, тази светлина, която имаме днес, това са ангелите. Чрез своята светлина, външно, те искат да въздействат върху нашето съзнание. Ако ангелите се оттеглят, веднага около вас и във вас ще настане голям мрак.

За изяснение на мисълта си ще ви дам един прост пример. Представете си. че вие сте изпаднали всред пътя в голям мрак, нищо наоколо си не виждате. В този момент един ангел се яви срещу вас със свещ в ръка. Ангелът ви обича, затова иска да осветли пътя ви. Вие веднага виждате светлината на свещта, но ангела не виждате. В дадения случай в духовния свят свещта и ангелът са едно и също нещо. Във физическия свят обаче ангелът и свещта не са едно и също нещо. Защо?

Във физическия свят свещта изгаря, а в духовния свят свещта никога не изгаря,а само свети. Тъй щото днешната светлина е израз на ангелите, които присъстват между нас и носят радост, която вие чувствате.

Казвам: Напредналите, Възвишените същества, които днес присъстват тук, уреждат вашия живот. Например някой ученик има слаба памет: учи, мъчи се, но не постига целта си. Като го види един от тези братя, бутне центъра на паметта му и от този момент нещо просветва в ума на ученика и той започва да помни, да учи лесно уроците си. От слаб ученик той става силен, способен. Това е едно щастливо съвпадение, т.е. преминаване през реалността на живота. Ангелите, Възвишените същества, имат желание да помагат на хората, но ако те се съмняват, не могат да получат тяхната помощ. Ангелите завързват конците, а хората ги късат. Не късайте конците, които ангелите връзват! Късате ли тези конци, вие ги лишавате от условията на реалността.

Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете дали това,което те влагат, ще израсте. Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази да може той да благодари. Ние, като хора, сме слаби, затова ангелите са дошли на Земята да ни помагат. Това, което вие не можете да направите, те ще го направят. Вие не можете да поправите времето, но те ще го поправят; вие сами не можете да подобрите здравето си, но те могат. Те могат да направят много неща, но имат ред правила, които никога не престъпват. И ангелът може някога да направи погрешка, но той никога не се изненадва. Щом забележи погрешката си, в момента той я изправя. От това, че е сгрешил, той не се съмнява в успеха на своята работа: веднага коригира погрешката си и резултатът на работата му е сигурен.

В света съществува закон за коопериране, за сдружаване между съществата с цел да си помагат едни други. Съвършените същества виждат, че някой слаб, несъвършен човек има в себе си всички добри желания да направи нещо хубаво, но не може, оплел се е някъде. И тогава те бързат да му помогнат да се разплете, да се освободи от ограниченията.

Пощата носи вече техните писма, подаръци, чрез които се предава Божието благословение. От вас зависи да ги приемете навреме или не. Ако изпълнявате Волята Божия, всичките благословения ще дойдат навреме; не изпълнявате ли Волята Божия, и благословенията ще закъснеят. Закъсняването на благосло венията показва, че вие сте се отделили от мястото или от специфичните условия, при които е трябвало да ги

получите. Ако седите на същото място, в същата къща, до която е адресирано писмото, ще го получите навре ме. Обаче местите ли се от къща в къща или от град в град като прелетна птичка, и писмото ще закъснее.

Кой е виновен за това?

Казвам: всички недоволства, неразположения, завист и други подобни чувства и състояния се дължат на някои паднали ангели, адепти или божества, които ви влияят. Те са недоволни от Бога, понеже носят последствията от това, че някога не са изпълнили Волята Божия, а вие днес ставате тяхна жертва. Отхвърлете мислите и състоянията на тези паднали, изостанали в своето развитие същества! Нека те сами носят товара си! Не помагайте на силните.

„И тъй, ако принесеш дара си на олтаря, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе, остави дара си там, пред олтаря, и иди първом се примири с брата си, и тогаз ела, та принес дара си". Човек трябва да се примирява не само със своите братя на Земята, но и с тия от Невидимия свят. Представете си, че някой човек е скръбен, обременен от нещо; и дойде един ангел да му помогне, но той го обиди нещо и с това го отблъсне. Може ли след това този човек да се моли? Ако рече да се моли, той ще изпитва някаква тежест в душата си. Какво трябва да направи? Първо, ще отиде да намери адреса на този ангел и след това ще се обърне към Бога с молба да го прости за неговото невежество, за неговата лоша постъпка. Бог веднага ще го прости. Прости ли го веднъж, след това той може да принесе своята молитва пред олтаря. Само такава молитва може да бъде приета. Този е вътрешният, мистичен смисъл на стиха. Тъй щото. когато хората едновременно виждат и съзнават нещата, тогава вече има вътрешна връзка между тях и ангелите. 129, извадки от беседата „Виждане и съзнаване", държана на 19 август, 6ч.с., при Второто Рилско езеро.