Jump to content
krasi23

ТРЯБВА ЛИ ДА ПРОСТИМ

Recommended Posts

ТРЯБВА ЛИ ДА ПРОСТИМ

ЛИЧНОСТТА

Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на Земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност... Ако вие изпълните вашата длъжност по най-благороден начин, да услужите на вашия ближен, както е в реда на нещата, ние казваме, че вие сте една благородна личност, едно благородно „аз”, едно благородно „его”. Ако обаче вие служите само на себе си, ние, във втория случай, наричаме такъв човек „егоист”. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 361).

Ако личните чувства на някого са крайно развити, ще го поставят на такива изпитания, които да изгладят малко върховете на тези чувства. Ако е голям скъперник и мисли само за себе си, ще го поставят при условия, че който мине край него, да му вземе нещо. Този ще го обере, онзи ще го обере, докато се научи доброволно да дава. Ако е прекалено набожен и се натрапва на хората със своето духовно разбиране, ще го изложат на присмех. Днес ще го подиграват, утре ще го подиграват, докато го заставят да се крие пред хората. Не е нужно окръжаващите да знаят твоите духовни възгледи. Духовният елемент е нужен на човека дотолкова, доколкото сам да разбере вътрешния смисъл на нещата. (ТРИТЕ РОДОСТОВИЯ - изд. 1943 г. София).

Седят всичките моралисти, искат да ни убедят, че в света имало морал, имало установени положения. Едно морално състояние дава едно морално разположение, едно вътрешно разположение. То едновременно внася в ума светлина, в сърцето внася ширина, а във волята внася сила. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фатинов” София - 341).

Човек е само онзи, който не отнима живота никому. Ако след като се скарате с някого във вашия ум се яви мисълта: „Чакай, аз имам един нож, ще го забия, ще му отмъстя” - човек ли сте? Нима онази възлюбена жена, след като обича своя възлюбен и види, че той обича някоя друга жена, каже: „Аз ще му отмъстя”, та това е човешко? Какво има от това, че люби друга? (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 340)

В човека има едно чувство на обида. То е чувството на личния човек... Обидата често нарушава вътрешното равновесие в живота. Вие може да имате едно прекрасно настроение, но една дума, казана не на място, може да наруши цялото ви равновесие, да се върнете у дома си неразположен духом и цяла нощ да не можете да спите. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 359).

Колко време трябва да работи човек върху себе си, за да се справи със своята упоритост. Някой обидил някого и той не може да се примири с него, не може да му прости, защото неговото достойнство било засегнато. Ако ти паднеш в един кладенец и този, който те е обидил, дойде и ти подаде ръка и те извади от водата, ти няма ли да се помириш с него, няма ли да му простиш? Ако този човек, който ти е бил враг, сега дойде и ти подаде ръката си за примирение, няма ли да му простиш? Пак ли ще останеш със същото разположение? (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - изд. 1999 г. София - 227).

Някой казва: „Обидих другите, но и той е обиден и всички са обидени. Кой е обиденият? Обидата седи в това, че има една неправда, която вършим, не постъпваме според закона на любовта. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - изд. 1998 г. София - 18).

Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас. Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата си, тя носи гниене. Човек никога не може да мисли, докато държи в себе си нещо друго. Защо някои хора не могат да мислят? - Една гниеща мисъл има у тях, а тя предизвиква гниене. Докато държим тия гниещи факти в себе си, не можем да мислим. И тогава ние се спираме върху фактите. (ДВАТА ПРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 255).

И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя.” Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Не е въпросът да простим на другите. Те печелят, ако не им простим, но трябва да простим на себе си. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас. Вследствие на това, Христос е обяснявал дълго тази мисъл. Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай, да ме извини този, има 1000 лева да ми дава”. - Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия себе си, заради твоя мир. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 257).

Любовта. Тя не трябва да вижда погрешките у брата си. И онзи, който вижда погрешките, трябва да знае как да ги поправя, трябва да знае един закон за изправяне на погрешките. Даже и в себе си, като виждаме погрешките, има един закон и трябва да го знаем, трябва да знаем как да изправяме погрешките си. Ами че туй е цяла наука! (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 367).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×