Jump to content

1926_09_26 Посока на растене / Посока и растене


Recommended Posts

Аудио - чете Георги Христов

Посока на растене (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Посока на растене

Посока на растене.

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Пишете върху темите: “Ролята на поезията, музиката и религията в живота. Най-важната работа след яденето. Най-малкият потик в живота.”

Сега, желая ви тази година да проявите по-голямо творчество, поне в специфична област, а не да преобразите света. Представете си, че във вас се роди известна идея, да създадете нещо, но срещате големи мъчнотии на пътя си. Как ще се справите с тези мъчнотии? Вземете пример от семето. Как се справя житното зърно? Щом го посадите в земята, след известно време то пониква и започва да се развива. В пътя на развитието си, житното зърно определя посоката на движението си нагоре, към слънцето. То намира, че този е пътят на спасението му. Като се намери в трудни условия, житното зърно казва: Веднъж съм попаднало в земята, в гъстата материя, колкото и да викам, никой няма да ме чуе; колкото и да роптая, всичко ще бъде безполезно; колкото и да се съмнявам в себе си, безпредметно е. Сега не ми остава нищо друго, освен да избера една от двете посоки: нагоре или надолу. Ако вървя надолу, все повече ще затъвам. Ще започна да работя, ще правя усилия да пробия земята, да изляза на повърхността й, да видя слънцето, носител на живота.

Често учениците се натъкват на противоречи и казват: Не знаем, какво да правим, как да разрешим трудните задачи на живота си. – Чудна работа! Растенията знаят, как да се справят, а човек не знае, как да постъпи и какво да прави. Ако попитате растенията, какво трябва да правите, те ще ви кажат: Има две посоки на работа – нагоре или надолу. Друго нещо растенията не могат да направят, понеже те се движат в две измерения. В това отношение, човек е подобен на растение, посадено в земята. Отде сте дошли и накъде отивате, не знаете. Какво трябва да правите при тези условия? Щом сте посадени в земята, нищо друго не ви остава, освен да работите придадените условия, да си пробиете път към слънцето и да поемете посоката нагоре. Трябва ли житното зърно да напусне мястото, дето е посадено, и да се подаде на предложението на някаква бубулечица, да се скрие в нейната дупка? Какво правят съвременните хора? Като се намерят в някакво затруднение, те започват да търсят дупки да се крият от неблагоприятните условия. – Не, дето си попаднал, там трябва да решаваш задачите си.

Като ученици, вие стe посадени в земята, да се учите. В съзнателното учене е растенето на ученика. Когато растението разбере, че е посадено в земята, то не се запитва, кой го е посадил и защо, но започва да работи, да преодолява условията, за да излезе на повърхността на земята, да види слънцето, да използува неговата светлинна и топлинна енергия и да започне да расте. В процеса на растенето, семето изучава елементите на земята, ползува се от тях и ги обработва в себе си. Семето седи далеч от човешката философия, кой го е посадил и защо е посадено. Трябва ли детето, което ходи на училище, да се запитва кой го е изпратил, защо го изпратил и какво трябва да прави? Не се интересувайте от въпроса, какви са били намеренията на баща ви, като ви е пратил на училище. Щом се изпратени на училище, от вас се иска да учите – нищо повече. Много философи разискват върху въпроса, защо е дошъл човек на земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши. Хиляди години още ще минат, но този въпрос ще остане все неразрешен. Този въпрос ще се разреши, когато хората завършат развитието си на земята. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си. Щом излезе от водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно, докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животно. Един ден, когато напусне физическата си форма, той ще съзнае положението си като човек. Той ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма на живот.

Като ученици, вие трябва да дойдете до положение да изменяте неблагоприятните условия, в които живеете. Те седат главно във вашия ум, в съзнанието ви. Много хора внасят в ума си такива мисли, които ги правят маниаци. От сутрин до вечер те са на щрек, мислят, че ги преследват да ги убиват. За да се развива правилно, човек трябва да изхвърли от ума си всички мисли, които му препятствуват. Дръжте в ума си мисълта, че нищо не може да ви спъва. Може ли въжето да спъва дървото? Ако вържете едно дърво с въже, няма да мине много време, и въжето ще се скъса. Дървото е в сила да се справи с всички препятствия, с всички неблагоприятни условия, при които се намира. Колко повече човек може да преодолее неблагоприятните условия на своя живот. Дървото, растенията разбират химия и я прилагат в живота си. Ако увиете железен тел около едно дърво, то ще отдели от себе си такива сокове, които ще разядат желязото, и в скоро време ще се освободи от него. И в човека са вложени сили, чрез които той може да преодолява препятствията, които среща на пътя си. Обаче, затова се изискват знания. Както растенията познават елементите на почвата, законите на светлината и на топлината и се ползуват от тях, така и хората могат да приложат своите знания.

Растенията знаят и посоката, към която трябва да се движат, вследствие на което отправят корените си надолу – към центъра на земята, а клонете нагоре – към центъра на слънцето. Като прилагат своите знания, растенията растат и се развиват. Приложете и вие своите знания, да растете, да се развивате правилно. Това не се постига изведнъж. Човек ще пъпли, ще се движи стъпка по стъпка, докато дойде до върха, към който се стреми. Това значи, да бъде човек герой. Мъчнотиите, препятствията в живота на човека не са нищо друго, освен наслоявания, натрупвания в съзнанието му, над които той трябва да излезе. Както растенията са засипани с пръст, така и в съзнанието на човека има ред наслоявания от миналото, от които той трябва да се освободи. Силен човек е онзи, който може да се справя с мъчнотиите си. Който не може да се справя с мъчнотиите си, той е слаб човек. Той лесно се обезсърдчава и търси начин да тури край на живота си.

Един млад студент се отчаял от своите неуспехи и намислил да се удави. За тази цел, той отишъл край една река, спрял се на брега и започнал да мисли, как да се хвърли във водата. Той започнал да се вглежда наляво-надясно, дано го види някой, да го разубеди, да му покаже някакъв начин да се справи с положението си. Ако се намери такъв човек, младият момък би бил готов веднага да се откаже от намерението си да се дави. Той ще намери смисъла на живота, ще придобие сили да се справя с противоречията си.

Сега, вие трябва да работите съзнателно, да прилагате всичко, което сте научили. Отнасяйте се критично към онова, което четете, защото всеки поет, писател, философ, учен внася в произведенията си, както положителното, така и отрицателното, което носи в себе си. Запример, песимистичната теория на Шопенхауера представя нещо старинно. Да се подържа философията, че животът няма смисъл, това подразбира старото в живота. Старото, като сухо дърво, трябва да се изкорени и вместо него да се посади нещо ново. Съвременните младежи четат безразборно. Те не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно. В това отношение, някои романисти действуват особено вредно върху младежта. Със съчиненията си те внасат в чувствата им особено разкашкане. Под влиянието на тази литература, младежите попадат в особена област на чувствата, в тъй наречената “астрална каша”. Преди всичко, героите и героините, които авторът изнася, не са истински герои. Какъв герой е този, който от любов към своята възлюбена убива човек? Геройство, което е стимулирано от ревност, от злоба към някого, не е геройство. Геройство е да респектираш човека, без да го убиваш, без да посягаш на него. Истински герой е онзи, който, като минава през някоя гора, дето има разбойници, може да ги приспи, да вземе оръжията им и да си замине. Като се събудят, разбойниците виждат, че са обезоръжени, но остават доволни, че поне животът им е пощаден.

Сега, от вас се иска работа, да създадете нещо хубаво в себе си. Мнозина от вас изучават астрология, познават съдбата на хората, а своята не познават. Такива гадатели има много по света. Преди освобождението още, във варненско, се явила една циганка – гадателка, която гледала на охлюв и предсказвала на хората много неща. Със стотици хора се изреждали при нея да им гадае. По едно време тя била поканена някъде, вън от родното си място, да гадае. Пътят й минавал през гора. Тя била нападната от крадци, които я обрали. Много работи тя предсказвала на хората, но своята съдба не могла да познае – не знаела, че крадци ще я нападнат и оберат. Това виждаме навсякъде в живота. Срещаме учени, професори, които знаят много, но едно само не знаят, кога ще дойде при тях най-големият крадец – смъртта, да ги обере. Може ли да се нарече този човек учен? – Като отидем на другия свят, тогава ще научим всичко, което сега не знаем. – Отде знаете, че на онзи свят ще имате по-добри условия от тия на земята? Който не може да използува условията на земята, той не може да използува условията и на онзи свят. Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобива знания, които да му служат като средство за защита срещу смъртта. Една от задачите на човека е да придобие безсмъртието. Ако смъртта го нагълта, той трябва така да й се противопостави, че да не може да го смели в стомаха си. Щом не може да го смели, както трябва, смъртта ще се принуди да го изхвърли навън. Мислите ли, че ако човек се моли на бога усърдно, може да остане в гроба? – Не, гробът ще се разпука, но вярващият, както и онзи, който люби Бога, няма да остане заровен в земята. Той ще излезе от гроба и ще отиде да работи. Като ученици, всички трябва да работите, да не чакате да ви бутат с остен. За тази година от всички се изисква да си изработите план за плодотворна работа. Добре е на края на годината да имате поне микроскопически придобивки.

Като ученици, вие трябва да живеете в хармония. За да спазвате хармонията в природата, всеки от вас трябва да намери своето място. Когато влизате в клас, всеки трябва да седне до такъв другар, с когото си хармонира. Тази хармония се определя от планетните съчетания. Някой от вас се намира под влиянието на Земята; друг – под влиянието на Слънцето; трети – под влиянието на Юпитер и т.н. В зависимост от тия влияния, на всеки човек са дадени съответни дарби и способности, които той трябва да развива. Не само в окултната школа, но и в обикновените училища, учениците трябва да се нареждат така, че всеки да сяда до другар, с когото си хармонира. Мнозина се страхуват от влияния, вследствие на което избягват дружбата си с някои хора. Никой на никого не може да влияе. Ако има някакво влияние, то не е опасно, не може да спъва човека. Хората могат да си противодействуват едни на други, но не и да се спъват. Ето защо, за да не си противодействуват, те трябва да се ползуват от доброто влияние на силите, които работят в тях. Някой казва: Еди-кой си ми влияе с мисълта си. – Щом той ти влияе, и ти можеш да му влияеш. Живите хора могат да си влияят едни на други. Ако някой жив човек ти влияе, бъде и ти жив да му влияеш. Ако някой човек е земен тип, може ли той да влияе на Луната или на Слънцето? Слънцето, обаче, влияе на земята, като изпраща светлина и топлина. Колкото слабо да е влиянието на земята, и тя влияе на другите планети. Влиянието е велик закон. Тъй щото, пазете се от противодействие, но не и от влияние. Колкото и да се пазите от влияние, вие не можете да го избегнете. Как ще избегнете влиянието на слънцето? Как ще избегнете влиянието на земята, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дървото трябва да пусне корените си дълбоко в земята, да се свърже с нея, да се намира под нейното влияние. Как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на земята?

Съвременните хора трябва да изучават динамиката на човешкото тяло във връзка с планетните влияния върху него. Така той ще разбере, че известни клетки от тялото му се намират под влиянието на Слънцето, други – под влиянието на Сириус, трети – под влиянието на Юпитер и т.н. Изобщо, с колкото по-възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по-възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята. Колкото повече се развива съзнанието на човека, толкова повече той се свързва със звездите и планетите. Когато използува влиянието на всички слънца в козмоса, човек дохожда до съвършенство.

Като сте дошли на земята, вие трябва да изучавате планетите и звездите в слънчевата система, да знаете, какво влияние упражняват върху вас. Запример, някои са забелязали, че Сатурн указва лошо влияние върху човека. Обаче, те не са проследили, в какви случаи, именно, Сатурн влияе зле. Когато човек се бори със Сатурна, т.е. със съдбата си, последната го гази. Докато мисли, че сам може да устрои съдбата си, човек всякога ще изпитва нейните удари. Той всякога ще среща противодействието на Сатурна. Юпитер пък казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. – Какъвто съвет и да даде Сатурн на човека, последният казва: Това не е твоя работа. Аз зная, как да наредя работите си. – Добре, ще се опиташ. Знай, че ако отвориш война, трябва да устоиш. Не устоиш ли, ще носиш последствията на твоята неразумност. Затова е казано: “Не противи се на злото!”

Какво представлява злото? – Злото е сбор от действия на същества, които не спазват Божиите закони. “Не се противи на злото”, това значи, не се противи, нито осъждай тия същества, които не спазват законите. Каквото и да правите, тези същества са безпощадни в проявите си. Те трошат камъни и скали в планината с динамит. Видите ли това, отдалеч още се отбийте от пътя си. Не минавайте покрай тях. Ако трябва да минете край тяхната кариера, минете и заминете, без да им кажете нещо. Някой се оплаква от съдбата си. – Не, дойдеш ли до съдбата си, отдалечи се малко и оттам изучавай Законите й. Макар и да сте млади, вие ще научите много неща от съдбата си. Докато сте още млади, вие трябва да разрешите много въпроси. – Не може ли тия въпроси да се разрешават на зряла възраст? – Има въпроси, които човек трябва да разреши още сега, на младини. Младият трябва да работи, да учи, а старият, който е пропуснал това време, трябва да се разкайва. Започне ли младият да се разкайва, той преждевременно е остарял. Когато греши, младият трябва да изправя погрешките си. Среща ли мъчнотии, той трябва да ги преодолява. На младия не е позволено да се обезверява. Щом се намери пред някаква мъчнотия, младият трябва да си каже: Ще работя, ще правя усилия, докато разреша задачата си. Никакви мъчнотии няма да ме спрат в пътя ми. Ще имам доблест да се справя с всичко.

Като ученици, вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера, които представят сбор от същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което всякога могат да ви дават добри съвети и напътвания. Ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат начин, как да работи. Благородството на човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади онова богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи, какво богатство ще си достави и как ще го използува. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да изучавате планетите и тяхното влияние върху вас. Не питайте, каква ще бъде съдбата ви, нито роптайте против нея, но учете. Каква ще бъде съдбата на онзи, който минава през пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна с вода, съдбата му ще бъде добра. Щом ожаднее, той ще дигне стомната си и ще се напие с вода. При това положение, гърлото му никога няма да бъде сухо. Пукната ли е някъде стомната му, той е изложен на страдания, на голяма жажда. Пукната стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, главата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на краищата от него нищо няма да остане.

И тъй, щом е дошъл на земята, човек трябва да вярва в първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и за развиване. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезверяването е залез на живота, дето всякаква култура изчезва. Обезвери ли се, човек изгубва всякакъв стремеж в себе си. Той представя гола пустиня, в която цветя не цъвтят, птички не пеят, води не текат. Вярващият, обаче, носи Божията светлина в ума си и Божията топлина в сърдцето си, и под тяхното влияние расте и се развива.

Тази година трябва да развивате творчество в себе си. Нека всеки започне да мисли, в коя област да твори и как да твори. Намислите ли нещо добро, направете го. Като прилагате нещата, вие ще развиете творческите си способности. Някой казва: Аз ще измисля нещо, а други ще го реализират. – Не, каквото си намислил, ти пръв трябва да го приложиш. Ако идеята ти е добра, и други след тебе ще я приложат. Ако искате хората да зачитат идеите ви, първо вие трябва да ги зачитате. Следователно, който зачита своите идеи, той ще зачита идеите и на другите хора. Който зачита идеите си, и другите хора ще ги зачитат. Всички добри, велики идеи имат един и същ източник.

Упражнение. Поставете лявата ръка на лявото рамо (върхът на пръстите се допират до рамото). Дясната ръка се поставя над главата, без докосване. Движение на дясната ръка настрана, хоризонтално, връщане над главата. Това се повтаря три пъти. След това дясната ръка се поставя на дясното рамо, а лявата – над главата. С лявата ръка се прави същото движение, каквото с дясната. Двете ръце се изнасят първо настрана, после – пред гърдите, с допрени върхове на пръстите едни срещу други. В това положение концентрирате мисълта си, след което поставяте ръцете си пред гърдите. Движение на ръцете настрана и пред гърдите – три пъти. Леко духане – три пъти.

Хората правят различни движения, без да разбират значението им. Много от техните движения са подсъзнателни, резултат на излишна енергия в организма. Като правят движения ту с лявата, ту с дясната ръка, те местят енергиите в организъма си, и по този начин ги уравновесяват. Някои движения са хармонични, а някои – дисхармонични. Запример, цигуларят трябва да свири дълго време, докато се научи да движи лъка си хармонично. Художникът трябва да прави безброй упражнения с четката си, докато се научи да я движи хармонично. Когато човек мисли, мозъкът прави ред движения, нагоре и надолу. Колкото по-интенсивна е човешката мисъл, толкова и движенията на мозъка са по-бързи. За да не излиза мозъкът при мислене навън, природата го е затворила в черепа. Изобщо, движения има навсякъде в природата. Дето има живот, там има и движение. Всички движения не са хармонични, но това не трябва да ви смущава. Страхът, запример, произвежда дисхармонични движения. Щом се уплаши, човек трябва да прилага вярата си, за да превръща дисхармоничните движения в хармонични. Благодарение на хармоничните и дисхармонични движения на мускулите, човешкото лице представя площ, върху която са отпечатани всички култури, през които той е минал. Страхът, отчаянието, обезсърдчаването са задачи, с които днешният човек трябва да се справи. Човек трябва да преодолее даже и смъртта, да стане безсмъртен.

Сега, смесете това, което сте разбрали, заедно с неразбраното, сипете отгоре вода и направете тесто, от което да опечете хляб. Това значи творчество. Истински творец е онзи, който от всяка каша може да направи нещо ценно, от което и той, и близките му да бъдат доволни. Истинският творец знае, от каква каша, какво да направи. Има ли циментова каша на разположение, той няма да тури в нея крака си, да я опита, но ще я постави в калъпи, да образува различни предмети. Правете отпечатъци само от умрели хора, но не и от живи.

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

1. Лекция от Учителя, държана на 26 септемврий, 1926 г. София.

Начало: 19:00

1926_09_26 Посока на растене.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, Посока и растене. Лекции пред Младежкия окултен клас. Година VI (1926–1927). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПОСОКА И РАСТЕНЕ

VI година (1926-1927)

1-ва лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 26.IX.1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

I тема: «Ролята на поезията, музиката и религията в света»

II тема: «Най-важната работа след яденето»

III тема: «Най-малкият подтик в света»

През тази година желая вий да проявите по-голямо творчество. Творчество в даден кръг, не да преобразите света. Сега, да допуснем, у вас се заражда известна идея, искате да създадете нещо, но срещате големи мъчнотии. Как ще се справите на първо време? Вземете например как се справя едно дърво, семето - посажда се и започва животът. Как се справя семето? Най-първо, като инженерите, отправя своята посока. «Паднало съм тук, да викам – няма да ме чуят, да роптая – безполезно, да се съмнявам в себе си – безрезултатно.» И започва да мисли това семе, определя посоката на своето движение. Има два изхода: нагоре и надолу; и се опретва на работа, повиква своя гений, своя ум, и започва. Най-първо – надолу; нагоре – започва работа.

Сега, често слушам, някои от вас казват: «Ама аз не зная какво да правя.» Чудна работа, растенията знаят какво да правят, а той не знае! Надолу и нагоре! Като го попиташ, ще ти каже. На човешки език: надолу и нагоре за растенията. В две посоки се движат, в две измерения – значи работа. Вас като ви питат вий какво ще правите – и вий сте едно семе, паднало в земята, заровен сте и вие; откъде сте дошли и как, не знаете. Нито един от вас не знае по кой път е дошел. Какво ще правите сега? Мислите ли сега, че ако дойде при семето някоя буболечка и си предлага услугите да го пренесе на по-удобно място, и почне през дупки да го носи, мислите ли, че ще му направи някоя услуга?

Сега съвременните хора, като се посеят, търсят дупки – тази дупка, онази дупка. Търсят по-благоприятни условия. Там, където си попаднал, разреши този въпрос – накъде трябва да се движиш. Вий сте ученици, посадени сте, като ученици какво трябва да правите? Да учите книги – не, но да се учите, то е растеж в растенията.

Какво трябва да научи ученикът, сега? Вземете пак растението. Растението не взема предвид кой го е посял, кой го е турил в земята, но растението си задава задача да намери слънцето, да използува енергиите на слънцето, да използува светлината, топлината, да използува и влагата, изучава елементите на почвата, изучава живота на самата Земя, живота на Слънцето, и нито най-малко не разисква философията на човека. Какви са били намеренията на човека, който го е посял, растението не пита. Сега, няма ли вий да направите погрешка, ако баща ви [ви] е пратил на училище, а вий искате да вникнете в намеренията му, защо ви е пратил на училище? Не разисквайте този въпрос.

Много философи разрешават [въпроса] защо е дошел човек на Земята. Този въпрос нито сега ще се разреши, нито след хиляди години. Той ще се разреши, когато хората завършат своето развитие на Земята. Рибата, докато е във водата, не може да знае, че е риба. Когато излезне из водата, тогава може да знае, че е риба. И сегашният човек, понеже живее още във физическа форма, като животно живее. Като почнат да мислят като хора, излезнат из туй животинско състояние, погледнат и съзнаят себе си като хора. Веднага сегашните нрави и обичаи съвсем ще се изменят.

Всеки един от вас със своето съзнание трябва да излезне от средата, в която живее. Една неблагоприятна среда – всеки от вас може да излезне. Една неблагоприятна среда – тя е в неговия ум. Тъй, много маниаци има – става сутрин, мисли, че ще го убият нанякъде, ходи и тази форма седи в ума му. Ако във вашия ум влезне известна идея, че някой ви препятствува, вий се спъвате. Вий отхвърлете всичко това! Ще кажете на себе си: «Няма никакви спънки!» Вий сте чудни. Свържете едно дърво с едно въже. Туй въже може ли да държи дървото? До колко години може да го държи? Малкото дърво като го свържеш, какво ще стане с въжето? В края на краищата, дървото ще скъса въжето. И не само това – има растения, които, ако ги вържеш с желязна тел, те разбират химия, постепенно почнат да разлагат тази тел, ще я скъсат и не може да се вдълбай.

Онези лоши условия, в които вий сте поставени... Има сили, положени във вашия ум, [за] да преодолеете мъчнотиите, които ви заобикалят; но когато, както растенията, когато познавате почвата, когато познавате топлината, светлината и влагата – условия, при които растението расте и знае посоката на растенето надолу и нагоре. Вий ще приложите туй правило в живота. При сегашните условия трябва да бъдете герои, да изпъплите. Един човек, който побеждава известни мъчнотии, това са условия отгоре. То са условия отгоре, това е едно наслояване, затрупване отгоре – да излезнеш над тях. И всякога, когато човек надделей на мъчнотиите, той се усеща силен.

Сега, има някои смешни поговорки: Един млад студент се отчаял, неспособен, казвал: «Не ми остава нищо друго, освен да се удавя.» Тръгнал, но като дошел до реката: «Няма ли някой да ми каже да не се давя?» Обръща се надясно, наляво – той иска да не се дави, иска сега един да потвърди неговото желание. На вас сега трябва да ви каже само някой да се не давите. Туй е вярно, много пъти ние седим край реката и се давим. Психологически много пъти се дави човек. Някой път човек каже: «Тя се свърши вече, работата.» Но после се обърне и казва: «Няма ли някой да ми каже? Кажи ми начин да изпъпла из тези мъчнотии!» И като му кажеш, просветне лицето му. Казва: «Аз ще плувам сега.»

Аз бих желал някои от класа да изберат някои видни списатели, поети, учени хора, които може да се четат. От окултно гледище вий трябва да знаете, че всеки учен човек влага в съчинението си негативната страна на учението си. Всяка една философия има две лица. За пример вземете една песимистична философия. Това е завист на живота, това е старина. Шопенхауер казва: животът няма смисъл, един стар човек, едно сухо дърво трябва да се изкорени, но законът е верен – на мястото на изкорененото трябва да се посади новото. В сегашните младежи има едно безразборно четене на списатели, което психологически се отразява зле. За пример вземете съвременните списатели, някой романист, той развива до известна степен само чувствата. Когато превърнеш целия свят само на една астрална каша... Всички романисти боравят само с мамалига*. Астрална каша, на чувствата, я наричам аз. Няма нищо съществено. Най-първо, онзи герой, какъвто ни представя – има герои, не е герой той, фиктивен герой е той. Този герой, който виждате сега, утре за героинята ще убие някого. Че какво геройство е това? Без да го убиеш, да го стиснеш тъй малко за гръцмуня. Това е едно тяхно схващане, това е завист. Представете си, минавате през някоя местност, където върлуват разбойници, ала всички те са заспали, вземаш им пушките, оръжието, занасяш го някъде. Те стават, но нямат оръжие. Какво ще правят? Я ми кажете, какво биха направили с мен?

През тази година трябва да създадете нещо по-хубаво. Да кажем, вий четете някой път, изучавате астрология и знаете съдбата на някой човек каква е, а вашата съдба не знаете. Разказват, във Варненско, още в турско време, преди Освобождението, се явява една гадателка циганка, която гадаела с един голям охлюв океански. Хората с хиляди се събирали около нея. Не се минава много, след десетина дена, тръгнала тя да пътува занякъде, из пътя нападат я и я обират. Тя от охлюва не могла да разбере, че ще я оберат. Ако един човек се учи като студент, учен човек, и най-големият обирач – смъртта, те обере, [а ти] не можеш да предвидиш, какъв учен си ти? «Ама, казва някой, като идем в другия свят.» Че откъде знаеш, че ще имаш условия? То не е съмнение, но откъде знаеш? Ако не можеш да използуваш условията на Земята, как ще използуваш другите условия? Ти не си готов. Толстой загатва за смъртта, аз съм съгласен – човек трябва да има смъртта като един стимул. Трябва да знае, че този разбойник ще го срещне, той ще има разправия с него. Задача му е, като срещне смъртта, да може да се разправи с нея. Смъртта като го нагълта, той да не може да се смели в стомаха ù, и [тя] да го изплюй навън. Както китът изплю Йона. Три дена се моли вътре, и го изхвърли навън. Мислите ли, че един човек, който е заровен жив в гроба и се моли, усърдно се моли, мислите ли, че ще остане вътре? Е-хей! Гробът ще се разпука. Не е този човек за туй място. Ще идеш да работиш.

Сега, желая през тази година да направите една скица, един план, и аз ще ви дам известни упътвания, за една по-плодотворна и приятна работа, между другото.

Всички трябва да се наредите в класа съобразно със законите на небесните тела. Другояче, не може да живеете в хармония. Всеки един от вас трябва да дойде на мястото си. Ако си някъде някоя земя или някое слънце, или сателит, ще си вземеш мястото. Всеки ще определи мястото си. В дадения случай един свят ще управляваш, ще развиваш онова, което е вложено вътре. То е един самостоятелен свят. Никой не може те извади от твоята орбита.

Мнозина от вас се страхуват, че ще им повлияе някой. Никой не може да ти повлияе. Па и да ти влияй – какво лошо има в туй? И Месецът влияе, и Земята, и Слънцето влияе. Вий не туряйте влиянието като една спънка. «Влияе ми, казва, със своята мисъл.» И ти му влияй! Ти не си мъртъв, ти си жив човек. Вий свързвате влиянието с туй, че той те влада. Какво ще те влада – Земята влада ли Месеца? Слънцето денем изпраща своята светлина и я осветява; какво дава Земята на Слънцето, дето я осветява? Слънцето влияе, но с туй влияние ù изпраща нещо. Питам тогава: Земята влияе ли на Слънцето? Влияе. Вий трябва да благодарите на туй влияние. Влиянието, то е свещен закон. Когато хората взаимно си влияят, духовете отгоре, ангелите – всеки на своето място. Влиянието е един свещен закон. Аз искам да избия от ума ви един клин. Казва: «Влияе ми от толкова години, аз не искам да бъда под негово влияние.» Ами под кое? «Под Божието.» Че, Господ влияе най-напред чрез Слънцето. После, ако искате да сформирате своето тяло, ще искате чрез Земята, ще турите корените. Би ли могли да станете голямо дърво, ако нямате твърда почва? Влиянието използувайте. Влиянието е едни свещен закон. Няма нищо лошо във влиянието. Някой казва: «Аз да съм по-далеч от него.» Ти си на такова разстояние, на колкото ти е определено. Нито си по-далеч, нито си по-близко.

Един ден, когато изучавате вий динамиката на човешкото тяло, трябва да знаете, че има известни атоми, които са дошли от слънцето Сириус – те са свързани със Сириус, известни материи, едно течение. Представете си, че някой човек иска да ви вземе, да ви откъсне. Той най-първо има едно голямо слънце против себе си. Интелигентните същества на Сириус, на които интелигентността е по-голяма, отколкото на тези на Слънчевата система, те ще се застъпят. Значи зависи от вас. Колкото повече благородна материя има във вашето тяло, толкова животът ви седи на една по-висока степен. Материята е, която обуславя живота. Животът се проявява чрез тази материя. Затова, когато вашето съзнание почне да се оформя, почвате да мислите за разните звезди. Защото със звездите е вложено по нещо за сегашния живот и когато използувате всичко, което козмосът е вложил в тези всички слънца, то човек ще бъде почти съвършен.

Сега сте на Земята, ще използувате влиянието на Луната, на Слънцето, на планетите в Слънчевата система и влиянието на звездите. И те упражняват влияние върху нашето съзнание, но хората едва се досещат; даже за някои планети едва се досещат. За пример какво влияние упражнява Сатурн? (- Лошо влияние.) Ама защо? Защото хората се борят със Сатурна. Сатурн казва: «Слушай, ти трябва да бъдеш справедлив. Ти като не искаш да слушаш!» [Тогава казват: «Знаеш ли, той е в лоши условия, под влиянието на Сатурна.»]* Казваш: «Аз твоя съвет не искам, аз сам ще си устроя съдбата.» – «Слушай, ще ти пати главата.» – «Аз не искам да зная.» – «Ще видиш.» Явява се Юпитер, казва: «Ти си на Земята, тебе ти трябва култура, трябва да мислиш, благороден, доблестен, щедър, великодушен трябва да бъдеш.» Ти казваш: «Не е твоя работа.» Изваждаш ножа, ще се разправяш. Но Юпитер казва: «Знаеш ли, ти ще повдигнеш една война, но можеш ли да я отстоиш?» Често ние, малките хора на Земята, не трябва да водим никаква война. «Не противи се злому.»

А какво нещо е зло? Всички онези същества, които работят в света без закон. Следователно не се противете на съществата без закон, защото няма какво да ги съдите. Те ще бъдат безпощадни. В тази смисъл** злото, това са същества, които творят. Този човек троши камъни в планината с динамит, не минавай през неговата кариера, остави го да чупи камъните, пък ти си върви по своя път. Някой казва – съдбата. Не се противи на своята съдба. По-далечко малко – изучавай законите на съдбата, ако има някакъв закон.

Разбира се, някои от тези въпроси вий ще ги срещнете в живота си може би след 10, след 1000 [години], а някои може да използувате сега. Вий сте млади, живели сте много пъти на Земята, но сега наскоро трябва да разрешите някои въпроси. Някой казва: «Като остареем.» Като остареете, нищо не може да разрешите. В младини човек може да извърши повече, отколкото в старини. Младият трябва да работи, а старият – да се разкайва. Ако вие ме питате каква е службата на старите хора – разкаяние. А каква е службата на младите хора? – Работа. Но когато младият седне и почне да се разкайва, той остарява. Погрешките ще изправяш, мъчнотиите ще преодоляваш, няма да се разкайваш, няма да се обезверяваш. «Ще работя задачата, която ми е дадена. Ще я разреша. Никакви мъчнотии няма да ме спрат.» – То е доблест, то значи да имаш Юпитер. «Ще разреша тази задача – дадена дума!»

На Земята, в човешкия живот има гении, това са гении на Юпитера, те са същества, общество от същества, които са завършили своето развитие и те представляват Юпитера и влияят. Те ще те срещнат и ще ти кажат: «Ти не слушаш.» Същества има на Сатурна, тук, на Земята, завършили своето развитие, те ще те срещнат, ще ти кажат: «Слушай! Ти трябва да бъдеш справедлив.» Има на Меркурий, на Венера, на Месечината, те са все същества, групи същества. Те ще те срещнат на пътя, ще ти кажат: «Слушай, ние сме минали по този път, ще ти дадем нашите упътвания.» Искаш да бъдеш благороден човек, искаш да бъдеш философ – еди-по кой начин, ще ти разправят. Или искаш да имаш злато – ще ти разправят. Тогава ще те свържат с Юпитера, със Сатурна. Юпитер в дадения случай е банката. Онези, които са на Сатурна, ще кажат: «Ще отидеш в банката на Сатурна, на Месеца ще идеш, на Слънцето ще идеш.» Ако можеш да обикаляш където искаш, да вземаш каквото ти трябва, какъв ще бъдеш? Ученик ще бъдеш! Това е ученикът, който ходи по планетите. Няма да изучаваш на Земята астрология, каква съдба ще имаш, туй не е голяма наука.

Тогава, носи един човек една стомна. Ще минава през пустинята. Казва: «Каква ще бъде моята съдба?» Ако стомната ти е здрава, гърлото ти няма да засъхне, но ако счупиш своята стомна, много ще страдаш. Ти вървиш в живота, изгубиш вярата си в Бога – казвам: ще побелее главата ти и не само ще побелее, ще оглупее; и не само ще оглупее, ще оголее, ще стане на прах и на дим, нищо няма да остане. Какво означава тази стомна? – Ще изгубиш вяра в Бога. Да вярваш в Бога, това е вечно начало. Да растеш, да се развиваш, това е зенитът, смисълът на живота. А да се обезвериш, това е заник. Никаква култура няма. Нищо няма. В умовете ви може да изпъкне отрицателна идея – това не е зло. (...) Провидението може да ви представи един човек, който е обезверен. То е факт, няма какво да съжалявате. Неговата глава е оголена, във вътрешен смисъл – отвътре е оголял, няма никакъв стремеж.

Първото нещо: човек трябва да има Бога в сърцето си, да усеща в ума си светлина, в сърцето си – Неговата топлина. То е достатъчно! Тогава той може да има едно правило: «Понеже аз мисля, Господ мисли за мен. Понеже аз чувствувам, и Господ чувствува и ме обича.» То е факт.

Сега, през тази година вас ви трябва творчество. Следующия път съставете един проект какво трябва да се твори и как трябва да се твори през тази година. Законът е такъв, че каквото намислите, ще го правите. Не да го прави други заради вас. «Аз, казва, да го намисля, а ти ще го направиш.» Каквото намисля, ще го направя. Може да ми приведете пример на музикант, който не знае да свири, но съчинява. Онзи, който съчинява, той трябва да знае да свири онова, което той е написал.

Първото. Каквато идея се проектира във вашия ум, вий ще я реализирате в малък размер и тогава тази идея ще я пуснете и други да я опитат. Свещена идея. Тогава, ще турите едно правило в живота си. Човек, който зачита своите идеи, той зачита идеите и на другите хора. То е свещеното правило. Всички идеи в света имат един произход, произтичат от един и същи източник.

Турете палеца на пулса си! Бройте всички! (Учителят гледа часовника си 1 минута) Стига. Колко удара прочетохте? Най-високото число? (- 107 – сестра Дафинка) (-Обаждат се 63, 93, 86 и др. )

MOK_6_1_1.GIF

Упражнение. Лявата ръка на лявото рамо (извита така, че върхът на пръстите се допира до рамото) (фиг. 1.1). Дясната ръка извита над върха на главата, но не се докосва. Отнасяме дясната ръка настрана хоризонтално, пак я прибираме (повтаря се три пъти). После същото упражнение, но дясната ръка – на дясното рамо, лявата – над главата. След това ръцете настрана, после – пред гърдите (пръстите едни срещу други). Задържаме туй положение, концентрираме се. След това ръцете настрана – пак отпред (три пъти). Леко духване (три пъти) Какво самочувство имате при туй упражнение? Мъчно може да се определи.

Вие правите всевъзможни движения. Имат ли тези движения някакво значение? В подсъзнанието на човека се набира известна излишна енергия. Когато с дясната ръка кажем така (настрана), тя е като проводник, а с лявата ръка, някоя част на тялото има недоимък – те придават. Тези токове постоянно се менят. Някой път с дясната предаваме, някой път – с лявата. Затуй са тези движения. Има известни движения, които са разумни, има движения, които са дисхармонични. Тъй за пример цигулката – дълго време взема, докато ти се научиш да имаш хармонични движения на лъка. На художника дълго време взема, докато придобие хармонични движения на четката. Или онзи, който мисли, дълго време трябва да прави своите упражнения. Когато човек мисли, стават известни конвулсии. Ако вий разглеждате човешкия мозък, когато човек мисли, много ясни танцувания стават. Колкото мисълта е по-интензивна, туй издигане е по-високо и бързо спадане, постоянно. Затуй именно мозъкът е стегнат в тази коруба. Ако пробийте дупка и почнете да мислите, мозъкът може да излезне до една педя, като някой рог. Като спре мисълта, ще се прибере. Движение навсякъде има. Щом има живот, има движение.

Затуй не трябва да си туряте страх. Той произвежда дисхармонични конвулсии на мозъка, на сърцето, на белите дробове. Ще обуздаеш страха. Уплашиш се, искаш да хукнеш да бягаш. Спри се, предизвикай вярата! Закон има в света не може да ми се случи нищо. Ако наблюдавате някоя опасност, поотмести се, наблюдавай, но никога не бягай «Ама, някой казва, как да не бягам?» Представи си, че си в един кораб, паднеш във водата – къде ще бягаш? Ще ходите разумно, само ще направите крачките си по-големи, но няма да хукнете да бягате. Бягането е дисхармонично. Следователно движенията на мозъка ще бъдат дисхармонични. Всички емоции, които човек преживява, те произвеждат такива дисхармонични свивания на мускулите и покварва се човешката мисъл, покварват се човешките чувства.

Човешкото лице представлява една морфология отвън на всичкия онзи бит на миналите култури – изчезнали култури, които са оставили отпечатък. Хиляди култури на кристалното царство, на рибите, на мекотелите, на птиците, на млекопитающите – всички тези култури са оставили този отпечатък, после идва културата на човешките раси, и те са оставили, а същевременно с това са действували и културата на ангелите отгоре. Посрещане има. И сега има онези влияния на бъдащата култура, които сега идват. Че туй, което сега преживявате: на страха, на отчаяние, не се плашете – стара култура. Сега, като дойде страхът, ще се молиш. Като вярваш в Бога, смъртта ще мине и ще замине, както Мойсей казва: «Ще турите кръвта на агнето, като дойде ангелът пред този знак, ще замине дома ви, няма да направи поражение.» То е разумният принцип.

Сега, ако ви говоря повече, ще се преситите и тогава, като излезнете, няма да разберете тези работи. Хубавото, разбраното и неразбраното, като се съберат, какво ще стане? Каша. Тогава, щом е нещо неразбрано, притурете брашно, да стане като тесто, може да направите хляб, да може да разполагате. То значи творчество. Ще твориш, докато извадиш нещо, и да си доволен. От тази каша да можеш да направиш нещо. Представете си, че направите циментова каша и си турите крака, опитвате силата на тази каша. Какво ще стане? Мнозина от вас си направят циментова каша, турят си вътре главата. Казват: «Замая ми се свят. Вързан съм.» Ама, така е. Цимент има ли, главата дръж навън и крака – навън! Друго тури в кашата вътре! Това е то, истинската философия на живота. Щом някой направи някоя циментова каша и ти каже: «Я си тури крака, да направим един отпечатък» – нека правят отпечатък на умрелите, но на един жив човек...

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

---------------------------------------------------------------------------------------------

* В оригинала изречението е поставено в квадратни скоби.

** тази смисъл – диал. употреба на думата «смисъл» в ж. род.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...