Jump to content

СКАЛНИЧЕТАТА


Recommended Posts

СКАЛНИЧЕТАТА

Тази година бяхме опънали палатките си на Големия връх. Наистина, на тази височина беше студено – нощем водата замръзваше, наоколо лежаха постоянни преспи. Но тук беше високият, чист въздух и дълбокото безмълвие.

Тревите още не бяха трепнали, само сините минзухари обкръжаваха снеговете. Зимата си отиваше, след като беше свършила своята благодатна работа. Край потоците и влажните места цъфтяха водните иглики. От пукнатините на скалите надничаха каменоломчетата. Обърнали ли сте внимание, колко чистота, красота и свенливост има в тези цветенца? Какви големи художници са показали тук изкуството си!

Нямаше много живот наоколо. Тук беше царството на голямото Мълчание. Рядко сърничка прекосяваше поляните. По-ниско, около стадата, се навърташе мечка. Вълци бяха издавили няколко овци край реките. Понякога глигани пробягваха с тропот и се скриваха ниско в клековете. Тук животът беше първичен – здрав и чист, като планински извор. Човек наистина можеше да почувства, да се докосне до Големия Живот.

Още първата сутрин забелязахме птичките – скалничетата. На разсъмване те излитаха от гнездата си и летяха на ята, за да се стоплят, докато изгрее слънцето. Когато кацваха на скалите и стояха неподвижно, те се изгубваха – дрешката им наподобяваше напълно на скалната повърхност – същия цвят, същите петна, каквито лишеите бяха образували по скалите: жълто, зелено, черно. Понякога соколът дълго трептеше във въздуха, дебнейки плячка, но скалничетата си имаха прикритие и бяха предпазливи птички. На върха не се намира много храна и ние им слагахме трохички на определени места по скалите. Те идваха да се хранят и скоро свикнаха с нас, не се плашеха. Тогава можеше да се чуе говора на благодарните птички. Тъй започна нашата дружба.

Птичките разговарят. Отблизо може да се чуе говора им. Езикът им е музикален. Ние не можем да проследим високите октави на гласа им, в областта на ултразвука, но песен има и там. Наистина те изразяваха само няколко елементарни чувства, но ги предаваха със съвършена интонация. Колко оттенъци имаше в тях! Те бяха достатъчни, за да изразят мъничкия им душевен живот.

Сутрин скалничетата ни приветстваха с нежен звук и дружният им, игрив полет беше явно предназначен за нас. Имаше закачливост в тях, хумор и дружелюбие. Сами търсеха приятелството ни. Скоро тъй свикнаха с нас, че се хранехме заедно.

Всяко същество, и най-малкото, има желание да изяви себе си. Птичките излитаха на ято и ни показваха изкуството си да летят. И в песничките им се чувстваше същото желание. Ето как се създаде нашата хубава дружба.

Когато дойде времето да си отиваме, когато изчезнаха палатките, изпитахме тъга за нашите мили пернати приятели. Оставяхме ги пак сами на върха, да се борят със стихиите. Какъв кураж има в това малко колкото грахово зрънце сърчице! Защото тук, понякога и посред лято, зимата внезапно се връща – навалява сняг, завива истинска зимна виелица, с дни се стелят мъгли или вилнее северният вятър. Не е лесно да се издържа. Но и скалничетата като нас са тук, защото един хубав рилски ден изкупва всичко!

Птичките обичат своя чист свят и само когато идва голямата зима, слизат по-ниско, в горите или излитат на юг.

Удивително, колко обич и красота е скрита и в най-скромните форми на живота! Човек има дарбата да я открива и да ѝ се радва. Малки са скалничетата, но и те са една връзка с Големия Живот. Ето кое е важното.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...