Jump to content

Предговор


Recommended Posts

Предговор

Досега има натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори. Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност.

Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение.

„Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски.

„Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обективност, те излизат вън от рамките на честната и обективна истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обезобразят своите противници, като са злоупотребявали с наивността на простия народ."

„С такива качества се отличават литературните документи, по които досега се възстановяваше учението на богомилите и неговите носители. Такива са съчиненията на презвитер Козма, Теофилакт Охридски и Търновски, Синодикът на цар Борила и някои от византийските писатели като Евтимий Зигавин, Евтимий от Акмония, Герман, Теофан, патриарх Никифор и други."

Моята задача ще бъде да представя Богомилството в чистия му и реален вид, като го очистя от всички неща, с които вре- мето го е затрупало и да подчертая творческата линия, която то игра в българския и в общочовешкия живот. Също така ще се спра на неговите по-главни представители, както от първата епоха, т.е. от основаването му, така и от по-късната епохаимена, които са забравени, и да посоча положителното влияние, което те са оказали на цялата средновековна култура не само в България, която заедно с тях уби и себе си, но и за цяла Европа.

Ударът, който беше нанесен на Богомилството, унищожи всички документи, по които може да се възстанови неговия живот. На първо място тези документи са се отнасяли до ос- нователя на Богомилството в България — Боян Мага и неговите първи ученици — поп Богомил, Никита Странник, Симеон Антипа и други, които загиват жестоко още при първото гонение, предприето от Георги Сурсувул, който е бил истинският цар на България през времето на цар Петър и при неговия син Борис Втори.

Затова изследването, като няма обективни исторически документи, се отнася до непосредствените спомени на народа за едно или друго събитие, до легендите и устните предания, в основата на които лежат исторически факти и от тях вади своето заключение, очаквайки тяхното потвърждение от бъдещето. Най-после изследването пристъпва към хипотезата. Без тези стъпки нужното изследване е правило много истини да останат неизвестни. Ван Генет в своята книга Образуване на легендите казва: „Никога легендата не стои на едно място, тя снове от уста на уста, от глава на глава и с нея си служи целият народ, но и никога литературната история не е могла да мине без фолклора. Животът на всички исторически личности от по- старо и от по-ново време е преплетен с елемента на легендите, които в много случаи се вземат за биографична основа." Такъв е случаят и с основателя на Богомилството — Боян Мага, за когото има много легенди в нашия фолклор и никакви исторически сведения, освен фактът, че е съществувал и че е учил във Византия. Разбира се, когато науката или историята си служат с легендите, с фолклорните материали, това не ще каже, че тя трябва да вземе от тях материалите безразборно. Само критичното отнасяне към легендите може да ползва научното изследване. „Ако във всички тези предания има нещо достойно за нашето внимание, то е именно в това, в което е отразена живата действителност", казва Н. А. Добролюбов, руски кри- тик в средата на 19 век.

Така трябва да пристъпваме и при изследването на Богомилството, като в легендите за него ние потърсим живата действителност.

Христо Върбов казва: „Нещастие е, че ние нямаме чисто богомилски паметници, от които можем да черпим точни сведения за учението и живота на богомилите, които предавали тайно учението си един другиму, поради голямото гонение срещу тях. Когато попаднело някое богомилско съчинение в ръцете на правоверните, то или изгубвало своето първоначално съдържание, или било предавано на унищожение."

Единственият извор, от който можем да черпим сведения за Богомилството доскоро се считаше съчинението на Зигавин Паноплия догматика. Учените обаче подлагат на голяма критика сведенията на Зигавин и казват, че той приписва на Богомилството баснословни мнения и учения.

Български извор, който ни запознават с учението на богомилите, е беседата на Презвитер Козма. При все, че гледа с презрение на тях, все пак тук-там той проронва мисли и съждения, които рисуват Богомилството в по-благоприятна светлина. Други сведения са: Синодикът на цар Борила, Житието на преподобния Теодоси и Тайната книга на богомилите, занесена на западните богомили от българския епископ Назарий, а също така и разните апокрифи.

Чужди писатели, които са писали съчинения по Богомилството, са: Одер, Волф, Шмидт, Рачки, Лавров, Венгеров и други. Всички тези автори изказват най-противоречиви мнения за Богомилството.

В по-ново време се явяват някои автори, които разглеждат Богомилството като окултно учение. На първо място такъв е Морис Магр, който изследвайки албигойците, се натъква на историята на Християн Розенкройц, който бил възпитан от богомилите. Също така Е. Ару и Босюе са писали върху Богомилството като окултно учение.

Босюе казва: „От съвестната работа на Е. Ару Комедията на Данте, преведена по буква и коментирана по дух, е ключът на символичния език на ордена Верните на Любовта, се виж- да, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От това учение той черпи омразата към папите и римската черква, както и окултните теории, които намираме във всеки ред от епопеята му."

„Според Е. Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при посвещението, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта."

Според Ару в горепосочената му книга, квакерите има- ли през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване - пароли и една астрологична доктрина. Те са правели своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те са употребявали три вида светлини — бяла, червена и зелена /българското знаме/. Научната им система е била основана на доктрината на съотношенията или аналогията. Това показва, че те са били запознати с Херметичната мъдрост и са я взели като основа на своето учение. Така според тяхната доктрина имаме следните съответствия: на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, на Слънцето — просветеният разум или аритметиката.

И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата /сферите/ - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрано в по-дълбок, мистичен смисъл, отколкото обикновено се разбира.

Според Данте, осмото небе от Рая, небето на неподвижни- те звезди, е небето на розенкройцерите, съвършените там са облечени в бели дрехи.

В 24 и 25 песен се намира тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники, също както при тези на Старците от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайни. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Толуза /албигойците/ като емблема на Верните в Любовта . Тези символи бяха вече употребявани от предшествениците на катарите през 10 и 11 век, т.е. от богомилите.

Тези две големи училища за Посвещение — ортодоксално- то и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения.

Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните течения. Ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик Свети Тома Аквински, Света Клара и Тверският орден, всички те са били гностици и следователно катари /богомили/."

Според Босюе Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смелото откриване на Мистериите. Епохата на Данте е...* ( в оригинала не се чете ) и гностическа. Това е едно смело приложение на много от фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което съществува в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в Мистериите на Елевзин и другаде. Вергилий го води и го пази в кръговете на ада.

„Небето му се състои от серия кабалистически кръгове, разделени в един кръст като пентакъла на Езекиил. В центъра на кръста има една роза и виждаме да се явява за пръв път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите."

От гореприведените мисли ясно се вижда, че целият окултно-мистичен живот на Западна Европа се развива под импулса, даден от богомилите, наследници на които се явяват розен- кройцерите, както това се доказва от изследванията на Морис Магр, за който ще кажа повече по-нататък. Учителя казва даже, че квакерите в Англия и Америка, илюминатите в Германия и чешките братя, в Чехия имат произхода си от Богомилство- то. Тази мисъл също потвърждава идеята, че Богомилството е окултно учение.

Както казах, към 193 0 година във Франция излизат няколко нови книги върху Богомилството. Между тях са и следните: Писанията на манихеите /два тома/ и Интелектуалната революция на свети Августин от Проспер Алфарик, но особено важна е книгата на Морис Магр Магьосници и посветени. В своя предговор Морис Магр с трогателни думи изла- га подбудителните причини, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той казва: „Скромни хора, които живели през 13 век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния, и тържествуващата кле- вета заличила имената им и даже спомена за тях. И тази клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи. И когато искат да я изучат, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." И Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал.

Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали."

Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на Богомилството и Албигойството. От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство. Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Богомилите са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез Любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата."

И немският историк Дьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и проповядвали за прераждането като закон на човешката еволюция.

Също така вярването на народа, че богомилите могли да влияят на ветровете и на промените на времето, показва, че те са им приписвали притежанието на свръхестествени сили, които се добиват по пътя на окултното знание.

После се знае, че самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да правят тъй наречените чудеса, което е обещано от Христа на правоверните християни. Това е пак едно загатване за онова висше знание, което те притежавали.

Лиутпранд, пратеник на императора Отон II, изпратен от последния в Цариград, казва, че най-малкият син на цар Симеон - Боян, минавал между народа за маг, вълшебник. Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоките сили и закони.

Защо Боян е бил наричан маг? Народът, който не е запознат, с този израз искал само да загатне на свой език, че Боян Мага притежавал свръхчовешко знание и мощ. Малцина историци са се спирали на това, защо Боян носи това име. После трябва да се обърне внимание, че той е живял точно по времето на основаването на богомилското движение.

Според новите изследвания, основател и ръководител на богомилското движение е бил Боян Мага, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на Богомилството. В литературата някои писатели са доловили окултния характер на Богомилството и са изразили това схващане в своите творби. Такъв е например Петър Петков, който в своята повест Петър Осоговецът, издадена в 1937 г. прокарва тази идея за Богомилството. Не е важно как тези автори са развили своето схващане, колкото идеята, че Богомилството е окултно движение.

У нас от началото на века до днес се е писало много върху Богомилството. Като се почне от Иречек и Дринов и се стигне в ново време до професор Йордан Иванов и професор Димитър Ангелов. Но във всички тези писания Богомилството е било разгледано било като религиозна секта, било като социално движение, било даже като политическо движение. Като причини за неговото появяване са посочени или социално-икономическите условия, или отпадането на религиозното съзнание и разочарованието на народа от обективната действителност и оттам отдаването му на религиозно-мистични идеи. Всичко това показва, че се говори за нещо, което не се познава и не се разбира. Професор Иордан Иванов е написал още в 1925 г. книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи. Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия.

Нашият приятел Георги Драганов е написал наскоро кни- гата Стари и нови богомили, която е още в ръкопис, където съпоставя богомилското учение с учението на Учителя Петър Дънов. Но и той не се е задълбочил в окултните идеи нито на Богомилството, нито на учението на Учителя, а ги разглежда повече като духовно-нравствено учение и тяхното отношение към живота.

Също така в последните години излезе в ръкопис книгата под заглавие Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на професор Николай Райнов. Тази книга също е в ръкопис, но е пусната в обръщение. В нея авторът разглежда Богомилството от съвсем ново гледище, мога да го нарека окултно, но с особен оттенък. Той твърди, че основател на Богомилството е Боян Мага, както казва и Учителя, и разглежда доста подробно неговия живот и дейност, а поп Богомил и другите са само разпространители на идеите на Боян. В по- нататъшното изложение ще се спра на някои идеи, изнесени в тази книга. Най-напред ще изнеса това, което той говори за Боян — неговия живот и основаването на обществото и разпространение на идеите.

Книгата е разделена на две части. В първата част се разглежда историческото развитие на Богомилството, а във втората част се разглежда доктрината на Богомилството.

Епископ Симеон започва книгата си по следния начин:

„Един век след епохата, наречена Златен век на нашата кул-

тура, българското съзнание празнуваше истинското време

на триумф. Пирът на литературата бе свършен, доспехите на

бранните победи — забравени, когато българската буква и

родното слово учеха на светлина славянското огнище. И тогава

през хилавата епоха на слабия цар Петър бе дошъл редът на

16

страшното: българската реч трябваше да възвести на цял свят забравените тайни и магическото очарование на легендата на- влизаше в царството на начъртанията общи за целия свят. Родната мисъл трябваше да стане мисъл всеобща.''

„Историята почти не е запазила имената на ония, които дадоха искрата и издържаха последиците на пожара. Те не се знаят, освен от Ония, които бдят над всеки подвиг и определят границите на всяка национална история.

Скъдни данни, две-три дати и няколко съмнителни названия, ето що ни е запазила летописта на човешкото перо. Но летописта на света пази много повече.

И тъй, да отхвърлим неправедната реч на тогавашните скъдоумни съдници, ще оставим слабата книга, която повествува с треперлив глас за неизвестни лица и събития и да чуем онези, които са се движили тогава като духовни войни и които знаят тези неща."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...