IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

[Ани]

IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Както видяхме, нашият голям Пети период, Петата коренна раса, се простира от Потопа, потъването на Атлантида, Ледения период на съвременните учени, до Войната на всички против всички, породена от големия егоизъм, който се развива всред човечеството. Това ни описва Апокалипсисът на Св. Йоана по един пророчески начин, във формата на седем Послания, отправени до седемте Църкви, които, както видяхме, са седемте културни епохи на нашата Пета коренна раса. Всичко включено в тези две граници - Потопа и Войната на всички против всички - е описано и предсказано в

Апокалипсиса. В тези седем Послания, както видяхме, той пи описва развитието на човечеството в течение на Петия голям исторически период, наречен Пета коренна раса, която започва след Потопа и завършва с Война на всички против всички.

След този Пети период следва Шестият голям исторически период, който също ще бъде разделен на седем културни епохи. Той ще се развие от Шестата културна епоха на нашата Пета коренна раса и там ще се развие една култура, в основата на която ще стои братската любов между хората и народите.

Атлантската цивилизация, както казах, загива от Потопа. От нейната Пета културна епоха се ражда нашата Пета коренна раса - Арийската. Голяма част от атлантското население не е било способно да се развива по-нататък, не е могло да се нагоди към новите условия, в които навлиза еволюцията. Само една малка група от хора, които са живели в областта на днешна Ирландия, са били връхната точка на развитието на атлантското човечество. Те са били, така да се каже, цветът на атлантското човечество. Тази малка част от най-еволюира-ли племена, под водителството на един Велик Посветен, който в историческата литература е познат под името Ману, а в Стария Завет е познат под името Мелхиседек, е минала през Европа и е стигнала до Централна Азия, където е сега пустинята Гоби. Там се е намирало едно голямо езеро, подобно на Каспийско море. По време на този преход някои племена са останали на разни места в Европа. Там, около това голямо езеро, се установяват тези племена и народи, които в течение на хиляди години са възпитавани и подготвяни от техния Велик Водач и неговите ученици. Оттам те последователно колонизират различни страни - Индия, Персия, Египет, Хатдея, Асирия и Вавилон, Гърция и Рим, и така нареченото велико преселение на народите от Азия в Европа, е последното разделение, което е станало след една голяма катастрофа, която е постигнала страната им, която се превръща в днешната пустиня Гоби. Една американска експедиция е открила следите на големи цветущи градове в пустинята.

Има един фатален закон в развитието, според който не всички индивиди, които съставят дадена общност в течение на историческото развитие, могат да отидат напред. Една част винаги остава, не може да постигне целите на даден цикъл на развитие. Това се дължи на действието на закона на полярността в процеса на историческото развитие. Това се случва в Лемурия, където тези, които са постигнали целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, цветът на Лемурия, образува Атлантската раса, Атлантската цивилизация, в течение на която се образуват човешките раси, които днес населяват Земята. Останалите отпадат, така да се каже, от развитието и вместо да прогресират, те регресират. Същото се случва е в Атлантида, където тези, които постигат целта, поставена на Атлантското развитие, образуват, както видяхме, зародиша на Петата коренна раса, която се развива в течение на седем културни епохи, както и Атлантската. Също така и в течение на развитието на Петата раса всички няма да постигнат целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, и ще отпаднат, а само една малка част ще постигне целта и тя ще образува ядрото, от което ще се развие Шестата коренна раса.

Тук може да се зададе въпроса, какво става с душите, които живеят в расите и народите, които отпадат от еволюцията? За да се отговори на този въпрос, ще кажа, че, според Окултната наука, трябва да правим разлика между развитието на една раса и развитието на душата. Никоя душа не е осъдена да остане в известна раса. Една раса може да изостане назад, един народ може да отпадне от развитието, да остане назад в развитието си, но душите са независими от расите и могат да напредват, задминавайки расите.

Една раса в своето развитие постепенно се изражда и се замества от друга, която е по-приспособима към новите изисквания на еволюцията. Това наблюдаваме в течение на цялото историческо развитие на културите на Петата коренна раса. Но душите не са приковани към дадена раса. Щом телата на дадена раса не им дават условия, отговарящи на тяхната степен на развитие, те напущат тази раса и минават в друга, по-напреднала, която им дава условие за развитие и прогрес. Но една душа, която е придобила само дефектите, отрицателните страни на расата си, в която няма никакъв духовен прогрес, се задържа в тази раса по силата на собствената си тежест. Тя ще се преражда още много пъти в тази раса. Такива души упражняват върху тялото на расата едно влияние, което забавя развитието на расата. Човек напредва в пътя на своето развитие, когато следва Пътя, начертан от Великите Водачи и Учители на човечеството, които му сочат целта, която има да постигне. Ако един човек отблъсне своя Водач, който му посочва Пътя на прогреса, той остава назад от своята раса, не може да напредва и да я задмине. Такъв човек остава пленник на своята раса. Той ще бъде осъден да се връща в нея безспирно. Този закон ни е показан от легендата за скитника евреин Ахасферус, който е принуден да се връща винаги в същата раса, защото навремето е отблъснал Христа, Великия Водач на човечеството. Така че никоя душа не е закрепена в една раса без нейна вина. Никоя душа не ще бъде задължена да остане в един организъм на равнището на нашата епоха, ако тази душа не заслужава това.

По силата на този закон, душите от епохата на Войната на всички против всички, от края на нашата Пета раса, които се вслушват в гласа на своите Духовни Ръководители, ще могат да преживеят голямата катастрофа на Войната на всички против всички, и ще се появят в нови тела, твърде различаващи се от сегашните, както сегашните се различават от телата на атлантците.

След Войната на всички против всички човек ще бъде съвсем различен от сегашния човек. В наши дни човек може да храни лоши мисли и чувства без никой да знае това, също и добри мисли и чувства. Физиономията не всякога издава това. Но няма да бъде така в следващата Шеста коренна раса. Тогава човек ще отразява цялата си душа, такава каквато е, върху челото, лицето и цялата си фигура. Там ще бъде написано дали е добър или зъл. Цялото му тяло ще носи печата на неговото вътрешно естество. Тогава човечеството ще бъде разделено на две групи - тези, които са се вслушвали в гласа на своите Духовни Водачи и са облагородили душите и сърцата си и са просветили умовете си. Техният възвишен духовен живот ще бъде отпечатан върху физиономията им, подчертан в техните жестове и във всяко тяхно движение.

Другите - отвърнали се от духовния живот, представени от Лаодикийеката Църква, ни топли, ни студени, отдадени само на материалния живот и нямайки никакви духовни интереси, ще отпаднат от еволюцията и ще останат в закъснелите в развитието си тела. Те ще бъдат зли и злото им ще е изписано както в цялата им фигура, така и в техните изопачени лица. Техните лица, както и цялата им фигура, ще бъдат израз на най-низките инстинкти и страсти. Жестовете и движенията им ще издават низшите импулси на душите им. Както сега хората се делят на раси, народи и цивилизации, така и в това далечно бъдеще хората ще се делят на две групи, на две раси, на добри и на лоши. Така върви развитието на човечеството, като една част остава назад, а друга отива напред. Но както казах, душите не са закрепостени в расите и телата, а според степента на духовното си развитие отиват все напред и напред.

Тук е необходимо да се спра за малко на един още по-далечен стадий на човешкото развитие. Човечеството, като цяло, първоначално се е развило в духовните светове. След това, във времето, което нарекохме Полярна раса, слиза до етерния свят. След това, в така наречената Хиперборейска раса, слиза във въздушното пространство, и така, чрез постепенно уплътняване, слиза към гъстата материя, като най-първо се развива във водната стихия, която още е примесена с въздуха, и впоследствие, с явяването на сушата, излиза на нея.

В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души. Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята. Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане.

Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел.

Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват.

Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко.

Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него. Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните. Така човешката природа е прогресирала. В бъдеще тя ще достигне едно по-високо равнище, когато ще елиминира от себе си едно ново царство - расата на лошите хора. Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал. Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел.

Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич. Това е едно вътрешно чувство на признателност за това, което човек дължи на коня. Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес.

Всяка човешка раса е преминала последователно през всички културни епохи на миналото. Така всички души са минали през Индуската културна епоха, всички са минали през Персийската култура, през Египетско-Халдейската култура, през Гръко-Римската и сега постепенно преминават през епохата на Западноевропейската култура. И всичко, каквото са преживели душите в течение на тези епохи, не е изгубено, а е запечатано дълбоко в тях.

В Шестия голям период, в Шестата коренна раса, също ще има седем културни епохи. И това, което душите са придобили в древна Индия, в Първата културна епоха на Петата раса, ще се чете върху техните лица през Първата културна епоха на Шестата раса. Във Втората културна епоха на Шестата раса ще изпъкне това, което душите са придобили в течение на Втората културна епоха на Петата раса и т.н. И всички, които живеят в настоящата епоха, според това, което придобиват днес, всичко това, което учат било в Окултната Школа, било в светските училища, ще изпъкне, ще се напише на техните лица в Петата културна епоха на Шестата раса. Така всичко, което е било скрито в човешката душа, постепенно ще се покаже един ден на тяхното лице. Душите, които са отговорили на апела, който Христос провъзгласява от епоха на епоха, тези души ще продължат да се развиват и напредват. Те ще получават даровете, които провъзгласяват седемте Послания, и тези дарове ще бъдат вложени в тях в продължение на седемте културни епохи на Петата раса.

Така всяка епоха отпечатва своя отпечатък върху тези души, това са седемте Печата, под които е скрито това, което душите са научили и придобили в течение на седемте културни епохи на Петата раса. Тези Печати ще бъдат отворени в течение на Шестата раса, т.е. това, което е било гравирано, отпечатано вътре в душата, ще бъде проявено навън, ще стане външно. И Принципът, Силата, която ще води хората в процеса на това разцъфтяване на истинската природа на тези цивилизации, ние можем да познаем неговата същност в Христа. Христовата сила отваря Печатите.

Такива са някои от вътрешните закони на човешкото развитие. Ако хората познаваха тези закони, щяха да си изяснят много неща от историческото развитие на човечеството, които сега остават скрити. Само когато познаваме тези вътрешни закони, можем да разберем правилно развитието на човека и човечеството и ще можем да имаме една истинска историческа наука. Можем с положителност да кажем, че днес нямаме една истинска историческа наука, която да познава вътрешните закони на човешкото развитие.