XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

[Ани]

XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

По-нататък в 11^-та глава, в 3^-ти и 4^-ти стих, се говори за двамата свидетели, за двамата пророци, като се казва: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват 1260 дни, облечени във ветрище. Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на Земята."

От по-нататъшното изложение се вижда, че тези пророци, това са Илия и Мойсей. Те са представители на силите, които са символизирани в двата стълба, за които споменах по-рано. Илия донесе Евангелието на Силата. Илия означава Ръководна Сила, Сила, която дава импулс на събитията, а Мойсей донесе Евангелието на Мъдростта. Мойсей означава Мъдростта и Истината. Те са представители на силите, както казах по-рано, които идват от двете предшестващи въплъщения на Земята - Луната и Слънцето, които се представят на Посветения като два стълба, върху които се крепи Земята. Първият стълб символизира Мъдростта, представена от Мойсея, а вторият стълб символизира Силата, представена от Илия, върху които се опира Духът на Земята. Това е описано по следния начин: „И видях друг силен Ангел, който слизаше от Небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като Слънцето, а краката му като огнени стълбове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята..." За тези два стълба говорих по-рано. Те са Силата и Мъдростта, върху които се опира Любовта, за която е казано: Лицето му беше като Слънце. Така че духовното Слънце на Любовта, Любовта проявена на Земята, ще се изяви, поддържана от Слънце-Марс - Силата, и Луната-Меркурий - Мъдростта, т.е. Илия и Мойсей. Върху тези два стълба, Силата и Мъдростта, ще се опре и изяви Любовта, носена от Христа, която е мисията на нашата Земя, както мисията на Слънчевия период е Силата, а мисията на Лунния период е Мъдростта.

Първоначално Слънцето, Земята и Луната са образували едно тяло. Най-първо Земята се отделя от Слънцето, а после и Луната се откъснала от Земята. Това е станало за добрия ход на еволюцията. Защото ако човек би останал на Слънцето, където се развива еволюцията на по-напредналите същества, която върви в един по-бърз темп, той не би могъл да има онази опитност, която му е необходима. Луната, от своя страна, е твърде много забавяла еволюцията и по този начин е втвърдявала материята, с което се е рискувало да се спре органическата еволюция на съществата на Земята. За да се отстрани тази опасност и тя се откъснала от Земята. Така че земната еволюция се развива под влиянието на силите на Слънцето и влияние на силите на Луната. В бъдеще, когато човек достигне по-висока степен на развитие, когато той ще бъде по-одухотворен, той ще притежава необходимата зрелост, за да се присъедини отново към условията на живот, които съществуват на Слънцето. Той ще може отново да поеме ритъма на Слънцето. Тогава Земята ще се съедини отново със Слънцето. Що се отнася до силите на Луната, които по-рано са били необходими за възпиране на еволюцията, те ще бъдат тогава задмината фаза и не ще има вече нужда от тях. Те ще бъдат превъзмогнати. В това време човек ще се съедини със Слънцето, ще живее в лоното на една одухотворена Земя, съединила се със Слънцето, и той ще господства над Лунните сили. Тогава Слънчевите сили ще вземат надмощие над Земно-лунните сили.

Знаем от Учителя, че човек, в своето развитие, се намира под влиянието на две сили - силите на Слънцето и силите на Земята-Луна. Тенденцията на развитието е Слънчевите сили да вземат надмощие. Жената, облечена в Слънце, за която говори Апокалипсисът, ни показва момента, когато Слънчевите сили са взели пълно господство в човешката душа, в човешкото развитие, и човек е станал господар на нисшите Земни сили, представени от Луната. Учителя казва, че Жената, облечена в Слънце, е бялата раса, която се мъчи да роди новото човечество. Ho това е само началото на това, което трябва да стане - именно, човек да бъде напълно под влиянието на Слънчевите сили и да стане господар на Земно-луниите сили. В бялата раса се вижда вече преобладаващото влияние на Слънчевите сили. В една бъдеща епоха това влияние на Слънчевите сили ще вземе пълно надмощие и Земно-лунни-те сили ще бъдат напълно подчинени на човека.

Този факт се представя пред духовния поглед на Св. Йоана, който прониква чак до висшия духовен свят, под следния образ в 12^-та глава на Апокалипсиса: „И голямо знамение се яви на Небето - Жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете й и на главата й корона от 12 звезди. Тя беше непраздна, и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И яви се друго знамение на Небето, и ето, голям червен Змей, който имаше 7 глави и 10 рога, и на главите му 7 корони... и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом се роди. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всички народи със жезъл железен; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия Престол. И жената побегна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там 1260 дни."