Jump to content

Recommended Posts

XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ

В заключение на всичко гореказано за Апокалипсиса можем да кажем, че както Древният свят имаше своите народни ралигии и редом е тях своите Мистерии и Школи, така и Християнството, редом със своята народна религия, в която истините са изнесени покрити с було, има и своята Мистерия, изнесена в Апокалипсиса. Че в него са разкрити Мистериите на Битието, се вижда от начина, по който е даден. Още в началото е казано: „Откровение на Исуса Христа, което Той получи от Бога, за да покаже на служителите си онова, което скоро ще бъде, което Той постави в знаци. И го прати чрез Ангела Си на Йоана, своя служител. Подчертаните думи в нашия превод на Апокалипсиса ги няма, но във френския превод са дадени, а също и в гръцкия оригинал. Значи, откритото чук е под формата на знаци. Значи, тук не трябва да търсим буквален смисъл, а трябва да търсим по-дълбок такъв зад знаците.

Най-първо прави впечатление, че числото 7 играе голяма роля в книгата. То е едно мистично число, което съдържа в себе си покрай другите Тайни и Тайната на човешката седморна природа. Така има 7 Послания, 7 Печата, 7 Тръби, 7 Чаши на Божия Гняв, 7 Ангела, 7 светилника, 7 звезди и пр.

Йоан се обръща към 7-те Църкви. Най-първо той се обръща към Ефеската Църква. Когато говорих за Посланията, предадох неговото съдържание. Сега няма да го повтарям. Посланието завършва с думите: „На този, който победи, ще дам да яде от Дървото на Живота, което се намира в Божия Рай."

Тази Църква е поела посочения от Християнството Път. Тя има даже необходимото ясновидство, за да различи истинските Апостоли от лъжливите. Тя иска да бъде Християнска, защото е работила в името на Христа. Но тя е напуснала първата Любов. Тя е влязла в истинския Път, но не е продължила в добро направление. Тя се е задоволила с първите плодове. Един Път е бил посочен от Исуса за достигане на Божественото. За да се ходи в него, трябва търпение. Някой може да е поел Пътя на Христа, но след това е престанал да Го има за водач. Той е тръгнал по собствени пътеки и е попаднал в долните области на човечеството. Той издига знанието, добито по пътя на сетивата, по-високо от знанието, добито от Духа чрез вътрешно виждане и го обявява за Мъдрост. Исус сочи един Път, по който се достига Вечния. Науката трябва да чака търпеливо, докато стане Божествена. Тя трябва да следва с Любов стъпките, които ще я изведат до Мъдростта. Николаитите, за които се говори в това Послание, са били една секта, която гледала леко на Християнството. Те виждали само едно: Христос е Божието Слово, родената в човека мъдрост е следователно, заключават те, Божествена Мъдрост. Достатъчно е да следваме човешката наука, за да познаем Божествените неща в този свят. Но това не е всъщност така. Човешката мъдрост е също тленна, както всичко човешко, ако не е превърната в Божествена Мъдрост. И Духът се обръща към членовете на Ефеската Църква, като им казва: вие се облягате на човешката мъдрост. Вие искрено сте влезли в Пътя на Християнството, но вие вярвате, че сте достигнали целта, като сте придобили няколко Християнски чувства и добродетели. Но вие не разбирате, че Божественият Път е безкраен и, ако сте достигнали известна степен на Божественост, вие трябва да продължите и да се изкачвате все по-нагоре и по-нагоре в Светлината, а да не се спирате на едно място. С това им се обръща внимание, че не трябва да се спира насред Пътя, а да се върви все по-нагоре и по-нагоре.

Седемте златни светилници, които Йоан е видял, са 7-те различни пътища, по които може да се достигне до Божественото. Те всички са повече или по-малко несъвършени. „И Син Человечески имаше в десницата Си 7 звезди." Звездите са Ангелите на 7-те Църкви. Те трябва да служат за водачи по всички несъвършени пътища, които водят към Божественото.

Казва се също, че от устата на Човешкия Син излиза двуостър меч, лицето Му блести като Слънцето в силата си. Този меч се среща и в Древните Посвещения. Кандидатът за Посвещение е бил плашен, като размахвали меч пред очите му. Това символизира ужасното положение на желаещия да достигне Божественото, за да може Мъдростта да свети върху него като светещо Слънце. Също и Йоан минава през страх и ужаси. Той казва: „Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Но той сложи върху ми дясната си ръка и ми каза: Не бой се." Този, който търси Посвещение, трябва да мине през Смъртта. Този, който го води, трябва да го заведе огвъд раждането и смъртта.

Така подготвен, Йоан е заведен към висшите Тайни. Той казва: След това аз погледнах и видях отворена врата на Небето и чух Глас, който ми каза: Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това." След това, като изпада в екстаз, вижда Престола на Бога и дъгата. Това е символ на Първоначалния Извор на всички неща. След това говори за 24-те Престола, на които стоят 24 Старци. Това са много напреднали Същества, които обкръжават Първоначалния Извор на Битието, за да видят и засвидетелстват Неговата безкрайна Същина. „И всред Престола имаше 4 животни, пълни е очи и отпред, и отзад." Четирите животни означават многообразния живот.

В дясната ръка на Седящия на Престола се намира Книга, в която е описан Пътя на по-висшата Мъдрост. Само един е достоен да отвори Книгата и да разпечата нейните 7 Печата. Мъдростта има 7 различни Пътища, които водят към една и съща цел. С думата Печат мистичната мъдрост на Филон Александрийски определя вечните мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези велики мисли на Творението. Но Божествената Мъдрост се намира само в Книгата, запечатана със 7 Печата. Трябва изпърво да бъдат разкрити основните мисли на Творението, за да бъдат вдигнати Печатите. Тогава ще се открие писаното в Книгата. Исус, Лъвът на Духа, има власт да отвори Печатите. Той ще даде насока на великите мисли на Творението, която насока чрез тях води към Мъдростта. Исус отваря Печатите и животните, чиято форма символизира силите на Всемирния Живот, обявяват какво знаят, при отварянето на всеки Печат.

При отварянето на първия Печат Йоан вижда един бял кон, възседнат от конник е лък в ръка. В белия кон ни се разкрива първата всемирна сила. Това е олицетворение на творческата мисъл. Този конник представя човечеството, влязло в правия Път на Християнството. При отварянето на втория Печат се явява червен кон. Той вдига от Земята мира. Той е втората сила във Вселената, която стимулира към дейност, към борба, да не би човечеството от леност да изостави своето усъвършенстване. При отварянето на третия Печат се открива Всемирната сила на Справедливостта, символизирана с конника, който носи в ръката си везни. С четвъртия Печат се явява религиозната сила, получила нов импулс чрез Християнството.

Значението на 4-те животни се изяснява от гореказаното. Те представят четирите Всемирни Сили, които трябва да получат от Християнството ново направление. Лъвът символизира войната, Телеца - мирната работа, съществото в Човешки образ - Справедливостта, а Орелът - Религията, полета към Божественото. При снемането на четвъртия Печат се вижда този, чието име е Смърт и адът го следва. Този конник е религиозната справедливост.

При снемането на Петия печат се явяват душите, които вече са действали в Християнски смисъл. Великата мисъл на Творението, въплътена в Християнството, се явява тук изцяло. Но Християнството, за което се говори тук, означава още само първата Християнска община, тленна, както всички форми на Творението. При отварянето на шестия Печат виждаме тържеството на борците за Словото Божие, което показва, че Християнският мир е единствения мир. Той е осветен чрез собственото си създаване. Тези 144 000 са тези, които са съзерцавали Вечния преди да се появи Християнството.

След отварянето на седмия Печат ни се показва какво в действителност трябва да стане Християнството в еволюцията на нашия свят. Явяват се 7-те Ангела, които стоят пред Бога. Тези 7 Ангели са Великите Даймони, Духовете-Ръководители на Древните Мистерии. Те са Духовете, които водят към съзерцание на Бога чрез Христовия Път. Това, което сега се изпълнява, представя правия Път към Бога. Това е Посвещението, което става привилегия на Апостол Йоан. Възвестяването на тези Духове е придружено с необходимите белези на Посвещението: „Първият Ангел като затръби, имаше град и огън, смесени с кръв, които падаха върху Земята. И третата част от дърветата изгоря, както и всичката зелена трева." Също такива бичове се струпват, когато и другите Ангели затръбявят.

Тук се забелязва, че не се касае за Посвещение в древен смисъл, но до ново Посвещение, което трябва да вземе мястото на първото. Християнството не трябвало, както при Древните Мистерии, да бъде запазено за едно малко число избранници. То трябва да принадлежи на цялото човечество и да упражнява влияние в неговото по-далечно бъдеще. Християнството трябва да бъде една простонародна религия и истините й да бъдат нагодени така, че да бъдат чути от всички, които имат уши да слушат. Тръбите на Християнството тръбят за всички, които искат да ги слушат. Древните Ученици биваха избирани между много число кандидати. Сега всички, които искат да слушат Тръбите, могат да се приближат. Затова ужасите, които придружават Посвещението на бъдещото човечество, се увеличават в огромни размери.

След ужасите на Посвещението, за да се достигне до Християнството, след като се умъртви всичко, което зависи от тленното, явява се могъщ Ангел, който слиза от Небето, чието лице е като Слънцето. Нозете му са като огнени стълбове. Той показва на Йоан една малка разгъната книжка и му я дава, като му казва: „Вземи и я изяж. И ще бъде горчива в корема, но сладка в устата като мед." Това показва, че Йоан не само трябва да чете малката книжка, но той трябва да я попие в себе си, той трябва да се проникне от съдържанието й. За какво ще служи всяко познание, ако човек не го попие така, че да стане част от кръвта и от душата му. Мъдростта трябва да стане живот. Човек не трябва само да признава

Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед."

Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята. То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа. Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен.

Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията. „И големият Змей, старовременна-та Змия, наречена Дявол и Сатана, който прелъстява целия свят, бе съборен на Земята и неговите ангели бяха съборени заедно с него." От тези думи се разбира, какво е искало да бъде Християнството - нов вид Посвещение. Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма. Защото и в Мистериите трябваше да се победи Змията. Сега многобройните Древни Мистерии трябваше да бъдат заместени от Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде Посветителят на цялото човечество и това човечество трябваше да стане Негова мистична община.

Новият идеал, следователно, не беше вече подбор на кандидати за Посвещение, а вратите на Посвещението се отваряха за всички. С достигането на своята зрелост всеки човек може да стане Ученик на Мистериите. Благата вест е съобщена вече и този, който има уха да слуша, може да дотърчи и да разбере Тайната й. Няма да се водят вече отделни хора в Храмовете за Посвещение. Словото е казано за всички и всеки ще го разбира според силите и възможностите си. Зависи от Ангела, който обитава във всеки от нас, да реши до каква степен всеки трябва да бъде посветен. Цялата Вселена е Храмът на Мистериите. Вечното блаженство не е обещано само на тези, които виждат чудните явления в Посветителните Храмове, явления, които за тях са залог за безсмъртен живот, но блажени са тези, които не са видели, но все пак вярват. Никому нищо не трябва да бъде отказано. Пътят е открит за всички.

Завършекът на Апокалипсиса рисува опасностите, с които враждебната сила заплашва Християнството и как последното ги побеждава. Тайната на Откровението на Йоан е, че Мистериите не бива вече да останат закрити и запазени само за избранници. Това той изразява с израза: „И Той ми каза: Не запечатвай пророческите думи на книгата, защото Божественото е близо."

Християнството е цветът и плодът на Древните Мистерии. Най-висшата Мъдрост се ражда като една Нова Мистерия. В Откровението на Йоана тя става вече Мистерия, която прекрачва рамките на Древните Мистерии. Отделните Мистерии се превръщат е нея в една Всемирна Мистерия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...