НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ. 1. ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ

[Ани]

НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ

1. ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ

Боян Ковачев беше син на Тодор Ковачев, който построи салона в Русе. След заминаването на баща му Боян присвои салона и го направи дърводелска работилница, по който начин лиши приятелите от възможността да се събират в салона. Той смяташе, че това е лична собственост на баща му и той може да разполага така както му е угодно, като не познаваше един основен окултен закон за Дома Господен.

Когато през 1944 г. ставаха бомбардировките над България и сирените много често свиреха за тревога, той се криеше в окоп изкопан в собствения му двор. Обаче както той така и много други хора, които си бяха направили окопи, за да се крият разбраха, че е много опасно да се крият в такива окопи и че могат да бъдат живи заровени при някоя бомбардировка. Така след един изживян ужас при бомбардировка той го прие като възмездие, че е отнел салона на братството и реши да се коригира като освободи салона, който беше направил на дърводелска работилница. Той освободи салона като го предостави за братски нужди. Но той не си реши правилно задачата понеже прие една голяма сума пари заради салона, с която си построи в същия двор работилница. Сумата му беше дадена от Петър Филипов и Йордан Новаков, която сума той впоследствие възстанови. След години тази работилница изчезна както по-късно изчезна и салона. А преди това салонът щеше да бъде отнет от държавата. Защото през 1948 г. излезна в „Държавен вестник" закона за едрата градска собственост, според който човек не може да бъде собственик на повече от два имота. В случая Боян Ковачев имаше на свое име къща и салон, а това бяха две солидни сгради. Ако запишеше едната сграда за владение то другата щеше да я вземе държавата. Тогава Петър Филипов чрез един свой познат адвокат успяха да използват един параграф в закона и обявиха в местния вестник, че салона не принадлежи на Боян Ковачев, и е на Бялото Братство в Русе, Единствено Бялото Братство в гр, Русе бе регистрирано в съда със свой устав и бе юридическа личност. В този случай съгласно закона салонът бе запазен и не бе отнет от държавата. (За справка виж „Изгревът", том III., стр. 335 - 339).

Салонът отново проработи, започнахме да се събираме в него и да провеждаме в него събранията си. Последваха едно след друго събития и салонът бе продаден. Имаше го като сграда, но го нямаше като салон. По-късно бе разрушен, заедно с всички къщи наоколо и бе направен огромен жилищен блок. Всичко се разруши и изчезна. По какъв начин? Бяха нарушени основни окултни закони за Дома Господен, Дома Господен е дом на Духа Божий, горе на небето и долу на земята. Ето, това е причината да се премахне и да изчезне салона в Русе. А всички други случки и събития и всички лица, които допълнително се явиха и бяха участници последваха един сценарий, написан от Невидимия свят като последица и резултат от нарушение на закона. Там е истината. Ние сами си предадохме салона. Крепостта се предава отвътре. Това нещо може да се види по- късно и от други салони, които изчезнаха по подобен начин в онези места в България, където имаше братски живот. Братският живот беше изчезнал, изчезнаха и салоните. Те не бяха необходими, защото ги нямаше братята и сестрите, чрез които да се проявява Духът Божий и да създава Домът Господен.

През онези дни на 1944 г. ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на брат Ватев на Свирчовица, Спомням си как в ужаса пред настъпващата бомбардировка тичах към къщата на брат Ватев, а по пътеката, край която имаше висока трева със свистене се оттегляха и скриваха змии-смокове.