Jump to content

Recommended Posts

3.17. Изцеление на слепия просяк

В края на 10та глава се разказва за изцеляването на слепия просяк. Преди да се спра на това изцеляване ще се спра на други идеи и мисли, които Христос изказва в тази глава.

 

В началото на главата се казва, че фарисеите Го питат по въпроса за развода. Той ги пита какво е казал Мойсей. Те казват, че Мойсей е казал мъжът да напише разводно писмо и с това е разведен. А Исус им казва, че Мойсей е дал тази заповед заради тяхното жестокосърдечие. И по-нататък развива идеята, че мъжът и жената са двете страни на човека, двата принципа на човека. "И двамата ще бъдат една плът, така че не са вече двама, а една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Бог е съчетал двата принципа в човека - Духът и душата, умът и сърцето и човек не трябва да ги разделя. Това е смисълът на този Христов разговор. Той има и свое външно значение по отношение на мъжа и жената.

 

След това по повод на това, че му довеждат деца, Христос казва: "Не ги възпирайте, защото на такива е Царството Божие. Истина ви казвам: Който не приеме Божието Царство като дете, той никак няма да влезе в него". Смисълът на тази мисъл е, че човек трябва да има устремът на детето, да бъде чистосърдечен и младостта да пулсира в него. А това са качества на пробуждащото се Божествено Начало, него Христос оприличава на дете. Защото всичко преходно е символ на една духовна реалност. С това бла-гословение, което Христос отправя към децата, Той благославя Божественото дете в човека и човечеството, и му дава нов импулс за развитие. Децата, за които говори Христос, това е новият Божествен импулс, който влиза в света. Той е, който води към Божието Царство. Защото на друго място Той казва: "Само онзи ще възлезе на Небето, който е слязъл от Небето".

 

По-нататък се казва, че при Христос дошъл някой си знатен, който коленичил пред Него и Му казал: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя Вечен Живот? А Исус му рече: "Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Бог". Христос му казва, че знае заповедите и като ги изпълнява, ще наследи Вечен Живот. Човекът отговаря, че всички тези правила, които са известни, е спазвал в живота си. Тогава Христос му казва: "Едно ти недостига; иди, продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на Небето, и дойди и Ме последвай". Той, понеже бил богат, се отдалечил наскърбен. Тогава Исус казва на учениците Си: "Колко мъчно ще влязат в Божието Царство онези, които имат богатство. По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие". Тук не става въпрос за физическо богатство, но въобще за богатство - физическо, интелектуално и духовно, което човек използва само за себе си. А Христос казва, че трябва да го сподели със сиромасите, т.е. тези, които нямат такова богатство.

 

"Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус казва: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи".

 

Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в служене на Великото в света и се отрече от всички земни работи и отношения, той ще получи всичко стократно още в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който иде. Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик. Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага.

 

Исус пак се връща на това, което предстои да стане, като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне". Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението.

 

По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така, а който иска да остане големец между вас, ще бъде слуга на всички. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина".

 

С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот. В този Живот отношенията са съвършено различни от сега съществуващите. С изказването на тази мисъл Христос дава импулс за развитие на новите отношения, които трябва да се установят в бъдеще в новото общество, в новия свят, който постепенно навлиза в света. Защото с всяка мисъл, която изказва, с всяко действие, което прави, Христос действа върху цялото човечество в процеса на неговото развитие. Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество и с изказванията и с действията Си Той постепенно прониква в живота на човечеството, което е Негово тяло. С това Христос постепенно се въплътява в човечеството.

 

В края на главата се казва, че Христос се среща със слепия просяк, който иска да бъде излекуван. Слепият, като чува, че Исус иде, започва да вика: " Исусе, сине Давидов, смили се над мене!" Това го повтаря два пъти. Това показва, че той е знаел, че Исус върви по линията на Давида. И като отива при Исуса, Той му казва: " Какво искаш да ти сторя?" Слепецът Му рече: " Учителю, да прогледам А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя." Това е второто отваряне очи на слепец. Но и тук Христос казва, че вярата, която е имал. го излекува. Вярата е канал, по който протича Божествената енергия, която носи Живот. С отварянето очите на слепия Христос даде импулс за пробуждане на човешкото съзнание, което да този момент било сляпо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...