Jump to content

СИНЪТ НА МЕЧКАТА


Recommended Posts

СИНЪТ НА МЕЧКАТА

По нашите планини живее едно чудно племе – каракачани. По произход каракачаните са погърчени власи и говорят помежду си гръцки. Кой знае по какви причини в далечното минало те са започнали този чергарски живот – лете живеят в планините, пасат стадата си по високите пасбища, а през есента слизат на юг и прекарват зимата в по-топли места. Напролет отново се връщат в планината. Техните пътувания от „летона“ до „зимона“, т.е. от където летуват до където зимуват, са празник – тържествена церемония. Облечени в своите живописни носии, каракачаните се движат с достойнство, спокойно и в ред. Те пътуват в дълъг, живописен керван – стада на сюрии от по 500 и 1000 овце, жени, деца и възрастни, натоварени с цялото си имущество на яки планински коне. Само мъжете вървят пешком със стадата и следят за кервана. Звънят звънци, блеят овце, лаят кучета, пръхтят и цвилят коне, мъжете подвикват и водят. Хубава картина!

Историята, която ще разкажа, ми е разправяна от помаци в Родопите.

Случило се, че една каракачанка родила момченце през есента, малко преди да тръгнат на юг. Мъжът не се съгласявал да вземат детето с тях. „Къде ще вървим с малко дете, как ще зимуваме с него! По-добре да го оставим в гората, да го изядат зверовете.“ Майката плаче, моли – нищо не помага! Волята на мъжа е закон!

Един ден преди да тръгнат мъжът взема детенцето, занася го в най-гъстата, дива гора, намира дърво с голяма хралупа, оставя детето там и избягва. На другия ден тръгват.

Прекарват зимата и напролет, по Гергьовден, се връщат. Жената моли мъжа си да я заведе да види поне, ако е останало нещо от детенцето, да го погребе. Най-после мъжът се съгласява.

Като наближават мястото, гледат: пред хралупата лежи мечка, а вътре, заровили главички, прегърнати спят детенцето и мечето. Като усеща човеците, мечката става и надава рев. Мъжът побягва, а жената се затичва, прегръща детето си и се облива в сълзи.

Мечката не се противи на майката и се оттегля с малкото си в гората.

Помаците оживено довършват разказа: Реджеб познавал спасения от мечката – Сина на мечката, както го наричаха те. Когато станал юноша, разправили му неговата история. Той бил все мълчалив, мразел хората. Козарят помак разправи за една коза, която мечката тогава отвлякла; козата се върнала при стадото чак след два месеца. Навярно детето е бозало от нея. Как са се справяли двете майки – мечката и козата – да отгледат човешкото дете, това е наистина чудо!

Седяхме край огъня и се греехме. Историята дълго се коментираше. Помаците не се съмняваха в нея. Разправяха се и други подобни истории, как животни са отглеждали деца. Странни случки! Каква природа се събужда у животните, каква интелигентност, разумност, съобразителност!

Помаците вярваха в истинността на своя разказ. Те са като децата – за тях и приказката, и действителността са едно и също нещо. Това е проява на чисти сърца и безхитростни умове. Струва ми се, че тука са корените на живота – в тези чисти, естествени чувства, в тези добри души. От тук черпят учени, художници, общественици, философи – това е добрата почва.

Има една Сила, която обединява всички същества в Едно Велико Цяло!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...