Jump to content

Recommended Posts

МУЦИНКА

Работех на голям строителен обект. Ръководех бригада от 30 до 60 души. Работата беше тежка и напрегната.

Пред обекта имаше обширен двор със строителни материали. В двора работеха чифт биволи – големи и силни животни, добре гледани и охранени – косъмът им лъщеше. Стопанинът им се грижеше за тях добре, но и добре ги използваше. Тежката, яка кола беше винаги претоварена; когато ги подкарваше, той като че сам се опиваше от силата им.

Особено тежка беше работата на животните в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато; колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от ноздрите им излизаше с фучене горещ, влажен въздух. Но те всякога успяваха да изведат колата и после спираха, тежко задъхани.

Приятелството ни започна естествено. Ние с бригадата се хранехме заедно. Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха; ще ги нарежа на филийки, ще ги поръся с малко сол и с ласкави думи ще ги подавам на изморените животни. Биволът обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише на нещо друго. Милвах ги по челата или ги чешех лекичко зад ушите – това те особено обичаха. Големите печални очи овлажняваха от приятност. Те говореха по-красноречиво от всякакви думи. Всяко същество жадува за малко съчувствие, за малко обич.

Нашето приятелство укрепна. Достатъчно беше да подвикна: „Муцинка!“ – големите уши се обръщаха към посоката, откъдето идеше гласът и топлите влажни муцунки се насочваха към мене.

По едно време биволите се изгубиха. Навярно бяха отишли на друг обект. Напразно търсех с очи да ги видя в двора. Нямаше ги два-три месеца. Тъжно ми беше за моите приятели, чувствах празнота.

Един ден вече предавахме обекта, в двора беше събрана голяма комисия: архитекти, инженери, техници и официални лица. Изведнъж гледам – вън, по пътя, вървят моите биволи и както винаги теглят тежко натоварена кола. Не можах да се въздържа и по навик подвикнах: „Муцинка!“ Колата спря. За миг големите уши разкроиха пространството. В следващия миг биволите се устремиха към мене с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията се разбяга в паника: „Какво става с биволите?!“ Стопанинът им вика и тича след тях. Биволите спряха пред мене запъхтени.

Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла? Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи. Имали ли сте възможност да видите колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчват в него?

Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него.

Наистина, велико единство има във Вселената.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...