СЛЪНЧОГЛЕДЪТ

[Hristo Vatev]

СЛЪНЧОГЛЕДЪТ

Долу, пред приемната стая на Учителя, до салона, изникна слънчоглед. Дали го беше посял някой или случайно бе попаднало семенце, не зная. Но слънчогледът растеше за чудо силен. Той даде цвят голям, красив, златистожълт. Цветът трая дълго време, след това питата стана необикновено едра, тежка, почти половин метър в диаметър.

Растенията черпят и невидими сокове. Те черпят от аурата на човека, от атмосферата на неговите чувства и мисли.

Много невидими фактори има, които им влияят. В атмосфера на хармония и любов те виреят добре. Влезте в къщата на една домакиня, вижте цветята ѝ – по тях ще познаете как живеят хората в този дом.