Jump to content

ДЯДО ИВАН


Recommended Posts

ДЯДО ИВАН

Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив. Беше приветлив, весел, пееше песни и постоянно се молеше. Той имаше една особеност, поради която съселяните му го смятаха за малко смахнат: чуваше гласове в себе си, разговаряше с Невидимия свят.

Седи дядо Иван една сутрин на пейката под брястовете и унесен, затоплен от пролетното слънце, чува тих глас в себе си: „Аз съм духът на щъркелите. След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед. Ще го направим на твоите. Направи потребното.“

На вътрешния глас дядо Иван отговаря само едно: „Слушам!“

Той повиква синовете си и се разпорежда. Качват се на брястовете, избират подходящо място, отсичат няколко клона, които пречат, и завързват яко колело от стара кола. След няколко дни щъркелите идват и направят гнездото си на бряста на дядо Иван.

Друг път дядо Иван си почива под някое дърво на сенчица, а гласът му казва: „Едно гущерче ще излезе от дупката си под дървото. Иска да се покачи на ръката ти и да се погрее на слънце. Нали няма да му навредиш?“ „Няма!“, казва дядо Иван сърдечно.След малко гущерчето излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце.

Върви дядо Иван през старата дъбова кория . Гласът му казва: „В хралупата на този дъб живее бухал. Ако обещаеш, че няма да му сториш зло, той иска да ти се покаже.“ Дядо Иван казва радостно: „Няма, няма!“От хралупата излиза голям бухал. Той гледа дядо Иван с големите си жълти очи, а старецът му се радва.

BN-MB-dyado_ivan.jpg

Дядо Иван беше раздал своя имот на синовете си. За себе си беше оставил една овощна градина, около десетина декара, и сам се грижеше за нея. Всяка сутрин той отиваше на градината. Ще застане на единия ѝ край и ще направи молитва; ще застане на другия, пак ще направи молитва. Така ще изреди четирите ѝ страни. По цял ден работи в градината: подкастря дърветата, разкопава около стеблата им, тори ги и полива, пее им песни.

А как му се отплащаха дръвчетата? В цялото село нямаше по-хубави ябълки, круши и сливи от неговите!

Тази пролет дръвчетата бяха преизобилно нацъфтели. Обещаваха много плод. Но тъкмо тогава се зададе напаст – облаци бръмбари, от твърдокрилите хоботници, настъпваха от запад. Те подядаха в основата цвета и той опадваше. Селяните не можеха да се борят с тях. Не помогна нито огън, нито дим, нито ръчно избиване, макар че и децата от училището бяха извикани да се борят с хоботниците.

Бръмбарите наближаваха вече градината на дядо Иван, а неговите синове му казват на подбив: „Тате, тук вече твоите молитви не ще помогнат!“

Дядо Иван с тревога следеше бедствието. Сърцето му се свиваше от мъка.

Бръмбарите бяха вече близо до неговата градина, когато от изток се зададе голямо ято врани и скворци. Те бяха хиляди, безчет. Птиците се нахвърлиха на бръмбарите с такова настървение, че ако изяждаха един, десетки избиваха с човките си. Битката продължи целия ден. Бръмбарите бяха унищожени.

Градината на дядо Иван беше спасена.

BN-MB-dyado_ivan.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...