Jump to content

Recommended Posts

12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ

Ще завърша това изложение на Евангелието на Марко с един цитат от Щайнер, от неговия цикъл "Сказки върху Евангелието на Марко", където той хвърля светлина върху произхода и характера на Марковото Евангелие.

"Както ни предават Евангелията, учениците, които са се разбягали в Гетсимания, са напуснали Христа точно по времето, когато се извършвала Тайната на Голгота и са Го намерили върху кръста. Следователно те не са участвали в онова, което е станало тогава в Палестина, с изключение на Йоан. И всеки знае, че от друга страна не са оставени никакви документи, на които може да се вярва. Въпреки това, в Евангелието на Марко и в другите Евангелия ни се описва Тайната на Голгота. Как са се родили тези описания?

Много важно е да обхванем с поглед това. Нека да разгледаме тези описания само при отделния случай в Евангелието на Марко. В това Евангелие достатъчно ни се показва, макар и накратко, но изразително, че младежът с бялата плащеница - т.е. космическият Христос, след като била извършена Тайната на Голгота, отново се явява на учениците след Възкресението и упражнил действие върху учениците. По този начин такива ученици, такива апостоли, какъвто е бил Петър, можаха след това, благодарение на проникналия ги Христов импулс, да развият ясновиждане. (А както ни се предава в Деянията на апостолите, Христос четиридесет дни след Възкресението е бил с учениците и ги е поучавал в Тайните на Битието, в Тайните на навлизането на Новия импулс в света.) Така щото това, което те не можаха да видят с физическите си очи, защото бяха побегнали, можаха след това да го видят чрез ясновидство. На Петър и на другите, които бяха ученици на Христа, след Възкресението им бяха отворени духовните очи, те станаха ясновидци. Така те можаха да видят ясновидски Тайната на

Голгота. Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път - пътят на ясновидството, въпреки че тази Тайна е била извършена на физическото поле. Това трябва да се запомни. Това ни показва много ясно самото Евангелие, като ни разказва, че в решаващия момент са побягнали най-призваните. Така щото в такава една душа, като тази на Петър, след като тя е приела Импулса на Възкръсналия, просветнал споменът за това, което беше станало след бягството. Иначе човек си спомня само за това, което е станало пред очите на физическо поле. Но при едно такова ясновид-ство, което се прояви у апостолите, за разлика от обикновения спомен, човек носи в себе си спомен от събития, станали на физическото поле, на които той не е бил физически свидетел. След срещата си с възкръсналия Исус, техните души се пробуждат, тяхните духовни очи се отварят и те стават ясновидци. Виждат всичко това, което е станало след тяхното разбягване в Гетсимания. И това, което са видели, те го предават с голямо вдъхновение на хората, на които проповядват Словото. По този начин се разкрива Тайната на Голгота и може да се говори за нея. Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците. Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко. Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота. Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие.

Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис. Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката душа. Той можа да се запознае с всичко това от езическия гносис, което даваше разбиране за произхода на човека от Космоса и новото изграждане на нашата планета.

Но именно на това място, което се намираше в Египет, Марко можа да види колко силен беше контрастът между това, за което първоначално бе предназначен човек и това, което този човек беше станал след това. Това се показваше най-добре в египетската култура. Тази египетска култура водеше своя произход от най-възвишените откровения, които можеха да се видят после въплътени в египетската архитектура, особено в пирамидите и дворците, в културата на Сфинкса. Но тази култура на Египет достигна до все по-голям упадък и поквара именно през третия културен период, превърна се в най-лошите израждания на черната магия, най-лошата злоупотреба с духовното. Но когато човек притежава необходимите за това духовни очи, той може да види най-дълбоките Тайни в това, което още се практикуваше в Египет, защото то произхождаше от чистата Хермесова Мъдрост. Но за това беше необходима една душа, която да вижда в основата на нещата, а не съществуващата корупция. Още по времето на Мойсей корупцията беше доста напреднала. Още тогава той трябваше да изнесе от Египет това, което беше добро и чисто в египетската култура. Тази добра страна от египетската култура бе изнесена от Египет чрез Мойсей, за да бъде предадена посредством Мойсеевата душа на следващите поколения. След това корупцията напредна още повече.

Пред душата на Марко стоеше живата картина, която показваше как може да падне човечеството, как можа да изпадне в материализъм това човечество, именно по отношение на своя мироглед. И едно нещо изпита Марко точно тогава, което и днес може да се изпита, макар и в друга форма, стига човек да има чувство за това. Защото днес всъщност ние сме свидетели на възраждането на египетската култура. Така Марко можа да изпита, да види как в неговата епоха човечеството беше слязло от своята някогашна духовна висота и беше стигнало дотам, да зачита само материалните неща. Чрез това той доби едно дълбоко разбиране за истината, че Най-великият импулс живее в нещо свръхсетивно и това потвърди после неговия учител Петър. Този Свръхсетивен импулс той символизира чрез младежа, за който говорихме.

Той почувства и разбра, че само новият космичен импулс, който слиза на Земята чрез Христа, може да избави човечеството от неговото падение и да го издигне до онези духовни висини, от които е слязло след грехопадането. И този нов космичен импулс той изобрази с младежа, който вървеше след Исус и който избяга, като остави дрехата си в ръцете на гонителите. Той остави човешките обвивки, в които беше облечен и остана съвсем гол - такъв, какъвто е излязъл от Бога, проникнат и облечен в Светлина, какъвто го виждат жените при гроба на Възкръсналия".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...