Jump to content

1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ


Recommended Posts

1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ

Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей.

Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото

Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно.

Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на

Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля.

Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд".

Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания. И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле. Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени.

За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста. Не трябва да разбираме текста по юдейски, т.е. физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в действителност - от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития.

Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в притчи не само на народа, а също и на учениците от една страна, и на противниците от друга. И даже тогава, когато не говори в притчи, като например проповедта на планината и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалиптичното поучение на учениците на Маслинената планина, Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено съзнание.

В заключение, образният характер не преминава само през думите на Исус, но и през Неговите дела и през самите събития. Когато човек започне да обръща внимание на образното настроение, което преминава през цялото Евангелие, той се приближава вече значително към разбирането на Евангелието на Матей.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...