Jump to content

3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ


Recommended Posts

3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ

Хегел казва, че историята е разкриване на Мировия Дух. Когато посадим в земята едно каквото и да е семе, то първо се поляризира и пуска коренчета надолу и стъбло нагоре, постепенно израства, цъфва и завързва плод. Целият този процес представя историята на това семе. Подобно нещо представя и човечеството. То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество.

Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие.

Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ.

Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея.

"Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея."

Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба.

За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура

- западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят

- да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога.

В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа.

Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога.

Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от

Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите.

Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия.

Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух.

Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене.

Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.

Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история.

За да изпълни мисията си, еврейският народ трябвало да бъде заведен в плен на Вавилон, където по това време работил великият Учител Назаратус или Заратус, който според окултната наука е бил превъплътеният Заратустра. И най-добрите еврейски пророци, начело с Данаил, преминаха своята подготовка под неговото ръководство. С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия

- да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът.

Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата

- етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и първата - астралното тяло. Еврейският народ изминава първия период от Авраам до Давид, като минава през четиринадесет поколения. В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра. Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек. Връхната точка на това развитие бе раждането на Исус, който е плодът на цялото развитие, развитието на древноеврейския народ.

И сам Исус преживява по духовен начин цялата история на еврейския народ. Според схващането на окултната наука, в Исус се въплъщава Духът на Заратустра, който е един от първите посветени от човешката раса и който е бил във връзка с Христа, преди да слезе на Земята. И затова легендата ни разказва, че когато Исус се родил, на Изток се явила звезда, която мъдреците видели, и разбрали, че това е техният Учител Заратустра, който се е въплътил и тръгнали да го търсят. Те тръгват от Халдея, откъдето тръгна и Авраам. Понеже в личността на Исус се съдържа и екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ, затова Той трябваше да преживее, така да се каже, цялата история на този народ. Авраам принася в жертва Исак. Мъдреците от Изток принасят жертва пред детето Исус - злато, смирна и ливан. В еврейския народ имаше Йосиф, който имал ясновидска дарба; при Исус баща му има ясновидска дарба във форма на съновидение. Той чрез съновидение узнава за раждането на Исус и след това за бягството в Египет. Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус.

Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова.

За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди. Това е важен етап в развитието на човечеството. В тези времена, както и сега, в човека, както и в човечеството, са действали две сили с противоположни тенденции. Едната сила, която е поддържала връзката на кръвното родство, е искала да обедини човечеството като едно цяло; другата сила е имала обратна тенденция - тя се стремила да обособи всеки един човек като една силна и самостоятелна личност. Докато е съществувала първата връзка, е действала първата сила; когато бракът започва да преминава към по-далечни хора, тогава започва да се проявява втората сила, която постепенно взима доминиращо влияние. Тези две категории сили са действали винаги в развитието на човека и човечеството.

Чрез това азът на човека, който е едно земно произведение, е бил увличан ту в едната, ту в другата посока. От една страна той е бил насочван към Любов спрямо хората, а от друга страна - към вътрешна самостоятелност. Но в определен момент от развитието настъпва криза по отношение на взаимодействието между тези две сили. Тази криза, този решаващ момент е бил на лице в човечеството, когато чрез действията на Римската империя върху една голяма част от земното кълбо, народите били размесени. Това било един решаващ момент в развитието на човечеството, момент, когато трябвало да се реши какво трябва да стане с въпроса за близкия и далечен брак. Хората се намирали пред опасността или да изгубят своя аз чрез оставане в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да станат само отделни, самостоятелни, егоистични индивиди. Този момент бил на лице и трябвало да стане нещо, с което да се преодолее и разреши правилно тази криза. За да се разреши този въпрос, човешкият аз трябвало да узрее, за да развие в себе си самостоятелност, свобода, като развие същевременно в себе си свободно душевната Любов, която вече не е свързана с кръвното родство.

Азът се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен. Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек.

Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него.

За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа.

Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно.

Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти.

Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи.

Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята.

За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран.

Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан.

Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията.

Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история.

Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото. Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл.

Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам".

Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички".

Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос.

Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...