7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА

[Dela]

7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА

Учителят е говорил специални беседи почти върху всеки стих от планинската проповед, в които е развил обширно идеите, вложени от Христа в нея. Говорейки специално за блаженствата, Той казва: "Христос, в Своята проповед на планината, започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земния живот Христос казва: Вие сте Солта на Земята". В друго изказване Той казва: "В деветте блаженства Христос е дал правила, как човек трябва да живее. Деветте блаженства - това са девет опорни точки, върху които трябва да се съгради вашият живот. Върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството".

Тези две мисли на Учителя показват, че деветте блаженства имат както езотерично значение като Път на душата към съвършенство, така имат и свое екзотерично значение, като правила и норми както за индивидуалния, така и за обществения живот на съвременното човечество. Това се отнася и за цялото Евангелие. То има една външна страна, в която е изнесено моралното учение, което хората трябва да следват, за да живеят разумно. Но то има и една вътрешна страна, в която се разкриват много от космичните и мистични Тайни, в които се очертава Пътя към съвършенство, в които се очертава Пътя на ученика към Посвещение. Но нещата са дадени така забулено, че трябва да се вдигне булото, за да се открие този Път.

След като разгледахме накратко общия характер на планинската проповед, сега ще се спрем по-конкретно върху деветте блаженства.

Блаженствата не са случайно девет. Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм. Те са като девет члена на едно тяло. Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука.

Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество. С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си.

а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства. Това са деветте горки (23,13-36). Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на възлизането на света, на новото творение. Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение. Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим. В 37^-ми и 38^-ми стихове на 23^-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен".

Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим.

Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение.

Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно".

Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които затваряте Царството Небесно пред человеците. Вие не влизате в него и искате да попречите и на онези, които искат, да влязат".

Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието. Вие не влизате и пречите на онези, които искат, да влязат". (11,52)

В миналото човек е бил във връзка с духовния свят, затова е бил богат духом, поради връзката си с възвишените същества, с Духа. Но след като се прекъсва тази връзка, вследствие на втвърдяването на човешкото тяло, човек е станал беден духом, който иска, търси Духа. Но чрез импулса, който Христос донесе за човека, чрез енергията, която Той внесе в живота на човека, той може да изживее в себе си Духа, проявен в неговия аз.

Тогава първото блаженство може да се преведе така: Блажени бедните духом, защото те сега в себе си ще намерят Царството Небесно - Духа. Това е новата истина, новото положение на физическото тяло, което е бедно духом, поради факта на прекъсване на връзката с Духа. Но сега, чрез импулса на Христа, то добива възможност да намери Духа в собствените си глъбини.

Така че, някога е имало един богат живот на човешката душа, което е богатството на крепящите душата духовни сили. Някога е имало един ключ на познанието. Човечеството е притежавало това богатство по силата на своето детство. Със завършване на детските години на човечеството, настъпва и краят на онова подарено духовно богатство и човек се сблъсква с твърдия камък на земното тяло. Той иска да хване нещо живо, а хваща нещо мъртво. Той се намира в студения, изоставен от Духа земен дом. Сега пред човека остават две възможности, които са изразени в първото блаженство и в първото горко - да съзнае, че е обеднял и да проси, да търси Духа и така се превръща в човек, копнеещ към Духа, в един просещ Духа. Това е изразено в първото блаженство. Или да се превърне в човек, който отрича Духа или най-малко отрича възможността за връзка с Духа. Те са бедните духом, но се мислят за богати и затова стават фарисеи и лицемери. За тях се отнася първото горко, когато към търсещите духом се отнася първото блаженство.

Второ блаженство: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат".

Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите дълги молитви. Вашата гибел

ще бъде толкова по-голяма".

Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи. Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота. Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне.

Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието. Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Затова второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание. А фарисеят не носи страданието на другите хора, но той се обогатява материално от страданието на хората. Той чувства неговата сила да расте, колкото повече страданието кара хората да се нуждаят от него. Затова към него се отнася второто горко.

Трето блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята."

Трето горко: "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, защото преминавате суша и море, за да направите макар и един прозелит. И когато е станал такъв, вие правите от него чадо на ада."

Като се говори за кротост, тук не се разбира овчедушие, но се разбира едно състояние, при което човек е господар на всички свои страсти, инстинкти, вълнения: гняв, възбуда, ярост и пр. Кротък е онзи, който има пълно самообладание и пълна власт над себе си. Той не се стреми да владее другите, но владее напълно себе си. И Христос казва за Себе Си: Елате при Мене, защото Аз съм кротък и смирен. Кротост и смирение вървят заедно. Само такъв човек, който има пълно самообладание, който е кротък и смирен, може да бъде истински ръководител и учител на хората. Във всяко ръководство и властване, където липсва самообладанието и кротостта, се намесва жаждата за власт и насилие. Това изпъква особено в религиозния живот. Онзи, който няма самообладание и не е хармонизирал своя душевен живот, се проявява външно като фанатик. Всеки стремеж да се правят прозелити и всичко пропагандно в религиозна дейност, е жажда за власт, произтичаща от липсата на кротост, на самообладание. Всяко проповядване на хората, което им насочва вниманието на тяхната грехов-ност, е скрита жажда за власт.

Според окултната наука това блаженство има отношение към астралното тяло, което е носител на инстинктите, вълненията, страстите, гнева и егоизма. И в миналото, когато човек е искал да се справя с тези сили на астралното тяло, за да влезе във връзка с духовните светове, той се е подлагал на известна процедура, която умъртвявала вредните инстинкти в астралното тяло. Но сега, след слизането на Христа на Земята, човек получава в своята душа силата да обуздае инстинктите и страстите на своето астрално тяло и да ги укроти. Ето защо, новата Истина по отношение на астралното тяло гласи: Блажени са онези, които са кротки, благи, чрез самите себе си, чрез силата на своята душа, защото те ще бъдат онези, които ще наследят Земята.

Четвърто блаженство: "Блажени гладуващите и жадуващите за Правдата, защото те ще бъдат наситени."

Четвърто горко: "Горко вам заслепени водители, които казвате, че трябва да се кълнем не в храма, а в златото на храма. Безумни и слепи вие, които казвате, че не трябва да се кълнем в олтаря, а в жертвата на олтаря. Вие безумни и слепи."

Първите три блаженства имат отношение и говорят за обвивките на човешкото същество, за неговите тела, които се носители на неговата вътрешна същност.

Втората група от блаженства и горки имат отношение към душевния живот на човека, към вътрешните силови течения, които оживяват душевно човешкия организъм. Както във физическото тяло кръвоносната система прониква и оживява всичко, така и тези човешки душевни течения. Тази душевна същност има в себе си един елемент, който се стреми навън, един елемент обусловен в самия себе си и един елемент, стремящ се навътре. В обикновения говор тези три елемента на душевния живот обикновено наричаме сърце, интелект и съзнание или воля. В западната окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.

Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце. Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда. Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее.

Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност. За такива се отнася четвъртото горко.

Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани."

Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и оставяте най-важното от Закона: правосъдието, милостта и вярата. Това трябва да правите, но и другото да не оставяте. Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате."

Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз. Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора.

Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа. Тук изпъква с голяма сила азът на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека. Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна сила. Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек. Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат". Това, което правим на другите, то се връща към нас. Онзи, който е приел Христовата сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща. А онзи, който не е приел Христовата сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона. И тогава между човек и човек не царува милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почива на безброй правила на общественото поведение. Това са книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко, които се придържат към буквата на закона.

Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога."

Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността."

Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание. Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него. Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога. Понеже азът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си.

Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния Път. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем. Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съедини, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога.

Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко.

И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение:

"Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора."

С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога.

Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си.

Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии."

Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота. И вие пред человеците се показвате благочестиви, но вътре сте пълни с лицемерие."

С това блаженство ние навлизаме в третата тройка блаженства, които имат отношение към Божествената природа на човека, която е троична в себе си. Това са трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух на Живота и човешки Дух. В индуската философия ги наричат Манас, Будхи и Атма.

Христос в трите последни блаженства ги нарича Мир, Правда и висше Аз. Мирът се явява като резултат, когато душата в своите най-висши проявления се свързва с Духа. Тогава в душата настава такъв Мир, какъвто тя не е поз-навала дотогава. Тогава у нея утихват всички бури и вълнения. Това блаженство се отнася до това, което се нарича Духовно Себе, което се ражда от свързването на човешката душа с човешкия дух. Това е едно състояние, което малцина хора в днешната епоха са достигнали. Те са такива, които са приели в себе си Божествения Дух, станали са външен израз на Божественото. И затова те са постигнали вътрешен Мир, понеже са съединени с Бога. Затова се наричат Синове Божии. А мирът на фарисеите е мирът на гроба. Зад него се крие човекът-скелет. Вътрешното умиране, духовната смърт се представя външно лъжливо като мир. Затова Христос казва: "Вие сте гробници варосани."

Осмо блаженство:"Блажени преследваните заради Правдата, защото е тяхно Царството Небесно."

Осмо горко: "Горко вам фарисеи и книжници, лицемери, които издигате гробници на пророците и украсявате гробниците на праведните и казвате: Ако ние бихме живели във времето на нашите отци, не бихме се провинили заедно с тях в кръвта на пророците. Така вие свидетелствате за себе си, че сте чада на тези, които убиваха пророците. Хайде, допълнете и вие мярката на вашите бащи."

Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи. Това са онези хора, в които Духът е напълно проявен, които са малцина в света. Понеже те са отделни избраници и другите хора не могат да ги разберат, вследствие на което ги преследват. Правдата е външното проявление на Любовта и Мъдростта. Това е Божествената Справедливост, която разпределя благата между всички същества. Когато човек достигне до това състояние, да прилага Божествената Правда в света, той намира Царството Небесно в себе си. Той е възстановил Правдата в себе си и работи за нейното възстановяване в света, като работи върху тези, които са готови да служат на Любовта, изявена като Правда в света. Това са тези, които са изработили тялото на Мъдростта в себе си, което е преобразеното етерно тяло. Докато духовното Себе е преобразеното астрално тяло, а тялото на Истината, което е най-висшето проявление на човека, е преобразеното физическо тяло.

Учителят, говорейки по този въпрос, казва: "Аз давам нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира. То сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи."

"Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния светове - има само една цел: да приготовлява материал за изграждане тялото на Любовта. И когато Аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането тялото на Любовта. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее Вечния Живот."

Тялото на Любовта е това, което се нарича духовно Себе или Манас; тялото на Мъдростта е това, което се нарича Дух на Живота или Будхи, а тялото на Истината е това, което се нарича човешки Дух или Атма. Учителят го нарича още Божественият Дух в човека.

Девето блаженство: "Блажени сте, когато хората ви похулят и ви гонят заради Мене и говорят всякакво зло против вас на лъжа. Радвайте се и веселете се, защото ще получите добра заплата на Небето. Затова преследваха и пророците, които бяха преди вас.

Девето горко: "Вие змии и рожби ехидни, как ще избегнете осъждането на ада, защото ето, Аз провождам при вас пророци, мъдреци и книжници. Едни ще убиете, други ще разпиете, трети ще бичувате в съборищата си и ще ги преследвате от град на град, за да дойде върху вас всичката праведна кръв, която е пролята на Земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Верекия, когото убихте между храма и олтаря. Истина, казвам ви, че всичко подобно ще дойде върху този род."

Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа на човека, към изграждане тялото на

Истината, с което човек става свободен гражданин на Божествения свят. Това тяло е тялото на Възкресението - преобразеното и одухотворено физическо тяло. Тук ученикът стои пред най-висшата Христова магия - превръщане на преходното, тленното в непреходно, нетленно. Това е дълъг процес, процес на Вечността. Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу Христовата магия на Възкресението. Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни. Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт. Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението. А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим.

С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа. Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество. Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще.

Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.