I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 301-350

[Iskri4ka]

301. Пред изпит.

Бъди спокоен и тих.

Всичко ще мине добре!

302. Три състояния.

Има три състояния в живота на човека:

Едно физическо - там всичко се безпокои.

Друго духовно - там има стремеж към един

идеал.

И трето Божествено - там има абсолютен

Мир!

Ученикът трябва да е преминал първото

състояние.

303. Ученик.

Най-хубавото нещо е човек да бъде ученик!

304. Помощ.

Учителят може да помогне на ученика си,

само като забележи у него непреодолимо

желание към Духовното.

305. Вяра.

Ще упражняваш вярата.

Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще

туриш в себе си!

Корените на вярата се намират в миналата

вековна опитност на човека.

306. Мото.

С Господа, Който живее в мене, всичко

мога.

Помощта не иде от вън; тя иде от вътре.

307. Бурята.

Когато небето се заоблачи и загърми,

малките цветенца се радват - влага им трябва.

А хората ги е страх, защото нямат вярата на

цветята.

Ученикът не трябва да се плаши от бурята,

защото и тя е необходима, но да гледа да я

използува добре.

308. Светлина.

Скръбта иде вечер, а радостта - сутрин.

Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато

се радва - сутрин.

Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия

на Светлината - радост.

Когато у него е вечер, да мисли за Бога,

защото у Бога е винаги ден.

309. Божественото.

Най-първо ученикът трябва да търси и

намери Божественото у себе си.

Тогава той става способен да разбира и

познава Божественото у всички.

310. Себе си.

Обществения живот ученикът може да

проучи в себе си.

Познаваш ли себе си, познаваш и

обществото.

311. Кръщението.

Кръщението е акт на Духа.

То е нещо вътрешно.

312. С Бога.

В Любовта няма страх.

Ученикът не трябва да го е страх от хората,

защото той живее с Бога.

313. Църквата.

Църквата на ученика трябва да бъде вътре.

„Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас."

314. Сила и светлина.

Ученикът като мине през алхимичната

лаборатория на природата, ще стане силен; а като

мине през пещта й - ще светне, Светлина ще

стане.

315. Душата.

Ученикът схваща себе си като нещо отделно

от тялото, за да не се съблазни от формите.

316. Учение.

Ученикът се учи по два начина: или го учат,

или той сам се учи. Или той си създава

условия, за да го учат, или другите създават

условия, за да се учи той сам.

Процесът на учението е труден, но приятен.

317. Началото.

По-добре е ученикът да почне с мъчнотии,

отколкото с блага. Тъй още от начало ще

укрепне.

318. Придобивка.

Във всеки живот ученикът трябва да има

придобивка. Той трябва да слуша Духа си.

Няма нищо по-хубаво от опитността, която

разумният Дух може да даде на човека.

319. Основа.

Ученикът трябва да гледа да придобие

здрава основа в душата си, за да разбира

живота правилно.

Ученикът трябва да има самоувереност в

живота, за да има основа, на която да гради.

Самоувереност има само онзи, когото

вълната на Любовта е докоснала.

320. За Бога.

Първото и Велико нещо за ученика е да

знае, че Бог е вечна хармония.

Когато я почувствуваш в себе си, Бог те е

посетил.

Това са епохални мигове в твоя живот!

321. Стремеж.

Да се стреми към Бога и Истината, това е

Великата задача на ученика.

322. Душата и умът.

Душата ти да бъде лазурна, а умът - светъл.

323. Коригиране.

Когато ученикът иска да направи някому

нещо, той сам трябва да се постави в същото

положение. И ако намери, че е добре, тогава

да го направи. Така той се коригира.

324. Цялото Небе.

Ако ученикът се води напълно по

Божествените принципи в живота си, цялото

Небе ще му съдействува.

Когато човек работи за Бога, за другите -

Небето е с него!

325. Мото:

За оня, който върви по Божия Закон, всичко

съдействува за добро.

326. Молитва.

Само молитвата ще ти покаже разумния

начин да изплатиш кармата си по-лесно.

При молитвата трябва да преживееш едно

Божествено състояние.

Молитвата е едновременно начин, по който

ученикът чрез нея научава, каква е Волята

Божия.

327. Природата.

Ученикът трябва да има съзнание да не

нарушава законите, които действуват в

природата. Те са израз на една Висша

Разумност!

328. Съзнание.

У ученика трябва да има съзнание да

изпълнява винаги Божественото!

Той трябва да дава винаги ход на

Божественото в себе си.

329. Енергиите.

Ученикът трябва винаги да препраща

енергиите си нагоре във възвишена мисъл и

работа. Тогава те развиват неговите висши

центрове.

Когато енергиите остават долу, те се

застояват, стават разрушителни

и предизвикват експлозии.

330. Мислите

Повдигай мислите си винаги нагоре към

Божественото. По този начин се организира

духовното тяло.

331. Божественото.

В живота на ученика трябва да се прояви

Божественото.

В него е пълнотата на живота.

332. Истини за работата.

Най-голямото благо, което човек има от

Бога, е животът.

А най-голямата благодарност на човека

заради живота е работата.

Деликатността е плод на зачитане работата

на другия.

Който почита - мисли.

Колкото човек е по-внимателен към

работата на другия, толкова и невидимият свят

е внимателен към неговата работа.

Работи само онзи, който работи от Любов.

Който работи, обича.

И който почита работата на другия, сам

работи.

Който разбира, живее.

Смехът понякога показва, че не разбираш.

Той е временно развлечение.

Който разбира, мисли!

Който разбира, работи.

„Отец ми работи, и Аз работя."

333. Отплата.

Когато се постигне у ученика стремеж към

Бога, Учителят вече не съжалява за нищо,

което е сторил и дал на ученика.

334. Близост.

Има физическа, умствена, духовна и

Божествена близост. Истинската близост на

душите се гради върху Божествените връзки.

Те са единствените трайни, неизменни и вечно

усилващи се.

335. „Засади".

Ученикът трябва да бъде много прозорлив

и внимателен.

Има низши духове, които устройват

„случайни засади", и ученикът може да си

напакости. Например минаваш покрай някой

мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче

тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно.

336. Към Духовното.

Ученикът трябва винаги да одухотворява

материалното. Спре ли се на него, ще срещне

големи противоречия в живота.

От физическото към духовното!

337. Бог.

Бога най-лесно ще намерим в себе си.

Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане

способен да Го намери и навсякъде около себе

си.

338. Материалното.

На земята всичко е преходно. Ученикът не

трябва да желае нищо земно. Той ще си служи

с букваря и плочата, докато завърши първо

отделение; и после ще мине напред, а тях ще

остави за другите.

Няма защо да носи със себе си букваря и

плочата в университета.

339. Свещени думи.

- Познаваш ли ме?

Не бой се!

340. Бог.

Докато намираме Бога в себе си, нашият

живот е пълен, има смисъл и радост.

Извън Бога има само нещастия и страдания.

341. Бог.

Само в Бога е нашият живот!

342. Развитие.

Гледай развитието ти да върви естествено.

Мисълта трябва да расте, но не да презрее.

Мислите трябва да се развиват и да растат,

без да се изменят.

343. Действие.

Не всякога Учителят може да говори.

Понякога трябва веднага да действува:

когато ученикът разглежда и изучава една

бомба, която след две минути ще експлодира,

Учителят няма време да му обяснява, че това

е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете

на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в

пространството! Ученикът ще разбере това

едва след като чуе бомбата. И ще благодари

на Учителя си, задето не му е говорил нищо

тогава.

344. Мистична самота.

Има в човека една мистична самота, в която

той се слива с Бога. Това е за оня, който

разбира!

Има една свещена област в душата, която

е неприкосновена! Нея никой не може да

прекрачи.

Тя е свещено място, предназначена само за

Бога.

345. Сам.

Учениците могат да живеят сами в своя

вътрешен живот, само ако живеят в чистота.

346. Пчелата.

Пчелата ще извади мед от цвета; човек ще

откъсне цветето, ще го помирише и ще го

хвърли. А говедото ще го стъпче.

Ученикът трябва да има метода на пчелата.

347. Светлината.

Ученикът трябва да обича Светлината!

Учителят ще му предаде най-великото чрез

Светлината!

348. Чистене.

Всяка вечер ученикът трябва да се чисти -

психично чистене - като обърне ума си към

Великата Любов и прекара през нея всичко,

което е вършил през деня.

349. Светлина.

Ученикът трябва да се стреми да достигне

до оная светлина, при която може да

разпознава истинската Любов.

Любовта се показва в най-голямата нищета

350. Добрини.

Бог така прави своите добрини, че те

изглеждат сякаш естествено дошли! Но

ученикът трябва да знае, че това е дело на

Бога, на тази Разумна Сила във вселената,

която помага, а сама винаги остава скрита; и

непрестанно да благодари в душата си Нему.

Тъй постъпва и Учителят.