12. СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ. ДИМИТЪР ГОЛОВ

[Ани]

12. СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ. ДИМИТЪР ГОЛОВ

През 1914-1915 г. една група интелигентни сестри от София образуваха женски кръжок. В него влизаха и сестрите генерал Недялкова и генерал Стоянова. Събранието си правеха веднъж в седмицата - в домове, дето имаше обширни салони (като например в дома на нашите приятели Елена и д-р Йордан Иванови). Бях поканен от този кръжок да им изнеса няколко беседи. И аз сторих това - със знанието на Учителя.

През юли 1917 г. един ден привечер се разхождахме няколко часа с търновския гимназиален учител (по френски език) Христо Ковачев (свършил по правните и държавни науки в Париж), но окултист и не пожела да стане съдия или адвокат. Той ми разправи, че от Горе му открили, че му възложили мисия: да стане трансформатор на Духовни енергии, които от Горе изпращат към земята. И че той почти всяка нощ съзнателно се излъчва и странствува и посещава различни места и държави. Разправи ми своите впечатления от Китай, от Япония и други държави. През 1923 и 1924 г., когато аз бях на работа в Търново, нашата дружба и приятелство със същия Ковачев продължи.

Като студент в София, една вечер след вечеря аз се прибрах в квартирата си и си легнах да си почивам, макар че не ми се спеше. Квартирувах у наши приятели. Нашият брат Димитър Голов (книжар-издател в София) знаеше в кой дом квартирувам. Наскоро, като си бях легнал, слугинята почука на вратата на стаята ми и ми каза, че големият син на брат Д. Голов ме вика да ми съобщи нещо важно. И той ми каза, че баща му поръчал: да повикам чичо си Генчо Ханджиев (с баща ми от една майка, а от двама бащи) и да отидем в дома на брат Иван Дойнов, дето той и Учителят ще ни чакат. Аз бях заинтересувал този мой чичо и той посещаваше беседите на Учителя и се беше запознал с Него, както и с Д. Голов. А Голов живееше в София от много години и познаваше живота на София, както малцина го познаваха.

Облякох се набързо, взех чичо си и отидохме в дома на Иван Дойнов, близо до дома на чичо ми. Там брат Голов разправи, че вече няколко пъти

Директорът на Дирекцията на Обществена безопасност, под давлението на Светия синод, викал при себе си Учителя, за да го разследва във връзка с беседите, които публично държи в София, (които масово се посещаваха и броят на посетителите му постоянно растеше. Учителят държеше беседите си в големи софийски салони като „Радикал", и др.) и че той даже си позволявал да се гаври с Учителя. Голов знаел, че чичо ми имал връзки с лица влиятелни пред този директор и че те ще могат да го респектират, да упражнят влияние над него - да престане да смущава Учителя. Чичо ми обеща да нареди тази работа. И така стана.

Излязохме от дома на брат Иван Дойнов: последният, Учителят, Голов, чичо ми и аз. Минахме покрай дома на чичо ми и той си влезе. И наскоро се спряхме пред „Руския паметник". Там Голов каза: „Как забравихме! Сега има полицейски час, от 21 часа, а сега наближава 24 часа. Ако ни заловят, ще бъдем арестувани!" Аз казах: „Вие с Дойнов си вървете, а аз ще придружа Учителя до дома Му." Учителят му каза. „Вие всички си вървете, аз сам ще си отида." Аз отвърнах: „Учителю, аз ще Те съпроводя до дома Ти." Голов ме потупа по рамото одобрително и ми каза: „Ти си смел човек!" С Учителя минахме през пустеещите тогава еврейски гробища и от там излязохме на улица „Пиротска" и покрай гимназията отидохме до портата на Учителя, дето се разделихме. От улица „Опълченска" 66 аз трябваше да отида в квартирата си на ул. „Хаджи Димитър" 6 - близо до Народното събрание и до Зоологическата градина. Пешком преминах почти цяла София в центъра й. На няколко места минах покрай тройки войници, които следяха за спазване полицейския час. Аз бях облечен с хубаво облекло и вътрешният глас на няколко пъти ми каза: „Тези постови тройки ще те считат за техен ревизор и никой няма да те закачи." И така стана. Отидох си след среднощ в квартирата си.

Друг един случай. Това беше в началото на 1914 г. В студентското християнско дружество, на което бях член, разбраха, че теоретически аз съм най-добре осведомения по въпроси из християнството. Стана избор за ново настоятелство. Болшинството пожела да ме изберат за председател на дружеството. Обясних им, че съм семеен и често си отивам при семейството си в Севлиево, затова не желая да бъда избран за председател. Избраха ме за подпредседател. И наскоро след това дружеството ми направи предложение: да изнеса един реферат пред студентки и студенти в една от аудиториите на Университета, на тема „Христос през вековете - до днес и в бъдещето". Аз приех предложението. Събранието беше масово посетено. Рефератът ми получи всеобщо одобрение. Заключението ми беше, че когато човечеството приеме в съзнанието си Учението на Христа и го въплъти в живи дела, на земята ще настане Царството Божие. И бленуваното от човечеството щастие ще стане реалност.