26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

[Ани]

26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

1.ПРОРОЧЕСКИ СЪН

Това беше през 1921 г. Аз бях член-съдия на Севлиевския окръжен съд. Една вечер след вечеря дойде у дома ни член съдията при същия съд – Дачо Стойков със съпругата си на приказки (впоследствие той беше дълги години председател на Плевенския окръжен съд. И сега е жив.) Между другото аз заговорих по въпроси за окултната наука. Тогава госпожата на Стойков пожела да разправи и разправи следния свой сън.

Това било през Първата световна война. Съпругът й бил на фронта заедно с един съсед – през две къщи (те живеели в град Ловеч), били офицери в една и съща рота. Една нощ тя сънувала следния сън. Един орел хвърчи над къщите в тяхната улица и се насочва да кацне на покрива на тяхната къща, но пак се вдига и после се насочва да кацне на покрива на къщата на другия офицер, съседа им. Това се повторило няколко пъти. И най-после кацнал на покрива на къщата на другаря на Стойков.

Другарката на Стойков се събудила и много се уплашила, като си казала: орелът е граблива птица и предвещава смърт. Тя станала. Часът било три след полунощ – и записала с подробности съня.

След няколко дни тя получила писмо от съпруга си, в което й пишел, че през тази нощ, когато тя сънувала съня, животът му бил в голяма опасност. Тяхната рота влезла през нощта в сражение с неприятеля и град от куршуми се сипел над тяхната рота. Много куршуми пищели около него. Неговият другар – съседът му, казал: „Стойков, през тази нощ е краят на моя живот.“

И действително след около час откак изрекъл тези думи, вражески куршум го пронизал и той умрял на полесражението...

2. ИСТИНСКИ РАЗКАЗ

Това беше към Великден 1934 г. Аз се качих на влака на гара Кърджали (отивах за град Севлиево). Във вагона, в който влязох, се запознах със Сава Ралчев, учител, родом от с. Палици, Еленска околия, учител в с. Тюргевен, Крумовградско. Той си отиваше за малко в селото си. Имаше да пътуваме доста време с него. Между разговора ни, той ми разправи следното:

Единствен аз бях българин между турците в това село. Занятието на жителите от селото беше производство на тютюн. Мъжете предоставяха тая работа на жените и децата си, а когато училището беше свободно, идваха там на разговор. И аз бивах между тях. Знаех турски. Веднъж те почнаха разговор за „природните духове“ – русалки и други видове. Някои от тях казваха, че неведнъж са ги виждали. Те разправяха, че около всички големи кладенци и води в природата има такива духове. И ме питаха: „Вярваш ли, че това е истина?“ Казах им, че аз не вярвам в никакви духове...

„Сега ще ти разправя – каза ми той – какво се случи с мене през нощта на 13 срещу 14 януари 1933 г. В 12 часа през нощта. Близо до училището няма къщи. А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода. Вечерта съм забравил да си донеса вода. През нощта ожаднях. Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки. Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.)

Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено. Дойдоха близките на мен турци. Аз им разправих как съм псувал през нощта духовете при кладенеца. Те си казаха помежду си нещо, а на мене казаха: „Даскале, такава болест докторите не могат да я лекуват. Ще доведем един ходжа, който ще прочете молитви, в скоро време ще бъдеш здрав напълно.“ Аз им отговорих, че само на доктори вярвам. Отидох в София и лежах в Александровата болница доста време. Лекарите ми казаха, че съм придобил тази болест от простуда. А това съвсем не беше вярно. Аз съм ловджия и колко пъти съм се изпотявал много и с часове съм прекарвал, без да се преоблека. Пътувал съм и с колелото си с часове и съм се изпотявал много, и вятър ме е духал, и никога не съм се простудявал. Аз съм кален. Като се върнах от София, моите приятели турци, като ме видяха, че не съм излекуван, без да ме питат, доведоха отнякъде „ходжа специалист“ да лекува такива болести. Три пъти идва при мене и чете молитви и заклинания и аз бях излекуван, без да остане някаква следа от болестта ми.

Известен ми е и друг случай в град Севлиево, дето бившият мюфтия хаджи ефенди, свършил богословски науки в Цариград, е излекувал парализирания Добри от Горната махала на града. Той лежал 40 дни в Севлиевската болница и го изписали без подобрение. Хаджи ефенди се научил за него и без да е бил поканен, понеже Добри бил беден човек, ходил сам три пъти в дома му, чел специални молитви и заклинания за случая и болният станал здрав от леглото. Управител-лекарят на болницата, д-р Ненчо Дунев, който го лекувал, като се научил за оздравяването му, отишъл в къщи да го види. И останал изумен от чудодейното излекуване от хаджи-ефенди.

Много подобни случаи ми са известни – и от град Севлиево и от севлиевските села, но може при друг случай да ги разправя.

Зная и няколко случки от достоверни свидетели как ходжи само с четене на заклинания са направили да изпадат всички червеи от червясали рани на кон и вол, когато стопанинът с ръка не е могъл да извади и едно червейче от раната. Това става по законите на магията, която по предание знаят неколцина из всичките народи на земята. А най-много из източните народи.

3. ПРАВОЛИНЕЕН СЪН

Това се случило през време на Първата световна война на фронта. Привечер брат Никола Гръблев се завръщал към землянката, в която той и други нощували и какво да види: била извършена кражба, като са задигнати платнищата, съдове за готвене, продукти и други неща. Той бил офицер и заповядал да арестуват всички съмнителни лица войници. От разследването им не се установило кой е извършил кражбата. През нощта Гръблев като спал, сънувал следния сън: Гледа, че в землянката влиза един войник, с позната нему физиономия. Носи един чувал, разтваря чувала и слага вътре платнищата, съдовете, продукти за ядене и други неща. Слага чувала на рамото си и излиза. Върви и навлиза в една гора. Минава гората, минава една поляна и навлиза в друга гора. Там, в средата на гората, под едно голямо чаталесто дърво, той изкопава дупка с мотиката, която носел, пъхнал чувала в дупката й я заровил. И Гръблев се събудил. На заранта той взел със себе си ординареца си и други двама войници и им казал, че ще го придружат до едно място. Взели със себе си и една мотика. Минали първата гора, минали полянката и навлезли във втората гора. Гръблев търсил дървото, което видял насън и го намерил. Копали под него и намерили чувала. Взели чувала и се завърнали в землянката, дето Гръблев скрил чувала под кревата си. Заповядал да доведат при него войника, когото видял насън. При разпита му за кражбата, първоначално той отказвал да е извършил кражбата. Но когато Гръблев му казал под кое дърво е закопал чувала, той се уплашил и помислил, че някой го е видял и направил пълно признание. След това Гръблев извадил чувала из-под кревата и му го показал... Така чрез тоя свой праволинеен сън брат Гръблев разкрил тази кражба.

4. СЪНЯТ НА ВОЙНИКА

Това се случило през време на Балканската война. Нощно време войниците лягали да спят, без да се събличат и слагали пушките си до себе си, защото не знаели кога неприятелят може да ги нападне и да се даде бойният сигнал веднага да стават. Така легнали и заспали. Един от войниците сънувал следния сън: Той се разхожда по една хубава полянка, слънцето грее и изведнъж към него се спуснала пепелянка змия със светкавична бързина и го клъвнала по десния крак под коляното и веднага избягала. Войникът се събудил и си казал: „Добре, че е сън." Наскоро след това, преди войникът да е заспал, изсвирва тревожен боен сигнал. Всички скачат и се строяват за бой. В настъпилото сражение един от куршумите го ранил и то на същото място, на което го клъвнала змията. Санитарите го отнесли назад от бойната линия и после в една болница. След това той писал писмо в София до редакцията на в. „Мир" и запитал може ли да обяснят връзката между неговия сън и скорошното му раняване след съня.