8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ"

[Dela]

8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ"

В средата на планинската проповед, в шеста глава, Христос, като учи учениците Си как да се молят, дава молитвата "Отче наш". Преди да даде молитвата, Той казва: "Не бъдете като фарисеите, които се молят по мегданите и улиците", но казва: "А ти като се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна. И Отец ти, Който вижда в тайна, ще ти въздаде наяве".

В тези няколко думи е показано каква трябва да бъде молитвата на ученика. Като се казва: "Влез във вътрешната си стаичка", подразбира се: вглъби се в себе си, като затвориш вратата, т.е. като се изолираш чрез концентрация от всички външни впечатления. "Помоли се на своя Отец, Който е в тайна" - този Отец, това е Бог в човека, Който е скрит дълбоко в човешката душа.

Такава молитва е едно вътрешно съсредоточение, един вътрешен разговор на душата с Бога, при който разговор тя получава известни откровения, в зависимост от степента на своето развитие. Този род молитва на изток наричат медитация.

След това, като казва да не се молим като езичниците с много думи, Христос казва: "Защото Отец ви знае, от що се нуждаете, преди вие да Му искате".

За пояснение на тази мисъл Учителят казва следното: "Да, Бог знае нашите нужди, приготвил е благата за нас, а ние като се молим, отиваме да си вземем тези блага. Защото Бог е приготвил това, което ни е нужно, но Той няма да ни го донесе, а ние трябва да отидем да го получим от Него. А това става чрез молитва".

След това Христос казва на учениците как да се молят, като им дава молитвата "Отче наш". За молитвата "Отче наш" Учителят казва, че тя е най-добрата молитва, която съществува в света. След нея иде "Добрата молитва", която е дадена от Учителя. За "Добрата молитва" Учителят казва, че в нея има десет ключа, които представят десет възможности за постижения.

В следващите редове ще разгледам накратко окултното значение на молитвата "Отче наш", както Учителят я е изяснил. Преди да започна разглеждането трябва да кажа, че всяка дума в тази молитва има дълбоко съдържание и смисъл.

Така молитвата започва с думите: "Отче наш". Това показва, че Бог е наш баща и всички хора имат Божествен произход. Във всеки човек са скрити Божествени възможности и като така, всеки човек е Син Божи. Щом всички хора са деца на Бога, тогава те са братя и сестри помежду си. А щом са братя и сестри, благата на живота са общи за всички и интересите са общи.

По-нататък се казва: "Който си на Небето..." Под Небе в случая се разбира Божественият свят, който е основа на нашия видим свят. Защото светът не е нещо мъртво, не е един мъртъв механизъм, но зад него има една Разумност, едно Небе. Така че, Небето не е нещо откъснато от физическия свят. Силите, които ръководят явленията във физическия свят, идват от Божествения свят, от Небето. Това е Разумното, което ръководи явленията в Природата и в живота. Зад всичко, което виждаме в Природата, са силите на Небето, т.е. Божественият свят. Бог е Основата на цялото Битие. Навсякъде зад видимите форми трябва да видим присъствието на Бога.

Думите: "да се освети Името Твое" имат отношение към Любовта, защото е казано "Бог е Любов". Следователно Името на Бога е Любов. И когато проявяваме Любовта, ние осветяваме Името Божие. Когато произнасяме думите "да се освети Името Твое", с това се подразбира следното: Господи, нека Твоята Любов да протече през всички сърца. Нека всички същества да станат същества на Любовта. Нека Твоята Любов залее света. Затова Учителят казва: "Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато проявим Божията Любов, когато влезем във връзка със силите на Любовта. Тогава ще бъдем в Истината, която ще ни разкрие красотата на Живота. Това значи да осветяваме Името Божие - да проявяваме Божията Любов."

Думите: "да дойде Твоето Царство" имат отношение към Мъдростта. Когато говорим за Царството Божие, разбираме приложение на Любовта чрез Мъдростта. С думите " да дойде Твоето Царство" ние искаме да ни се даде Мъдрост, която да ни посочи методите за приложение на Любовта. Мъдростта, Божествената наука ни дава знание, за да разбираме законите, върху които е съграден Животът. Затова Учителят казва: "Като станете ученици на Великата Божествена Школа, ще започнете да изучавате Великата Божествена наука. Знаете ли какви велики перспективи за знания, за красота, за наука, за изкуство, за поезия и за какво ли не още има във Великата Божествена наука".

Думите: "да дойде Твоето Царство" имат връзка и с Божествената Правда, която произлиза от Любовта и Мъдростта. Затова е казано в Писанието: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Правдата подразбира на всяко същество да му се даде това, което Бог му е определил, понеже Бог живее във всяко същество. Правдата иска равно разпределение на благата между всички същества. Само така ще дойде Царство Божие.

Следващите думи: "да бъде Твоята Воля" имат отношение към Истината. Волята Божия се състои в това, да дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас. Това е целта и същността на развитието - да се изявява и проявява Бог. В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас.

Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират. Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? - Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята Божия." Учителят казва още: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора?"

" Както на Небето, така и на Земята." Горе на Небето съществува идеален ред, има идеални условия. Онзи ред, който съществува горе, трябва да слезе и на Земята. Горе на Небето напредналите същества са приложили в живота си Любовта. Мъдростта и Истината. Като приложим тези принципи тук на Земята, този ред, това Царство ще слезе и на Земята.

Думите: " Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес" се разбират и в буквален, и в преносен смисъл. В буквален смисъл разбрани тези думи показват, че ние имаме съзнание, че всичко, с което разполагаме на Земята, е дар от Бога. В преносен смисъл под "Хляб наш насъщен" се разбира още и Словото Божие. В окултната наука Хлябът е символ на Словото Божие. Един от начините, по който Бог ни говори отвътре, са т.нар. подтици на Духа.

В разговор с брат Боев, Учителят му е казал: "Кое е главното условие за повдигането на човека? - Постоянно идват в нас подтици на Духа. Те са главните стимули за нашето повдигане във великия Път на съвършенството. Ние трябва да се вслушваме дълбоко вътре в себе си, за да доловим тези подтици, които идват отвътре. Това е Словото на Бога. Тези подтици ни учат, те ни подтикват към Доброто, Разумността. Чистотата, Любовта, Правдата. Те ни подтикват да вървим напред. Колкото сме по-внимателни, с по-будно съзнание, толкова по-ясно ще долавяме тези подтици. Това е насъщният всекидневен Хляб."

При друг разговор Учителят казва: "Бог постоянно говори на човека отвътре. Ако човек се вслушва, ще чуе говора на Бога. Всички красиви желания и стремежи, които ни идват отвътре, това е говорът на Бога. За да го чуем, трябва да въдворим в нас спокойствието, Тишината, дълбокият Мир, защото Бог говори с тих Глас". Учителят продължава: "Аз ще определя как действа тихият Глас на Бога. Когато чуеш тихия, нежен Глас на Бога, душата ти се отваря, като че ли в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора, вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде - и между ангелите, и между светиите, и между Божествата. Душата ти започва да трепти като светлина на Божествения Огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога."

Така че, когато произнасяме думите: "Хлябът наш насъщний, дай ни го нам и днес", ние искаме да кажем между другото и следното: Господи, давай ни винаги Словото Си и ни помагай да станем способни да чуваме това, което ни говориш отвътре.

Този въпрос има и друга страна. Учителят казва, че всичко, което виждаме около нас в Природата - цветя, треви, дървета, животни, реки, планини, звезди и прочие, всичко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме всички тези неща. Значи освен отвътре. Бог говори отвън чрез цялата Природа. Природата, с всичко съществуващо в нея, представя една грандиозна изложба на Божието Слово. Това са листата от Божествената Книга, в която е писал Бог. Така че, с думите:"Хлябът наш насъщний дай ни го нам и днес", ние молим Бога да ни направи способни да четем Словото, което е вложил във всичко, което е създал, което ние виждаме във всичко около нас в Природата.

Следващите думи от молитвата: " и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници", имат много дълбок смисъл. И Христос, когато беше на кръста, каза: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". Същото трябва да направим и ние по отношение на другите, когато ни пакостят, защото те правят това от незнание, от недоразвитост. Учителят казва, че прощаването е лъжа, ако не е придружено с Любов към този, на когото прощаваме. Ако някой ни е обидил или напакостил, това да не влияе на нашите отношения към него. Нашето отношение към него да бъде като отношение към Бога.

Думите: " Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници" са израз на следния закон: Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе. Този закон трябва да се разбира в следния смисъл: Бог винаги има Любов към всички същества, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и с това пречи да приеме Любовта и благословението на Бога. Значи с непро-щаването човек става невъзприемчив към това, което иде от Бога и външно изглежда, че Бог не му прощава.

За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкушение", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение".

Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат да завладеят човека, когато съзнанието му не е будно. При връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши влияния.

Следващите думи: " Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги, Амин", тук Царството отговаря на Мъдростта, Силата на Истината, а Славата на Любовта. Значи с тези думи ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга Мъдрост; извън Силата на Бога няма друга сила и извън Любовта на Бога няма друга Любов. Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на Божието дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяването на Божия план. Това значи АМИН.

Горното разглеждане на "Отче наш" е едно кратко резюме на изложението на брат Боев, направено по мисли на Учителя.

По-нататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата " Отче наш", изхождайки от принципите на окултната наука и ще видим, че двете разглеждания се допълват.

Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава на молитвата " Отче наш". Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и медитация и казва, че задачата на медитацията е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога. Същата задача има и истинската молитва - да свърже човека с Бога, за да потекат Неговите сили в нас, да събудят нашите вътрешни сили. Засега хората са превърнали молитвата в просия, което не е молитва. И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медитацията се стремят към една цел - сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение. На това служат и молитвата, и медитацията".

Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост Манас, Будхи и Атма.

В течение на инволюционния процес се създават трите обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се свързват с висшата човешка природа. Висшата природа на човека, неговото вечно Същество почива в лоното на Бога. Трите висши члена на човешката природа са същевременно трите най-нисши члена на Божеството, а най-близките до човека.

Атма, най-висшият принцип на човека, отговаря на това, което в човека е волята. Това, което у човека от нашата епоха е най-слабо развито, това е волята. В бъдеще тя ще стане най-съвършения елемент на човешкото битие. Съвременният човек е предимно познаващо същество. Неговата воля е ограничена от всички страни. Той може да разбира окръжаващия го свят, но има много малка власт над този свят, който познава. В бъдеще неговата воля ще става все по-силна и по-силна, докато той достигне своята велика цел, която в окултизма е прието да се нарича Великата Жертва. Тя е изразена в онази сила на волята, която е в състояние изцяло да принесе в жертва своето битие.

Когато волята достигне тази степен на развитие, при което за нея става възможна Великата Жертва, тя създава Космоса, Макро- и Микро-, и този Космос е огледално отражение, получаващо своя смисъл и значение от Съществото на Твореца. Такава е ролята на творческата воля в Божественото Битие.

Това, което се явява като втори принцип на Божеството

- Будхи - то е огледално отражение на първия принцип

- Атма. "Пренесете се мислено в Божественото Битие, действащо творчески в центъра на Вселената. То като да е обкръжено от всички страни с огледала, в които се отразява Божественото Битие, създавайки с това нови светове, понеже Космосът не е нищо друго, освен отражение на Божественото Битие".

Но Космосът не е само отражение, той живее самостоятелен живот. Това се обяснява с това, че Божеството емани-ра, когато принася в жертва, когато То отразява Космоса. С това вселенската воля вдъхва Живот в Космоса, който се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайна диференциация, безкрайно повторение на Божеството, се нарича в окултизма Царство.

И така, в центъра се намира Волята. Отражението на волята е Царството, Космосът. Така че, Волята може да се сравнява с Атма, а отражението на Волята като Царство - с Будхи.

Това Царство е такова, че отразява в безкрайно разнообразие Съществото на Божеството. Това Царство, доколкото то ни заобикаля като видим Космос, съдържа в себе си всички същества от минерала до хората. Във всяко от тези същества се проявява Царството и образува това, което наричаме царство на Природата. Във всеки човек се отразява Бог, отпечатък от Божеството, Което в безкрайни степени и в безкрайно разнообразие се изразява в Царството. Отделните същества, еманация на Божеството, отличаваме, като им даваме имена.

Името е това, чрез което могат да бъдат различени едни от други отделните членове на това велико многообразие. То е третият от висшите човешки принципи - Манас.

Така че, във волята ни се изявява най-висшата Божествена природа - Атма. Онова, което е носител на тази воля, на тази Атма, то е това, което наричаме Будхи, което се изявява като Царство. Това е вторият член на висшата човешка природа. Третият член на тази висша природа - Манас - се изявява в това, което наричаме Име. Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност.

Така ние познаваме висшата троичност на човека като част от Божественото Битие. Нисшите членове на човешкото същество ги разглеждаме като членове на преходния свят. Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически свят. При изграждане на етерното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме част от това, което ни заобикаля. Развитието на етерното и астралното тяло можем да уподобим на часовата и на минутната стрелка на часовника. Въпреки безкрайно многото, на което се учи човек в течение на своя живот, неговият темперамент, характер и наклонности си остават същите, както и в детинството. Тези основни, неизменни свойства на характера и темперамента имат своите корени в етерното тяло. Всичко, което бързо се изменя, като минутната стрелка на часовника, има своята основа в астралното тяло.

Чрез своя характер, темперамент и наклонности човек е свързан със семейството, с народа и с епохата, в която живее. Така че основните, постоянните качества на човека ние ще намерим не само в него, но и в неговото семейство, в народа и в епохата. Съвкупността от преработените и претворени наклонности, привички и прочие на човека, е именно това, което съставя неговото Висше същество. За такъв човек се казва, че той е бездомен, понеже той е претворил своето етерно тяло, чрез което е бил свързан със своя народ, с расата и епохата. Хората се разбират помежду си, благодарение на общите качества на това етерно тяло. Онова пък, което съставя тяхната индивидуална особеност, освен семейството, народа, расата и епохата, носител на това различие е астралното тяло.

Извършвайки простъпки посредством етерното тяло, чрез характера и темперамента си, човек греши против своите социални задължения, против другите хора. Онези простъпки, които се предизвикват от астралното тяло, носят повече индивидуален характер.

В окултизма винаги се е обозначавало като вина или дългове онова, което е било простъпка по отношение на общността. Тя се дължи на отрицателни особености на етерното тяло. Онова, което произтича от отрицателните особености на астралното тяло, е било наричано изкушение. По такъв начин изкушението е онова, което човек взема върху себе си като личен грях.

Човек греши не само поради недостатъците на етерното и астралното тяло, но поради факта на своята самостоятелност, на своята личност. За да може човек съзнателно да се издигне към свобода и независимост, той трябва да премине през егоизма. Той е слязъл от Божествения свят като душа, като елемент от Божеството, свободен от егоизма. Обаче частта от организма никога не трябва да си въобразява, че е самостоятелна. Човек е наистина самостоятелен, когато е стигнал до самоотричането, до алтруизма. Но, за да достигне до това състояние, трябва да премине през егоизма. Под зло в окултизма се разбира простъпката на аза, на душата.

И така, простъпката на етерното тяло се нарича грях. и дълг:

простъпката на астралното тяло се нарича изкушение;

простъпката на аза се нарича зло, (Лукавият).

Молитвата " Отче наш" се състои от седем молби. Преди да ги произнесе, човек казва: " Отче наш, Който си на Небесата". Това ни насочва към най-дълбоката основа на човешката природа, принадлежаща, съгласно християнската езотерика, към царството на Духа. Трите първи молби се отнасят към трите висши члена на човешката природа, към Божествената природа на човека: да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое и да бъде Волята Твоя. След това се преминава от царството на Духа в земното царство. Последните четири молби се отнасят към четирите нисши члена на човешката природа. Думите " Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес" се отнасят към физическото тяло, което се нуждае от този Хляб; думите " прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", се отнасят към етерното тяло; думите " не ни въвеждай в изкушение" се отнасят до астралното тяло, което ни въвежда в изкушение; думите " избави ни от Лукавия" се отнасят до душата и до аза.

По такъв начин в седемте молби на молитвата " Отче наш" виждаме израз на молитвата на човешката душа към Божествената Воля да даде на отделните части в човека възможност да се развиват така, че човек да може хармонично да развие всички членове на своята природа. " Отче наш" е молитва, посредством която човек може да се повдигне към смисъла и целта на развитието на своята седем-степенна човешка природа. Съдържащите се в нея седем молби, даже когато излизат от най-примитивната човешка душа, неспособна да ги разбере, помагат за нейното развитие, защото те са окултни формули, които стимулират човешкото развитие. И Христос, давайки молитвата " Отче наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на човека, като дал същевременно с това методи, как да се въздейства на всеки член от тази природа. Така са построени всички молитви. Ако не бяха така построени, не биха имали сили да действат в продължение на хилядолетия. Само така построените молитви имат сила и възможност да действат по същия начин и при най-неразвитите души, неразбиращи даже и смисъла на произнесените думи. За да бъде резултатна молитвата, трябва да изхожда от Вечните закони на Мъдростта.

Цялата планинска проповед е едно синтетично изложение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна или духовна наука. Аз се спрях само на две централни положения от планинската проповед: Деветте блаженства и " Отче наш", за да се види окултният характер на проповедта. Това проличава във всяко изречение, във всяка фраза, във всяка дума. Тя е израз на най-висшата Божествена

Мъдрост, понеже е изказана от най-възвишеното Същество, което някога е посещавало нашата Земя.

Ще изнеса още някои основни положения и закони, които са изказани в планинската проповед.

След като изнася молитвата " Отче наш", чийто дълбок смисъл видяхме, Христос дава още ред правила и методи на учениците Си. След това изнася учението за Божествения Промисъл, като посочва какво е същественото в живота, към което човек трябва да се стреми. Към края на шеста глава казва: "Недейте се грижи и не думайте, какво ще ядем и какво ще пием, или какво ще облечем. Понеже Отец ваш Небесний знае, че имате нужда от всичко това, но търсете първом Царството Божие и Правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи. Затова недейте се грижи за утрешния ден, защото утрешния ден ще се погрижи за себе си. Доста на деня е неговото зло". И оттук се вижда, че за да бъде човек под покровителството и ръководството на Божествения Промисъл, той трябва да търси Царството Божие и неговата Правда, т.е. да търси Божественото в себе си и в другите, и да върви в Пътя на съвършенството. Затова е казано още: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни".

В началото на седма глава Христос излага закона за причините и следствията, и закона за Божествената Справедливост, който индусите наричат закон за Кармата. Този закон е изразен по следния начин: " Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери."

По-нататък Христос казва: "Не давайте осветените неща на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат, та да ви разкъсат". Това се отнася до Божественото знание - да не се дава на неподготвени хора, защото ще злоупотребят с него и ще причинят по този начин много злини. Със знанието на законите и силите, които това знание дава, те ще почнат да злоупотребяват и ще се превърнат в черни магьосници, които ще се обърнат срещу тези, които са им дали това знание.