Jump to content
Ани

35. ЖАЛБА

Recommended Posts

35. ЖАЛБА

До Министъра на Вътрешните работи - ст. София

ЖАЛБА

От Стефан Лазаров Тошев

От гр. Севлиево, ул. „Тройца"5

Уважаеми другарю Министър,
Дължа още в началото да Ви уведомя, че аз съм свършил по правните и държавни науки, изпълнявал съм различни съдийски служби и прокурор при окръжен съд. Аз съм много отдавна член на Обществото „Бяло Братство" в България, признато от Правителството за „Верска общност", което при всички режими у нас се е ползувало с всички свободи в кръга на личната и колективна вероизповед и свободата на съвестта.
След 9.09.1944 г. нашето Общество напечата десетки различни томове книги - беседи й лекции от Учителя на Братството ни, г. Дънов, с необходимото за това разрешение от респективните органи на властта, в печатницата на Обществото ни. Тази печатна литература беше предназначена почти изключително за хилядите редовни членове и съмишленици на обществото „Бяло Братство". Но понеже грамадното болшинство от тях са земеделци и работници - преимуществено бедни хора, голямото количество от тази книжнина не бе изкупена от тези хора. Те постепенно си купуваха по няколко тома годишно от нея, когато се почувствуват парично улеснени.
На 6.12.1957 г. и след това беше иззета от складовете на Братството ни в София всичката ни гореказана книжнина и личната библиотека - сега музеи на Учителя ни, заедно с негови символични картини (Пентаграми) - за нас светиня! По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на книжнината ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната книжнина няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има. Това той заявяваше като тълкувател на идеите на Исуса Христа (а и като дълбок оригинален мислител), които добре схванати от първите християни, те образуваха първата комуна в света, за която четем в Новия завет (в Деянията на апостолите, гл. втора, стихове 44 и 45 се казва: „И всичките верующи бяха наедно и всичко имаха общо. И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше."
Великият Лев Толстой, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр.
Първите християни, добре осведомени за прогресивните принципи на основателя на християнската религия - Исус Христос, са знаели и какво е Неговото отношение към труда. Големият теоретик и пропагандатор на Христовото учение, апостол Павел, ето какво е писал във второто си послание до Солунското християнско общество, глава трета, стих 10: „Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчахме, че ако някой не желае да работи, не следва и да яде."
Учителят П. К. Дънов, верен последовател и тълкувател на Исус Христовото учение, всякога е препоръчвал на своите последователи същия принцип за труда. Той като дълбоко просветен и учен човек хвърли обилна светлина върху Учението на Исуса Христа за човечеството от двадесетия век, по- подготвено да разбере великото Учение на Исуса Христа, голямата част от което Той е проповядвал в символи и притчи на широките народни маси, а само на учениците си, като подготвени да Го разберат, е излагал Учението си открито.
Не е ли ясно, прочие, че по дух, по разум, нашият Учител Дънов и ние, неговите последователи, не се различаваме по идеалите, за осъщестяването на които се борят комунистическите партии в света? Вярно е, че се различаваме от тях по методите за осъществяването на тези идеали. Но ний поставяме въпрос: може ли Комунистическата партия в България да ни посочи даже и един случай след 9.09.1944 г. последовател на Учителя Дънов да се е изказал и действувал против идването на власт в България на комунистическата партия? Верно е, че последователите на Учителя Дънов разбирахме, че с течение на времето, когато комунистическата партия в България овладее напълно властта и се справи с вражески настроените против нея лица и групи, тя основно ще промени духа на някои от своите методи, чрез които се закрепи на власт. Днес, освен че и помен не остана от революционните методи на действие, сега се държи строго на изпълнение социалистическата законност.
А щом това е така, аз недоумявам: защо се посегна на книжнината на Обществото Бяло Братство, в която е напечатано Словото на Учителя Дънов, организатор на това общество? Ние, теоретиците и добре познаващи Учението, идеите и методите за практическото им приложение в живота на това Учение, в което Учение сме се просветили и от публичното живо слово на този велик син на България, и от много лични срещи, които сме имали с него, можем да тълкуваме беседите му най-добре, в които са легнали всички основни идеи от неговото учение и знаем, че той изповядваше и учеше същото учение, което е проповядвал великият миров Учител Исус Христос, пред което ето вече двадесет века са се прекланяли и прекланят почти всички велики философи, реформатори и културни дейци в света, като признават, че Христовото Учение внесе истинска култура и цивилизация в света, че то облагороди нравите, че то строши оковите на робството и освободи жената от унизителното положение, в което се намираше преди Христа, като я приравни с мъжа, че то, най-после, прогласи интернационализма. Ап. Павел в посланието си към Галатяните пише: „Няма вече юдеин (евреин), нито елинин (грък), няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички ний сме едно в Христа." В този смисъл той се е изказал и в посланието си към Колосяните 3:11, към Римляните 10:12, в първото си послание към Коринтян. 12:13 и пр.
Че аз съм един от теоретиците на Учението на Учителя Дънов, явствува от факта, че в 1937 г. аз издадох написаната от мен книга „Вечните истини" от 552 стр. (на гърба на задната й корица е писана годината и мястото на печатането й).
А че тази моя книга - разбира се, отразяваща религиозния мироглед, а не материалистическия, който от наше гледище не кореспондира с Истината - изразява становището на Учителя Дънов по социални и политически въпроси, които той в система е прокарвал в беседите си и в частните си разговори със свои ученици и външни на Обществото ни хора, което му становище ми е добре познато, защото, както казах в началото: аз отдавна съм един от неговите ученици, ще ви дам няколко цитата от нея:
1/ От стр. 201-202: „У Учителя Дънов ще четете, между другото, какви преобразования ще настанат в икономическия, в стопанския, в семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат любовта като активен принцип в живота си. Днешните, обладани от егоизъм крупни земевладелци, големи индустриалци и богати търговци, доста допринасят със своя груб егоизъм, със своята алчност за богатства за мизерията на широките народни маси. Крупни индустриалци на военни материали подготвят чрез пресата, голяма част от която е под тяхно влияние, войни; а и по други недостойни пътища са предизвиквали и предизвикват войни.
За предизвикване на войните не по-малко е виновна и империалистическата политика на дипломацията на някои държави, която не държи сметка ни за правдата в международните отношения, ни за елементарната човещина - да се даде възможност и на другите народи да водят човешки живот и да бъдат поставени при същите или приблизително същите условия (като се изключат географическите такива) за всестранно развитие. Но нали дипломацията се води от дипломати, от държавници, от хора? Ако те бяха хора не на грубия егоизъм, а на една по-висока духовна култура, с един духовен мироглед, какъвто е бил, например, английският държавник Гладстон, нима това няма да се отрази в духа на провежданата от тях политика? Ще гледат ли тогава те на милионите хора (свои и чужди), които ще хвърлят в ужасите на войната, като на материал, като на средство за постигане на национални цели? Или ще търсят мирни средства, чрез взаимни отстъпки, за уреждане на международните спорове и конфликти, всякога готови да отстъпят, дето противната страна очевидно има право? Защо, например, повикът за елементарна правда на толкова милиони индуси, изразен чрез легендарния Ганди и др. да не смути съвестта на просветена Великобритания и нейната дипломация и да кажат: „Наистина, вий имате право!" Христос е казал: „По плодовете ще ги познаете". Вярно ли е, че те са християни, като поддържат неправдата за егоистични цели?
Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов...
2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... "
3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..."
4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... "
5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда."
В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..."
В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове.
След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази.
Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята. А тя е велик учител и строг съдия за всичко и за всички и трябва да служи за поука на всички.
Ако не ви е известно, можем да Ви дадем доказателства за това, че с Учението на Учителя Дънов са запознати всички културни народи, че преводи от неговото Слово са направени на руски, на немски, английски, френски, италиански, латвийски, есперанто и др. езици, и че в някои държави, като напр. във Франция, Учителят Дънов има много повече последователи, отколкото в България, в редовете на които има писатели, професори, учени и пр.
Едно време богомилското движение в България бе охулено и гонено и от светската власт, и от духовенството. А днес културният свят счита, че с богомилството България е внесла своя най-ценен принос в съкровищницата на света - че това движение, преминало в западно-европейските държави под разни имена, раздруса умовете на прогресивните хора и роди ренесанса... Богомилското движение също бе религиозно, християнско и много близко до Учението на Учителя Дънов.
Да се изземва и унищожава книжнината на едно прогресивно религиозно общество, в която са изложени идеите на идеолога на това общество, без да бъде основно проучена литературата, в която е изложено неговото учение, съгласете се, че това не е редно, за да не кажа някои по-силни думи. Затова аз Ви моля: внесете въпроса в Министерския съвет, за да вземе той принципално становище: следва ли основно да се проучи печатното слово на Учителя Дънов от компетентни лица, с участието на просветени в това Учение членове от Обществото ни, и в зависимост от тяхното мнение министерският съвет да каже своята тежка и отговорна пред народа ни и историята дума. Че ако, например, от 200 тома печатни беседи от Учителя Дънов компетентните комисии посочат, че само в десет от тези томове са намерили изрази, които от известна гледна точка са вредни за възпитаване българския народ в определен дух, в определена насока, нека само тези сборници да се признаят за заслужаващи изземване и унищожаване. А най-справедливо е, в такъв случай да се унищожат само няколко листа от тях. Но ний твърдим, че такива изрази не съществуват.
Но, разбира се, в никой случай не бива да се таксуват като вредни религиозните идеи въобще, защото българската конституция гарантира свобода на религиозната вяра и изповед - безразлично какви са религиозните идеи, а още повече религиозно-философските и научно обосновани идеи на нашия Учител.
Аз за себе си съм уверен, че нито един от членовете на „Верска общност Бяло Братство" няма да мръдне и малкия си пръст, за да стане въпросът с изземване на литературата на Обществото ни от складовете му и от домовете на членовете му, известен извън границите на България, защото всички ний сме истински родолюбци и милеем за престижа на България пред външния свят. Но въпросът по изземване на литературата с печатното слово на Учителя ни (а и други книги, даже и Библии и Евангелия) не е дребен въпрос, и той е вече обществено достояние. И ако не се вземат мерки от Правителството в България да се възстанови правдата, ний не можем да гарантираме, че от противния на правителството у нас лагер, въпросът не ще стане достояние на вънкашния свят. И че не ще се слуша в предстоящите месеци по радиото „Свободна Европа" и други подобни и не ще се изнесе в американската преса и другаде този въпрос, и както всякога - пресилено, с пропагандна цел. Нека се има предвид от правителството ни и това, в свръзка с легналия в конституцията ни принцип за свобода на религиозната мисъл и изповед в България.
Накрай, аз имам още една молба към Вас, уважаеми другарю министер, която е преимуществено от личен характер.
На 6.12.1957 г. рано заранта - преди 6 часа в дома ми дойдоха: капитан Ф. Филипов, ст. лейтенант Д. Гичев, серж. М. Денчев, служители при МВР - Севлиево, придружени от Т. Пеев, работник, член на БКП - Севлиево и извършиха обиск в дома ми за изземване книжнина от Учителя Дънов. Аз бях още в леглото и при това болен. Аз имам навършени 71 години. Помолих ги да почакат да се съмне, защото не се касае за обиск, налагащ се от престъпление, но те не се съгласиха. Те прегледаха за няколко часа том след том всичката находяща се в дома ни книжнина. Понеже бях болен, аз лягах на няколко пъти на кревата за почивка. Направиха опис на книгите, които ми изземат, който аз подписах, без да съм проверил дали е точен. От дома ми иззеха 246 книги - според описа (два големи пълни чувала). Между иззетите ми книги има и подвързани, в които освен беседи от Учителя ни, има и други книги: литературни, научни и философски, които не фигурират в описа.
Моля бързото Ви нареждане: да се отрежат от подвързаните ми книги печатните беседи от Учителя Дънов, а другите книги да ми се върнат. Между иззетите ми книги има и 5 екземпляра от книгата „Вечните Истини", на която аз съм автор. Моля нареждането Ви да ми се повърнат поне три от тези книги, и то подвързаните: една за мене и другарката ми и по една за двамата ни синове, които ще им бъдат като спомен от техния баща. Защото това е единственият мой печатан труд. Нали намирате тази ми молба за справедлива и хуманна?
И последната ми молба е: Да наредите да ми се повърне по един екземпляр от всеки том беседи и лекции на Учителя Дънов, за да има какво да четем в последните години на живота си с другарката ми. Защото за нас няма по- любимо четиво от Словото на нашия многуважаван и любим Учител г. Дънов. Или поне да ми се повърнат 20 тома от печатното слово на Учителя Дънов, безразлично кои ще бъдат те, но с не по-малко от по 250 стр. и то главно подвързаните томове.
Вие, комунистите, сте се борили много години за тържеството на вашите идеи против много реакционни режими в България и сте дали скъпи жертви в тази борба - за извоюване на редица свободи и права, порицавайки тези, които ги погазваха. Вие не можете да забравите това. Затова аз и сестрите и братята от Обществото ни разчитаме, че Вий и членовете на правителството, като си спомните за горчивините и страданията, които сте преживяли в тези ваши борби, ще проявите съчувствие към нас и не ще отхвърлите и пренебрегнете нашите справедливи молби. Ний сме добри граждани на България и заслужаваме добро отнасяне с нас от властта.
И сега, когато ний, членовете от Обществото „Бяло Братство" изпитваме голяма мъка, апелираме към Вас: да не допуснете да се потъпче правдата, която ний отстояваме пред Вас, Правителството и Главната прокуратура с жалби като тази и лични ходатайства. Ний искаме да видим във Вашето лице един комунист, на когото е мила и скъпа всяка правда и правдата, за която ний сега се борим, базирайки се на конституцията ни и молим Вашето благосклонно изслушване на молбите ни и ходатайството Ви пред Министерския съвет, за основно проучване на въпроса.
Надявам се, че ще намерите моето изложение в тази ми жалба за искрено и правдиво, а молбите и препоръките ми за основателни, и не ще ги оставите без внимание.
Молбата ми за повръщане иззетата книжнина от моя дом (или поне част от нея), правя и за всички наши сестри и братя, от домовете на които е иззета такава книжнина. Това трябва да стане, то се налага от принципа за свободата на религиозната изповед и на съвестта на българските граждани според Конституцията ни.
Гр. Севлиево
28.01.1958 г.

С почит: Стефан Тошев /подпис/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×