Jump to content

1926_12_12 Малките мъчнотии


Recommended Posts

Аудио - чете Йордан Стоянов

Малкитѣ мѫчнотии, (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Малките мъчнотии

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

Чете се темата: “Най-красивата критика”.

Какъв е произходът на думата “критика”? Тя произлиза от глагола воювам. Българите казват “крея”, което означава, че едва се крепя; също така те казват “крия, къртя, кръст” и т.н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикът изнася само лошата страна на нещата, той не е истински критик. Критикът е подобен на хирурга, а задачата на хирурга не е само да реже, но и да присажда. Истински хирург е онзи, който реже гнило, а присажда здраво. Човек може да бъде лекар сам на себе си и да се лекува без нож. С мисълта си човек може да се освободи от всички израстъци в тялото. Как? Като ги меси от едно място на друго. Ако израстъкът е вътрешен, той може да го изнесе вън някъде. Щом е отвън, той лесно се лекува. Ако е трескав, човек пак може сам да се лекува. Треската е резултат на излишна материя в човека. С помощта на мисълта си човек може да събере тази материя на едно място и да я извади навън чрез някакъв цирей. Щом в организъма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начин, тя трябва да излезе навън. Задачата на човека е да изкара тази нечиста материя през порите си чрез изпотяване. Ако не може по този начин, поне чрез някакъв цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намери място, но тогава човек ще бъде роб на болестта.

Представете си, че пред вас изнасят две чаши от различна големина. Коя от двете чаши ще изберете, това зависи от случая. Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голямата чаша.Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Според закона на любовта трябва да бъде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другите – голямата. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша. Това изисква законът на любовта. Някои критици приличат на сланата: дето паднат, всичко попарват. Други критици приличат на росата: дето паднат, благословение носят. Критикът трябва да бъде правдив човек, да има правилен череп. Ако черепът на критика е неправилен, и критиката му ще бъде такава. За да критикува нещата, човек трябва да ги разбира. Как може човек да критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира от тях? Не е лесно да критикува човек.

И тъй, за да критикува, човек трябва да има знания. Срещате един човек, виждате, че очите му са големи или малки и започвате да се произнасяте, дали е красив, или не. Това не е правилна преценка. Преди всичко, вие трябва да знаете, защо очите на един човек са големи, а на друг – малки. Големите очи са израз на алчност. те са станали големи по причина на стремлението на даден човек да обсебва нещата. В желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си, той е отварял повече очите си, вследствие на което е възприемал повече светлина. Тази светлина е помогнала за разширяване на очите му. От друга страна, доказано е, че хора, които се раждат вечер, имат големи очи. Изобщо, иска ли да се произнесе по известен въпрос, човек трябва да има знание. Казвате, че има различни цветове в природата – червен, портокалов, розов, син, жълт, зелен, виолетов и т.н. Казвате, че обичате, запример, повече розовия от синия, но защо предпочитате единия пред другия, не знаете. Каква е разликата между един и друг цвят, не знаете. Ще кажете, че те се различават по броя на трептенията си, но колко трептения има всеки цвят, и това не знаете. Защо едни животни са топлокръвни, а други – студенокръвни, и това не знаете. Известно ви е, че топлината е условие за растене и развиване на живите същества. Въпреки това рибите живеят, растат и се развиват при неблагоприятни условия – на студено. Какво показва това? От този факт съдим, че в далечното минало рибите са изпаднали при много неблагоприятни условия, лишени от топлина, от горивен материал, вследствие на което се задоволили с най-малката топлина. Те намерили скритата топлина във водата и влезли да живеят в нея. Рибите живеят много економично – с най-малката топлина и светлина.

Като ученици, вие трябва да изучавате живота на рибите, на птиците, на млекопитаещите, да видите, как постепенно са преминавали от низш във висш живот. Същевременно, изучавайте добрите им черти и вадете поука от тях. Като дойдете до рибите, спрете вниманието си върху мълчанието. Те живеят при неблагоприятни, тежки условия, без да роптаят, без да издават звук на протест или оплакване. Когато положението им е станало непоносимо, те са се превърнали в птици. Птиците пък са се превърнали в млекопитаещи. Като изучавате пътя, по който животът се развива, вие се запознавате с работата на Духа. Всяко животно е символ на нещо, от което човек може да се възпитава. Запример, преди да влезе в къщата, котката изчиства добре краката си. С това тя иска да каже: Когато те канят на гости, първо изчисти краката си и после влез в стаята. Когато кукурига, петелът иска да каже, че човек има право да пее, но след като свърши известна работа. Докато работи, той трябва да мисли. Казано е в Писанието: “Изпитвайте духовете! Всичко изучавайте, но доброто дръжте.” Следователно, не пренебрегвайте онова, което срещате на пътя си. разумният се учи и от доброто, и от злото.

И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете в ума си нещо съществено, реално, а не само отвлечени идеи. За да дойдете до реалното в живота, изучавайте, освен животните, растенията, минералите, още и човешките типове. Изучавайте живота на великите хора, да видите, как са се проявявали, как са се справяли с неблагоприятните условия. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите изпитания и страдания. Като страдат, мнозина мислят, че страданията са дадени само за тях. Повече или по-малко, всеки човек страда. Като ученици, обаче, вие трябва да се отнасяте съзнателно към своите мъчнотии. Мнозина се подават на настроенията си, които ги въртят на една и на друга страна, както вятърът върти ветропоказателя. Когато му се преподава, когато слуша учителя си, ученикът трябва да бъде свободен от всякакви настроения. Щом влезе в клас, той трябва да свали раницата с настроения от гърба си, да я остави вън. Влезе ли с раница в клас, влизането му е безпредметно. Съзнание се иска от ученика. Кой е виновен за неговото неразположение? Светът е красив. Слънцето постоянно грее, като изпраща своята светлина и топлина на земята. Земята следва своя път. Хората се раждат, веселят се, търсят щастие. Ангелите пеят и славят Бога. Трябва ли при това положение човек да бъде неразположен? Коя е причината за неговото неразположение? Много от страданията на хората са фиктивни. Много от страданията им се дължат на тяхната глупост.

Един разумен и добър човек станал рано сутринта и се готвел да отиде на работа. Но какво видял? Жена му и дъщеря му плачат. Защо? Дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Като разправила съня си на майката, и двете започнали да плачат за умрялото дете. Защо плачете? – запитал бащата. – Детето на дъщеря ни умря. – Че кога се е женила, кога е родила дете, за да умре вече? Възмутен от глупостта на жена си и на дъщеря си, бащата казал: Ще тръгна по света да пътувам и, ако намеря по-глупави хора от вас, ще се върна. Като минавал край едно село, той видял, че един селянин се качил на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, как се обуват, мъжът искал да скочи от дървото и така да влезе в потурите. – Стой, не скачай от дървото! – извикал пътникът. Аз ще те науча, как се обуват потури, но като възнаграждение ще ми дадеш потурите си. – Ще ги дам, само да ме научиш, как да ги обувам. След това пътникът продължил своето странствуване, и в друго село видял събрани селяни на площада – решават нещо. – Какво правите? – Едно теле пъхнало главата си в едно гърне и не може да я извади. Ние сме се събрали да решим, как да извадим главата му. Най-после дойдохме до решение да отрежем главата на телето, за да го освободим от гърнето. – Знаете ли, че телето ви ще умре така? Аз ще ви покажа, как да го освободите, но телето ще дадете на мене. – Съгласни сме на всичко, само да освободим главата му от гърнето. Пътникът ударил гърнето с един камък, и то се счупило. Така той освободил главата на телето, но и телето спечелил. Едва напуснал това село, ето, натъкнал се на още по-голямо чудо. Всички селяни на съседното село се събрали пред вратата на един дом и живо решавали нещо. – Какво е станало? – запитал той селяните. – Остави се, женим сина си, но указа се, че булката е много висока, не може да влезе през вратата. Не знаем, какво да направим. Само едно остава: да отрежем главата й. – Ей сега ще ви кажа, но ще ми дадете наниза на булката. – Даваме го, само да ни помогнеш. Пътникът скочил на врата на булката, и тя моментално навела главата си. Щом навела главата си, тя влязла през вратата, дето я посрещнали с радост и веселие.

Следователно, като сте дошли на земята, ще бъдете умни. Не плачете за детето, което сте родили на сън и умряло. Не бързайте да режете главата на телето, за да я извадите от гърнето. Не решавайте въпроса с високата булка безсмислено. Ако булката е висока и не може да мине през вратата, не бързайте да режете главата й, но я убедете да се наведе малко. Щом наведе малко главата си, и мъчнотията ще се реши.

Трябва ли човек да се спъва от малки мъчнотии? Каквито мъчнотии и страдания да са дадени на човека, те са по силите му. Малко усилие се иска от него, за да ги реши правилно.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

12. Лекция от Учителя, държана на 12. декемврий, 1926 г. София.

Начало: 19:00

1926_12_12 Малките мъчнотии.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, Посока и растене. Лекции пред Младежкия окултен клас. Година VI (1926–1927). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

МАЛКИТЕ МЪЧНОТИИ

VI година (1926-1927)

12-та лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 12.ХII.1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Четоха се темите: «Най-красивата критика».)

Има постъпили някои работи, на които да се направи критика – най-красива.

От какво произтича думата «критика»? (- «Критика» значи воювам.) Откъде идва коренът? Българите имат корена «крея» – едва се държи; после – «крия», после – «крътя»* – нещо, което не е на мястото си. (- После – «кръст».) Англичаните имат (...) В критиката има и създаване. Критикът същевременно събаря и гради. Ако изнася само лошата страна, той не е критик. Критика има както хирургът – не само да разделиш, но после да присадиш. Да направиш отлична операция, да лекуваш, едновременно да изрежеш гнилото, да остане здравото. За пример сега се прави операция с нож. Но всеки един от вас може да си направи операция без нож, една подутина от стомаха може да я извадиш и да накараш да се подуе ръката ти. Да ù посочиш мястото. Да кажем, усещате едно трескаво състояние. То е известна излишна материя. Може да концентрирате вашия ум в известна посока и да я съберете всичката в един малък цирей, на най-безопасното място, с най-малки разходи. Според медицината къде е това място? (- Само на главата са опасни.) Тогава дълбоко ще пожелаеш да излезне болката някъде. Човек, който не е готов да пожертвува една част от тялото си, той ще страда навсякъде. Все трябва една болка да се изрази някъде. Ако не може чрез жлезите, чрез порите, най-после тя ще си избере сама място и щом си избере, вий няма да бъдете свободен. Нали често на очите излизат тези малки пъпчици, «ечемиче» го казват хората. Излизат, после, на клепача – за предпочитане е, отколкото да излезне в окото. Всякъде може да излезнат циреите, само в мозъка да не става, там са най-опасни. В стомаха може да се лекуват. Най-лесно се лекуват в стомаха.

Сега – за критиката. Каква е задачата на критиката? Защо трябва да се критикува някой? Този приятел, който изнесе реферата, ще може по-добре да го критикувате. (Беше представена за критика скица на един реферат от един брат.) Някой от вас да изнесете един малък реферат с критика. (- Братът, който предлага скица на тезата си, най-добре той да прочете реферат и тогава да се критикува.) (- На пръв поглед изглежда малко изкуствено съпоставяне на евангелистите с тези народи.) (- После, в Рим се намират още 50 евангелия, сега се явява въпрос защо са избрали само 4.) Христос толкова е говорил, много работи е казал, но много малко са написани. Па, и другите евангелия са едно преповторение, с малка разлика. Сега може да си изнесете съображенията защо са приели само 4 евангелия, а другите са отхвърлили. (- През един от Вселенските събори тогава направиха проверка на тези евангелия, които се намирали в Александрийската библиотека, и са намерили някои от тях като същи с четиритях, другите са противоречали на четиритях – тъй са останали само четири.) Когато турският главнокомандующ (Омар) е превземал Александрия, какво е казал? «Ако книгите в Александрийската библиотека са както в Корана – изгорете ги, защото си имаме Корана. Ако не са, то пак ги изгорете, защото противоречат на Корана.» (- Йоан действително казва, че много е говорил Христос. – Книгите на Новия завет едва около 80-та година са били събрани.)

MOK_6_12_1.GIF

(фиг. 12.1) Защо тези две чаши, едната е по-голяма, другата – по-малка? В някои случаи вий бихте избрали малката чаша, в други – голямата. Ако искам за вас вино да налея, ще изберете голямата, ако искам за другите от вас, ще изберете малката чаша. Когато някой вас иска да ви почерпи, непременно трябва с големичка чаша.

И в критиката зависи – има два вида критици. Едни критици мязат на сланата – като падне отгоре, ще те опари за година. Има такива, които мязат на росата – като падне отгоре ти, усещаш се доволен. Има разлика. (- От какво зависи да критикуват като сланата или като росата, злонамерено ли е, или така му идва?) Приятно му е. Онзи, който ще критикува, трябва да бъде много праведен човек. Той трябва да има много правилен череп. На когото главата е сбутана, такава критика да я нямаме. Критикът трябва да е чист. Правилен, с всички достойнства. Трябва да разбира. Какво ще критикува поезия, когато не разбира от поезия; или музика, когато не разбира от музика; или философия, когато не разбира философия? Трябва да разбирам предмета, върху който ще се произнасям, и да го разбирам тъй основно, че да дам насока.

MOK_6_12_2.GIF

За пример представете си: (фиг. 12.2) – какво бихте разрешили сега в тази фигура? (- Тръба, нищо няма.) Зависи в дадения случай как са съпоставени нещата. Представете си + ∞ −. Какъв извод може да направите? За да се образуват тези двете линии и този кръг, туй тяло в покой ли е? Как се образуват кръговете в пространството? Нали чрез движение. Кои са причините, че от този кръг са излезнали тези двете линии? Какво може да си предположите? Път ли е?

Разбира се, когато се приложи живата геометрия. Представете си, че някой път очите може да бъдат по-големи, по-раздалечени, или по-близко до носа. Кои са причините, когато очите стават по-големи? (- Голяма алчност – големи очи.) Донякъде то се обяснява откъде се е зародила алчността. Защо алчността да образува големи очи? Понеже предметите, които е искал да обсеби, взирал се е, възприемал е повече светлина и следователно светлината е въздействувала да разтвори очите. Тогава, как ще определите как се зараждат връзките между хората? Някои хора имат симпатия. На какво се дължи симпатията? Как започва? Кога се заражда? (- Известно разбиране на душите.) Не. Към някой човек ти си разположен. (- Ако са химични елементи, лесно – сродство.) Сродство – да! После, вземете също червения цвят, после се намалява, минава в розов, розовият в какво ще мине? В портокален. (- Зависи от числото на трептенията.)

Кои са причините, че рибите са станали студенокръвни? Нали казваме, че само при топлината човек може да се развива? Как разрешават съвременните естественици въпроса, то е друга работа, но рибите са се намерили при най-неблагоприятни условия, където горивото е било скъпо и за да добият топливо, им е струвало грамадни усилия. Те са решили с най-малката топлина и осветление да живеят, най-економически. Следователно те са се лишили от топлината. С най-малката топлина. Намират ли се условия за топлина във водата?

В едно отношение рибите са развили известна култура и за бъдеще хората трябва да се ползуват от рибите. Човек по отношение на материалния живот трябва да бъде като рибата. Че, отлично: те са идейни, къщи не строят, железници, никаква фабрикация, никакви дрехи, където си закъснеят, там си спят на водата отгоре. Един идеален живот имат рибите. Отлично живеят, чистота идеална, като вървят, порите им са изчистени. Говорим за онези, които живеят в океана. Рибите, които живеят в реките, техният живот е малко по-друг. Когато рибите са излезнали из водата, техният живот се е видоизменил, изменили са се в птици. Коя е добрата страна у рибите? Една отличителна черта у рибите? (-Мълчанието.) Между рибите има ли радост, съмнение, безверие има ли между тях? Да се проучват рибите, култура имат те. Онези, които живеят в дълбочините, си имат такива малки електрически ламбички, те ги носят на носа си, да намерят своята храна. Дали те ги турят, тези ламбички, или някой друг им ги туря? Тя е една фаза.

Аз искам да изучавате рибите не отделно от човека. Културата на рибите, тя е човешкият Дух. Когато човек е минавал през културата на рибите, човек е правил тези ламбички в морето вътре. Човешкият Дух е работил. Слизането и качването на човека – разните животни, които сега съществуват, то е път, през който човешката душа е минала. Това са само фази. Човек е живял, неговата душа е живяла и между птиците. Той е създал птиците, без да е птица; създал е рибите, без да е риба; създал е животните, без да е животно; създал е човека, без да е човек. Там имате MEN – MENEЛАЙ – същество, което мисли. «Елена» какво значи? Славната, светлата, великолепната. «Херкулес» значи голям. То са все думи санскритски. «Ин» – вземали са го от китайците, у гърците станало «Йония». «Ин» значи великото в природата.

Там е хубавата страна, когато се изучава. Има хубава страна в рибите. Някой път хубаво е, когато си много разгорещен, да се върнеш пак в морето, да поживееш с рибите, да се възстанови полека равновесието, да изчезне топлината. А щом изстинеш, ще се качиш при птиците, ще вземеш положението на една птица. Между орлите, между птиците ще поживееш.

Човек може някой път да прави своите наблюдения, тъй да изменя своите състояния. Хубаво е някой път да мислите за някой кон, за вола, за змията, за паяка – не се бойте, във всички животни, когато човек отправи ума си, те като форми са свързани с по-висши същества. Сега тук, на Земята, конете и млекопитающите, те са същества, които за бъдеще ще излезнат гениални същества. Вий не може да се смеете на един вол, той е в зачатъчно състояние. При други условия този кон, когото си възседнал сега, може да има отлична философия, по-велика от Канта. Един ваш вол, който го впрягаш, за бъдеще може да бъде един поет, по-велик от Омира. Една птица из двора ходи, но може да излезне нещо велико от нея, поетеса такава – коя е сега най-великата поетеса в странство? Чели ли сте за някоя велика поетеса?

Именно в новата култура човек трябва да има широки възгледи. Той, като държи старото, в новото той ще се приспособява.

Аз искам да правите опити върху себе си, за да имате и други опитности. Забележете, всички естественици, които се занимават с буболечиците, почват да мязат на тях. Или занимава се с рибите – почва да мяза на тях. Ако той специално избере някое животно, почва да мяза на него. И вземете българските овчари, които пасат говедата – почват да мязат на тях. Хубаво е понякога за 10, 15, 20 минути да се спреш върху говедата. За толкова време има храна, но ако се спреш по-дълго време?

За пример една котка може да те интересува със своето мъркане, но щом усвоиш всичките тия движения, почва еднообразие. Но има у котката известни черти, които човек трябва да възприеме. Котката има една похвална черта: щом пипа отвън, ще се спре, ще си изближе краката, ще си направи тоалета. После, вземете у птиците: ще вземат, ще си прекарат всички перца, ще направи дрешката си, след туй ще изкукурига. Казва: «Оправи си работите, след това пей» – казва петелът. Котката казва: «Като отиваш на гости, изчисти краката си, за да бъдеш добре приет, и после помъркай» – тя преде тъй, като че вретено се върти. Като влезне, мърка. Казвам: «Ще предеш хубаво.»

Сега, те са заключения, но има нещо красиво в котката. После, има много самостоятелни черти – ти ще я нахраниш, но ако минеш правилата, на които тя се е подчинявала, показва ноктите си. «Господине, аз съм влезнала в дома ти, но ако ме лишиш от свободата, аз имам и нокти.» Кучето не е така. После, много помнят. Има едно коте на Изгрев, много бяга; един ден влиза в стаята, оставила някоя сестра баница, задига я, влиза и [на] другия ден задига кашкавал. Казвам: «Хубаво, ти или аз – все едно. Сега седи до вратата, казвам, няма баница, няма и кашкавал.» Седи и не бяга. Казва: «Отвори вратата, да видя дали няма нещо в стаята» – много помни. Целия ден седи и пази, казва: «Баница няма ли? Кашкавал няма ли?» Друг път не се спира. Щом аз влезна, то седи при вратата, помни баницата. «Отлична беше баницата.» Помни. Как се възпитава. По-напред я викам, говоря ù сладко, медено, – не идва, но щом вкуси от баницата, от кашкавала, чудо [се] произведе в нея. Ние можем да философствуваме, но ако една баница и малко кашкавал могат да преобразят навика на една котка – малко.

Трябва да внесем нещо реално в нашия живот. Внесете нещо съществено в ума си, не само отвлечени неща, но реално нещо. Изучавайте другите, изучавайте човешките типове. Хубаво е човек да се срещне с добри поети, писатели, художници. Четете техните биографии. Избягвайте онези песимисти. Има хора, които гледат само онази, намръщената страна – хора на настроението. Пазете се от тях. Ако си зле настроен, не влизай в дома на приятеля си. Когато си добре разположен – да! После, когато идвате в клас, вашите разположения оставете ги отвън. Казва: «Аз съм неразположен.» Че какво има, какво е станало в света? Ще турим една книга отвън – който е неразположен, да се разпише, да каже защо е неразположен и веднага ние ще изпратим една комисия, да се махне неговото неразположение. Да платим за неговото неразположение. Трябва да знаем причината защо е неразположен. Щом е неразположен, какво ще учи той вътре? Знаете ли на какво ще мяза един човек с неразположение? На онзи певец в една православна църква, който цяла нощ пил с другарите си и като почнала службата, заспал и почнал да вика: «Наздраве!» И свещеникът му казва: «Туй в никакъв канон го няма – криво четеш.»

Съзнанието ви, като критици, трябва да бъде будно. Влезнеш някъде, в клас отиваш – ще призовеш своето съзнание, да станеш господар. Защо аз съм недоволен? Светът си е свят. Слънцето грее. Земята следва своята орбита. Хората се раждат, има толкова щастливи хора, ангелите се радват отгоре – какво има аз да съм недоволен? Няма никаква причина. То са само фиктивни работи. Смешна работа – както в онази българска поговорка, където дъщерята, мома, сънувала, че се оженила, че ù се родило дете и умряло детето – и почнала да плаче, като разправила на майката сутринта, и двете почнали да плачат. Идва бащата. – «Какво е станало?» – Детето на дъщерята умряло. – «Че кога се е оженила? И такива глупави хора не съм виждал; и ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна.» Тръгнал да скита. Минава през едно село, един си ушил нови гащи (потури), но не знае как да ги обуе. Дал ги на жената да ги държи, а той се качил на покрива, да скочи в тях. – «Стой – казал бащата, – какво ще правиш? Аз ще те науча как да ги обуеш, но ще ми дадеш ли гащите си?» – «Ще ти ги дам, само ме научи.» – Взел гащите и тръгнал. В друго село вижда едно теле, завряло си главата в една делва, заклещило се, не може да я извади. Решили селяните да му отсекат главата, че да го извадят от делвата. – «Аз ще ти покажа как да излезне главата, но ще ми дадеш ли телето?» Счупил делвата, взел телето. В друго село гледа: всички сватбари плачат. Булката била около 2 метра висока, че главата ù 1/2 [метър] по-висока от вратата, дошла до вратата, иска тъй да мине, не може да я вкарат. Пък законът бил такъв: ако не влезне, най-голямо нещастие ще се случи. – «Аз – казал – ще ви кажа, ще ми дадете ли наниза на булката?» Той се качил на гърба ù, тя се навела и влезнала.

Сега, в живота няма да плачеш за онова дете, което ти си видял насън, че умряло. Че когато някое теле си е турило главата в делвата, няма да режеш. Онази булка, която е висока, ще се наведе малко. Морални правила са те в народа. Имаме страдания, малки страдания в света, но тези страдания са по силите ни, ние можем да се справим с тях.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

-------------------------------------------------------------

* крътя – остар. къртя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...