6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ

[Ани]

6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ

Ст. Загора, 28.11.1960 г.

Др. брат Тошев,

Тия дни мислех да ти се обадя и ето. че пристигна твоето писмо.

Твоите съчинения получих от Казанлък чрез с. Дока Кошева и сега ги чета. Те са наистина прекрасни и по форма, и по съдържание, и по смисъл! Ти наистина поднасяш на читателя (както се изразяваш) „сдъвкана храна". Запознаваш го с дълбоката мистика на Христовото учение, във връзка с Учителя със съответни цитати из беседите и Св. Писание; запознаваш го с изказванията на световно известни учени за Бога и за истинската религия на Любовта, с учението на Буда; засягаш научно-мистичната страна на теософията; Агарта, спиритуализма и др.

Пишеш на научен, но лек, достъпен, разбран стил и се чете с увлечение. Само не ми харесва думата „съчинения". Не е ли по-добре да замениш тая дума с „писания" или „трудове", защото право изтълкувано „съчинение" означава нещо измислено, съчинено, измудрено. скалъпено. А това е наистина един ценен „труд", от който сегашните и бъдещите поколения ще черпят ценни материали за размишление, съзерцание и работа над себе.

Ти си събрал най-хубавото от всякъде и като работлива пчеличка, го поднасяш в готов за възприемане вид (мед).

Аз съм доволен. Чета твоите трудове с удоволствие и на утринната дата (14.12.) ще ги изпратя (препоръчано) на Жорж Кьосев - София. Съгласно циркулярното съобщение (в началото) би трябвало да го изпратя на Пампоров в Смолян, но следва да изпълня последното ти нареждане.

За голямо съжаление не ще мога да ги прочета пред братството, освен на по-тесен кръг (от няколко души), тъй като ни отнеха салона и сега се събираме по няколко души тук-таме по къщите.

Относно твоето съчинение у с. Власта спомням си, че навремето я питах, но тя не знаела къде може да бъде и обеща, ако не е отишло с иззетите беседи и др. да го потърси и да ми го даде да ти го изпратя. Но тя нищо не ми е предала и право да си кажа, и аз съм забравил втори път да я питам. Тия дни ще отида да я видя и пак ще я питам.

Аз пък тук освен с братската работа занимавам се и с есперанто - ръководя курсове, превеждам и пр.

Ние тук усилено проучаваме беседите. Колкото повече се рови човек в тях и размишлява, толкова по-мъдри и ценни мисли открива. В беседите наистина има такива мисли, които като че ли никой друг досега не ги е казал.

Има една мисъл от Учителя, изказана в частен разговор в 1928 г, която не е печатана в беседите, но е много оригинална - изразява цялото Учение на Учителя с няколко думи. Тя е следната:

„Истината е строга. Тя не търпи грешните, болните, хилавите, нечестивите, глупавите, слабите и пр. Любовта всичко търпи. Приложете прочее Истината към себе си; а любовта към другите (ближните)."

Значи ние нямаме право да искаме от хората да бъдат изправни във всяко отношение, а само от себе си (по закона на Истината). А ако искаш да постъпя по учението на Бялото Братство, като видя неграмотен човек, трябва да му купя буквар и да го науча да чете. Това е по закона на Любовта. А ако му кажа: „Ти си невежа, простак" - това е по закона на Истината - той наистина е прост човек, но аз нямам право да прилагам истината към него. Да гледам аз да не остана прост.

На теб и на семейството ти сърдечни бр. поздрави.

Бр. П. Камбуров