3. ПОДГОТОВКА КЪМ ПЪТЯ

[Ани]

3. ПОДГОТОВКА КЪМ ПЪТЯ

Подготовка към кой път? - Към онзи път, по който Учителят върви. По тесния, стръмен и възходящ, но безопасен път. По онзи път, постлан с добродетели и огрян със светлината на Истината.

Макар и през малка дупчица зърнала този път, поех аз по него смело и без страх, според думите на Учителя: Без страх и тъмнина, с любов и светлина. Първо поех пътя, после започнах да мисля, пък и пътят постепенно се откриваше. После чух от Учителя да казва, че при Божественото първо се действува, а после се мисли; при човешкото е обратно: там човек първо мисли, а после действува. Наистина, при Божественото човек не е изложен на опасности. И така излезе: поех този път и не се излъгах. Че имах противоречия, обезсърчения, неуспехи, това се дължи на мой стар дълг, който сама трябваше да си платя. И за това не съжалявам: плащах и растях. Вървейки в посочения път, там намерих истински методи, закони и принципи за правилно решаване на всички задачи, мъчнотии и противоречия. Учителят сочи този път не отдалеч, нито само с пръст, но с целия си живот, с всички свои действия и прояви.

Подготовка е нужна към този път, за този път и в този път. Голяма е подготовката към този път, поет доброволно и с любов.

Как пристъпих към тази подготовка? - Първо се заех да намеря печатаните беседи, държани от Учителя до това време. Намерих ги. Те бяха всичко 14 - четиринадесет, събрани в един том, под заглавие „Сила и живот", първа серия беседи от Учителя. Прочетох ги по няколко пъти. Харесаха ми много по увлекателния и по-особен език, който не прилича на църковен език, нито на протестантски. Нещо особено, свободно, независимо лъхаше и от съдържанието, и от смисъла на Словото, което изведнъж ме грабна. Като прочетох беседите два- три пъти, в мене се събуди жив интерес към духовна литература и аз започнах да търся такава. Попаднах на теософска литература, която също започнах да чета с голям интерес, като литература, която запознава читателя с духовния свят. Попаднах и на въпросите за прераждането, за ясновидството, които приех веднага, без противоречие. Обаче непрекъснато мислех, съпоставях фактите, анализирах всичко, което мина през мисълта ми и след като то стана напълно мое, след като улегна и в съзнанието ми, тогава само се съгласих с прочетеното и счетох книгата за затворена. Така продължавах да чета една книга след друга и като не намирах вече подходящи на български или на руски, престанах да чета теософска литература, но не престанах да мисля, да се разговарям с познати и близки на мен лица, чели такава литература. Постепенно прочетеното асимилирах, докато оживя в мен и стана мое убеждение, но не без вътрешна опитност. Въпросът за прераждането приех, обмислях в себе си, докато го асимилирах добре, и до днес не съм се отклонила нито милиметър от пътя.

Каквото разбрах, каквото научих, приех и обработих в себе си, беше достатъчно за малкото време, с което разполагах. Едва бях поела пътя, а той е дълъг, безкраен. Колкото повече навлизаш, светлината става по-голяма, знанията растат, стремежът и импулсът за работа дори надминават силите и възможностите на човека - творчески е този път. Много четох, много се разговарях с близки и познати мен хора за новото, което се открива пред необятния път, обаче дума не чух от никого нещо по въпроса за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати били по това време вегетарианци. Толкова по-добре: станах вегетарианка по свой почин, по вътрешен път, под ничие външно влияние - нито от хора, нито от книги. На 27 септември, същата 1915 година, още със ставането си от сън, казах в къщи: „От днес съм вегетарианка.." Като чуха това, и двете ми сестри се обадиха: „И ние също." Само майка премълча, без да се противопостави.

И така, от този ден, без най-малко отклонение съм вегетарианка. Впоследствие четох книги върху вегетарианството, но от тях научих по-малко от това, което научих от себе си. Не е въпрос как да се готви. Важно е как да се яде и какво да се яде. И храната учи човека. Тя го съгражда, обработва, облагородява и възпитава.

Тези са първите ми стъпки към красивия, светъл и величествен път.

29 октомври 1964 г.