Jump to content

13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ


Recommended Posts

13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ

Тази ми опитност е толкова малка, колкото и голяма, защото представя един скромен разговор с Бога и с Учителя. Пиша, че ако я сложа на хартия, мога при случай да я унищожа, но сега вече я изнасям смело, без намерение да я унищожавам.
Опитността е следната: На 21 ноември 1967 година заваля първият сняг. Вън беше студено, но аз се осмелих да изляза този ден до една моя приятелка, да се порадвам на снега, толкова повече, че миналата зима, поради сериозното ми заболяване, не видях сняг и не можах да му се порадвам. Излязох вън и въодушевена от пресния сняг през всичкото време говорех и нагълтах много студ и влага. Още като се прибрах, усетих простудата, не толкова външна, колкото вътрешна в дробовете си, което състояние ми напомни нещо от предишното ми боледуване. Яви се малка температура и т.н. Чувствувах, че предстои да извикам лекар, но се уплаших, да не се повтори лекуването ми през зимата на 1967 година. Значи ще дойде губерката на лекаря и безбройните лекарства. Ами тогава? Замислих се сериозно и реших: Обръщам се към Господа и към Учителя и започнах да се моля усилено, не толкова с молитви, колкото с разговор с тях. Разговорът не беше кратък, но проникнат от дълбока вяра и упование на Господа и Учителя, чиято помощ съм опитала нееднократно. Молих се и се разговарях: Господи, Учителю, ти не си ли по-силен от инжекциите на лекарите? Ти не си ли по-силен от всичките лекарства - сулфамиди, антибиотици и т.н. Ти не си ли по- силен от всички сиропи и режими? Отговорих си: По-силен си, Господи, по-силен си, Учителю, от всички инжекции на лекарите, по-силен от всички лекарства, от всички сиропи и режими, по-силен си от всичката съвременна медицина. Отговорила си положително на всички въпроси, зададени от мен самата, но с вяра, убеждение и опитност, аз се предадох на Господа и Учителя, но реших да се пазя, да не се излагам на простуда и продължавах разговора си често пак с Господа и приложих голямо внимание и бдителност към себе си. Не исках, не настоявах за бърз резултат, бях доволна от микроскопически резултати. Ден след ден резултатите се получаваха и аз укрепвах и външно, и вътрешно, без никаква лекарска помощ. Нали през предишното ми заболяване положението ми беше крайно критично, затова се прибегна към лекарска помощ, но дойде помощта и отгоре, която аз видях главно и опитах на себе си. Често се спирам върху разговора си с Бога и продължавам да се разговарям и да благодаря, че този род молитва се чу и ми се отговори.
Боях се да не ме сполети нещо лошо, защото не изпълних обещанието си, което бях дала при първото ми боледуване, че ще пазя да заслужа вниманието и подкрепата, която ми се даде отгоре. Ето защо и сега от една страна се моля и разговарям, а от друга страна се вслушвам в това, как и по какъв начин ще ми се отговори. С подобряване на състоянието ми, се видя и отговорът, който получих.

27 януари 1968 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...