Jump to content

19. МИСЪЛТА-МАГИЧЕСКА СИЛА


Recommended Posts

19. МИСЪЛТА-МАГИЧЕСКА СИЛА

София, 16 юли 1967 година

Беше петък, 5 часа сутринта, през една от годините 1930 - 1935. Не помня точно коя. Всеки петък Учителят държеше лекции на специалния клас или още така наречения младежки клас. В този клас влизаха младежите, братя и сестри.
Учителят отвори специалния клас, клас за младежи - неженени братя и сестри с единствената мисъл, че като свободни от семейни задължения те ще могат да учат и да работят повече върху себе си.
И тъй, влизам в класа бодра, смела, чувствувам под краката си непоклатима почва, а излизам от класа в състояние съвършено обратно на първото - няма никаква почва под нозете си.
Всеки може да се запита на какво ли се дължи този обрат в състоянието. Отговорът е прост и естествен - на лекцията, която Учителят държи този ден.
Салонът се изпълни от учениците на специалния клас и Учителят започна лекцията. Каква беше тази лекция? Аз я нарекох „Първа по рода си". Защо? - Защото тя се изля във форма на въпроси, на които нито ние, нито Учителят даваше отговора. Помня като днес първия зададен въпрос. Учителят запита: „Какво представя животът?" Никой от учениците не отговори, но всеки си е помислил нещо в себе си и то това, което всеки знае или е чувал от други хора. Един си е помислил, че животът е борба, друг - че животът е движение или сила и т.н. но каквото и да си е помисли, това са все шаблонни мисли - никой не знае какво всъщност е животът. Последваха още ред въпроси, зададени от Учителя, на които също никой не отговори. Учителят зададе още много въпроси, на които и той не отговори. Какво целеше Учителят с това, тогава аз нищо не разбрах, но лекцията протече само в зададени въпроси, които и до края на часа останаха отворени, т.е. без отговор. Днес, след много години от този ден и час, разбирам, че Учителят направи един опит, кой, как и доколко може да възприеме мисълта на Учителя и какво въздействие ще му окаже. Силна и мощна е мисълта на Учителя и всеки, който е могъл да я възприеме, ще я преживее по специфичен начин според вътрешната си подготовка.
Едно зная от своята опитност като учителка в гимназията. Всякога, когато съм задавала въпроси на учениците или на един ученик само, всякога съм била мислено с отговора, който ученикът трябва да ми даде. Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, положителен, категоричен, тъй щото всеки ученик, с горе-долу организирана мисъл възприема моята мисъл и дава верен отговор. Така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновеният учител, колко повече са възможностите на един Велик Учител, чиято мисъл е силна и мощна. Значи отговорите, които Учителят не даде на въпросите, зададени от самия него, проникнаха дълбоко в ума на всеки един от учениците и се възприеха по специфичен път и начин. Кому как е въздействувала мисълта на Учителя, това всеки сам си знае.
Свърши се лекцията на Учителя и ние започнахме да излизаме от салона. Излязох и аз. Но какво чувствувам? - Състояние точно обратното на влизането ми в клас. Усещам, че нямам почва под краката си и тялото ми е съвършено леко, без никакво тегло. Чувствувам се безтегловна, в състояние, подобно на космонавтите. Преди да бях чувала за състоянието на космонавтите в космоса, не съм могла да уподобя моето състояние на тяхното, но днес вече го наричам подобно на тяхното. Състоянието, в което се намирах, не ми беше тягостно, но не разбирах на какво се дължи. Видях Учителя вън на двора и се приближих към него с думите: Учителю, намирам се в особено състояние, нямам почва под краката си и съм абсолютно без тегло, като че вися във въздуха. Според мене то се дължи на мисълта, за която смело мога да кажа: Магическа сила е мисълта. В случая специално Вашата мисъл е мощна, тя може в един момент да преобрази нещата. Докато задавахте на нас въпросите, Вие със своята мисъл - отговор на зададените въпроси, мигновено коригирахте или по-право поставяхте срещу тях своята положителена, неизменна здрава мисъл. В мене специално не остана положителния, истински отговор, запример, по въпроса що е животът, но се разколеба мисълта ми по този въпрос и по всички останали въпроси, зададени от Вас, без да изпитам от това някакво смущение или противоречие. Сега се запитвам: Може ли всъщност животът да е борба или движение? Като живее, човек се бори, движи се, но самият живот не е нито борба, нито движение. Той е наистина сила мощна, необятна, велика, каквато остана дълбоко в съзнанието ми, макар че не може да се предаде с думи. За големите велики неща няма нито думи, нито език, с който да се предадат. Да, а в случая с мене, като космонавт в духовния свят, аз минах през особено състояние на безтегловност и лекота, за която не мога да дам точно научно обяснение, но мога да благодаря на магическата сила на мисълта, вместо грубата материална мисъл за нещата, ми остави положителна, здрава, стабилна мисъл по въпроси, които вълнуват човечеството и го облекчават. Лека, здрава е духовната, Божествената мисъл за нещата, както е лек животът, от който се страхуват хората и го наричат тежък, труден. Лек е животът, леки са всички неща, които се разглеждат от Божествено гледище.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...