Jump to content

20. САМОПОКАНА


Recommended Posts

20. САМОПОКАНА

Живях в квартал Изгрев цели 30 (години) в къщичка - барака, която беше известна на всички под името „Парахода".
В Парахода именно работех беседите на Учителя, поради което бях доста заета и не можех да посещавам братските семейства - изгревяни, които често ме канеха на гости у тях.
Един ден намислих да устроя една шега, която да стане действителност, но чаках само благоприятно време за шегата. Дойде и това време. То беше 1934 година, последната седмица, наречена сирна, преди великите пости. Реших от понеделник до събота да посещавам сутрин, на обяд и вечер по едно братско семейство, които са ме канили много пъти. Започнах посещенията си - самопокана. Понеделник сутринта отидох в едно семейство и казах: „Днес съм самопоканена у вас на закуска." Всички се зарадваха. Закусихме, поговорихме си добре и се сбогувахме. Аз си отидох в Парахода, дето продължих работата си до обед. На обед направих същото, само че в друго семейство. Същото направих и вечерта.
По същия начин направих посещенията си във вторник, сряда, четвъртък, петък и събота до пет часа след обяд, след това реших да се прибера в къщи.
Една изненада. Минавам покрай долната стая на Учителя и изведнъж вратата се отвори и се показа Учителят, който проговори: „Хайде, Паша, да се самопоканиш и при мене." Аз се обърках, не знаех какво да отговоря, понеже това беше шега с близките ми. Влязох в стаята и какво виждам: на котлона чайник ври, на масата две чаени чаши, лимон и хляб, нарязан на филии. Сядам на един стол и чакам да чуя какво ще ми каже Учителят. След това той ме запита: „С какво желаеш да пиеш чай: с маслини, с масло, с кашкавал или сирене?" Аз се усмихнах и казах: „Като ме питате, ще Ви кажа свободно: Аз обичам кашкавал." Учителят отвори бюфета, извади от него едно голямо парче кашкавал, от което отряза няколко доста големи парчета и ги постави на една чинийка. Всичко беше готово за вечеря. Докато аз се канех да посегна към чайника да налея чай, Учителят ме превари, взе чайника и започна да налива чай и то първо на мене! Гледам смутено и си мисля: Значи като на гостенка. Какво велико отношение към човека. Пием първия чай. Забравих да кажа, че когато взех парчето кашкавал и го турих върху хляба, кашкавалът излизаше вън от хляба. Дойде ред за втори чай. Учителят пак наля първо на мене, а после на себе си. Изпих и втория чай с благодарност - сладко, вкусно, но вече не съм смутена, освободих се от смущението. Мисля си: Колко естествено, колко непринудено Великият, Големият, Необикновеният човек слиза до нивото на обикновения малък човек, а даже и до детето. Как иначе щяхме да имаме мяра за правилни отношения към хората? Как бихме изработили методи за работа въобще?
Изпих и трети чай с още по-голяма благодарност.
Благодарих за чая, целунах ръка на Учителя и пълна с радост и благоговение към Великия, помолих Учителя да измия чашите и да прибера всичко на място. Направих това, благодарих сърдечно за неочаквания край на моите посещения и крилата, тичешком стигнах до Парахода.
Писано на машина саморъчно от Паша Теодорова.

София, 7 февруари 1964 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...