Jump to content
Ани

21. БОЖЕСТВЕНИЯТ ТРОЛЕЙ

Recommended Posts

21. БОЖЕСТВЕНИЯТ ТРОЛЕЙ

Ние познаваме тролей, трамвай, тролейбус и други превозни средства. Тролеят свързва главната електрична жица с мотора на колата и така я движи.
С понятието „Божествен тролей" описвам една своя опитност, която имах след заминаването на Учителя, в 1945 година, в един априлски ден.
Слизам от Изгрева в къщи и едва пресякох първата напречна улица, усетих, като че нещо леко, почти безтегловно се закачи на горната част на темето ми, дето е мястото на моралните чувства. Погледнах нагоре и виждам, че от това нещо, което се закачи на главата ми излизаше една необикновено тънка, прозрачна жичка, чийто край не се виждаше, губеше се някъде високо, високо в небесата. Гледам към жичката и се усмихвам. Защо се усмихвам? Закачена съм за нещо. Това нещо, което се закачи на темето ми, не мърдаше и така си останах с жичката през целия ден. Интересно беше това, че въпреки че съм закачена, но аз бях съвършено свободна.
Стигнах у дома все още с тролей на главата си, който никой друг освен мене не виждаше. Движа се вече из стаите, разговарям се със сестрите си и с познати, които ни посетиха, навеждам се, изправям се, работя нещо и тролеят с жичката все още стои закачен на темето ми. От време навреме се усмихвам и поглеждам към жичката, чийто край още не виждам, неизмерима е дължината й. Разхождам се нагоре-надолу и размишлявам върху тролея като връзка между съзнателни и несъзнателни същества. Връзката между електрическата жица и мотора, който движи колата е механическа, т.е. несъзнателна. И хората са свързани по този начин, но връзката между тях, макар и съзнателна, отличава се по това, че в повечето случаи ограничава, не е абсолютно свободна. Има най- после и Божествен тролей, т.е. Божествена връзка между човешката душа и Божественото Начало, която дава абсолютна свобода на човека.
Чрез тази връзка, която аз нарекох Божествен тролей, аз изпитах тази свобода. Цял ден скачена с тази жичка, без да почувствувам дори най-малко ограничение. Така ли през целия ден не направих някаква грешка? Така ли не казах някаква излишна дума, или не на място казана? Ако съм между хора и за най-малката погрешка щях да бъда смъмрена или наказана, или щях да бъда подиграна, или нещо друго. При Божествената връзка обаче нищо подобно не стана. Колко лесно можеше да ми се дръпне косата или да се направи нещо подобно, за да разбера, че не съм свободна. Обаче нищо подобно не стана. Цял ден се движих с този Божествен тролей, без да го усетя. Ако не го виждах, нищо не бих разбрала. Едва надвечер, когато се връщах на Изгрева, тогава тролеят изчезна от темето ми, повече не го видях. Прибрах се в къщи необезпокоена от нищо. Целият ден, макар и със закачен тролей на главата, нищо не усетих, никаква тежест, никакво смущение.
Това значи да опиташ връзката си с Божественото, връзката си с Бога, с разумния възвишен свят. Само тази връзка създава свобода и независимост на човека. Тя го освобождава от всякакво ограничение, от всички съмнения, смущения, тревоги.
Връзката на човека с човешкото начало, както и връзката му с низшето начало, го ограничават, заробват, внасят смут и противоречия. Чрез връзката с човешкото начало се постига слава и постижения, но всичко това е временно. Обаче връзката на човека с Божественото носи вечна слава и постижения. Защото придобитата слава и постижения не са човешки, а Божествени.
Желая Божественият тролей винаги да стои закачен на моето теме, както и на темето на моите близки, макар и невидими. Само един път на човека се дава да види този тролей на главата си, за да разбере, какво значи Връзка на човека с Божественото начало и какво тя дава.
Няма по-голямо благо и по-голяма привилегия за човека от това да бъде свободен да се учи и да разрешава задачите си при пълна разумна свобода.

София, 31 май 1967 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×