Jump to content
Ани

33. РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

33. РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ

Наистина голямо заглавие. Кой малък може да определи или да каже нещо за работата на Учителя? Същото се отнася и за мене. Следователно, под работата на Учителя разбирам методите, с които той си служи, за да помага на своите ученици, последователи и слушатели, когато искат неговия съвет или подкрепа.
Един летен ден, през 1926 година, след една от беседите, които Учителят продължаваше още да държи в братския салон на улица „Оборище", аз преживях нещо много силно. Словото на Учителя беше много високо и силно. То разтърси съзнанието ми толкова много, че всяка клетка в мене трептеше. Беседата се свърши и аз още при излизането си от салона реших да не отивам в къщи на обяд, а да отида направо на „Опълченска", дето е пишещата машина. Имах силно желание да напиша беседата веднага, за да мине Словото още един път през мене и аз през него. Качих се на подуенския трамвай, който води за „Опълченска". Седнах в трамвая до една непозната госпожа. Тя ме погледна внимателно и ми каза: „Госпожице, вас ви тресе." - „Да, тресе ме", отговорих аз и продължих да си мисля върху работата, която ми предстоеше. Стигнах до „Опълченска" и влязох в стаята, дето е машината и се готвех да пиша. В този момент някой чукна на вратата и тя веднага се отвори. На вратата се показа Учителят с цигулка в ръка. Той ми каза: „Сега ще ти изсвиря една песен." Както бях още права, така си останах и започнах внимателно да слушам. Учителят свиреше и пееше една прекрасна песен. Аз слушах с голямо разположение и казах: Тук тоновете се спущат отгоре надолу във вид на спирали. Следях внимателно песента и думите, но можах да запомня само една музикална фраза, която накрая ще напиша.
След това Учителят взе цигулката си и влезе в стаята си. Не е това всичкото. Важно е какво Учителят направи с тази песен. Докато още Учителят свиреше и пееше, състоянието ми се смени. От треската не остана нито помен. Благодарих на Учителя, много му благодарих, не само затова, че ме освободи от треската, която не беше мъчителна, но и защото видях нагледно магическото действие на музиката като трансформатор на състоянията на човека. Видях, изпитах и проверих върху себе си метода, с който Учителят си служи. Едно остана да съжалявам, че не помолих Учителя да ми изсвири песента още един път. Сега си казвам: Достатъчно ми беше това. Седнах пред машината и до вечерта беседата беше готова. Отидох се в къщи разположена, обновена и доволна от това, което видях и научих. Благодаря за всичко.

19 май 1964 година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×