Jump to content

4. КОГА, КАК И ЗАЩО СТАНАХ ВЕГЕТАРИАНКА


Recommended Posts

4. КОГА, КАК И ЗАЩО СТАНАХ ВЕГЕТАРИАНКА

Станах вегетарианка 1915 година, 27 септември (Кръстовден). И този ден, както всеки друг ден, станах рано сутринта и спонтанно, и за самата мен неочаквано, казах на домашните си: „От днес съм вегетарианка." Двете ми сестри, Надя и Аня веднага се обадиха: „И ние също." Значи, и трите сме на едно и също решение. Защо и за какво, и трите не знаем- важен е въпросът какво ще готвим този ден. Отивам в кухнята, озъртам се насам-натам и в един от ъглите виждам една прясна зелка ми се усмихва и ми се предлага да я сготвим. И този въпрос е разрешен. Нарязваме зелката на дребно, сипваме зехтин и туряме тенджерата на огъня. После нарязваме домати, туряме малко сол, и всичко това оставяме на огъня, той да завърши работата. Лесна работа! Каквото готвихме с месо, ще готвим без месо, с растителни масла - ето вегетарианска кухня! Що се отнася до въпроса изведнъж ли да се откажем от месото или постепенно, никоя не го повдигна. Решението е категорично - без никакви залъгалки! Какво следва по-нататък? - Наблюдение. Взех да следя как ми се отразява тази храна. Първите няколко месеца отслабвах по малко, но това не ме безпокоеше, защото се чувствувах добре: издържах и на физическа, и на умствена работа. Друго нещо по-важно забелязах: на лявата ръка, дето се напипва пулса, ми беше излязло нещо като мъртва кост или хрущялче, голямо като царевично зърно, което само в продължение на един месец от промяната на режима изчезна. Много се зарадвах, окуражих се още повече и с по-голяма вяра продължих режима си и до днес. От всичките си наблюдения се убедих, че този режим ми понася - и наистина не се излъгах.
Защо станах вегетарианка? - Ако бях си задала този въпрос 1915 година и аз сама не бих могла да си отговоря. Защо? Защото това решение взех самостоятелно, без никакво външно влияние. Не бях чела никакви книги по вегетарианство, не бях се срещала с вегетарианци, които да ме убеждават в идеята, нито сама бях мислила по този въпрос. Обаче впоследствие идеята мина през мене като храна, като чувство, като мисъл и като действие, сега вече мога да говоря много по зададения въпрос. Първо, когато Божественото говори на човека, той първо действува, а после мисли; при човешките процеси е обратно - човек първо мисли, а после действува. Второ: Като вегетарианка вече свободно мога да мисля по въпроса за истинското отношение към живота. Само така човек иска да мисли върху целокупния живот и върху връзката, която съществува между всички живи същества, от малкото до голямото, от мравката до човека. Това не подразбира, че вегетарианецът трябва да бъда фанатик в приложение на идеята или пък ще стане такъв. Не, без да иска, той може да стъпче и мравка, и бръмбар, а може да огорчи и човек, но като ученик на живота, той трябва да изработи усет да бъде внимателен и буден. Много може да даде вегетарианството на човека, като минава във все по-високи форми на въздържание.
Как станах вегетарианка? - По вътрешен път. И на този въпрос някога не бих могла да си отговоря, но впоследствие вече си отговорих поне за себе си, защото пътят, по който се движи човек, е индивидуален, вътрешният път има отношение към подсъзнанието, наречено „склад, хамбар, съкровищница, дето се складират много нереализирани желания и идеи, които очакват благоприятен момент за своето реализиране. Дали са от близко или от далечно минало, те зреят в подсъзнанието, докато дойде часът да се проявят.
В заключение, пак със себе си ще споделя още няколко мисли по необятния въпрос върху вегетарианството: Лесно е да кажеш, че не ядеш месо. Някои болни също не ядат месо. Като преяде, човек също не яде месо. Всъщност тия хора вегетарианци ли са? Значи идеята вегетарианство подразбира въздържание и от лоши мисли, отрицателни мисли, чувства, и прояви, които тровят организма не по-малко от месото. Спазваш ли тези изисквания, само тогава можеш да считаш, че си вегетарианец в пълния смисъл на думата.
Много има да се пише по този специален въпрос, но понеже пиша за себе си, това е достатъчно.
Писала на машина саморъчно Паша Теодорова.

София, 4 февруари 1964 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...