Jump to content
Ани

8. УЗРЕЛИЯТ ПЛОД - ПРОСТРЯНАТА РЪКА

Recommended Posts

8. УЗРЕЛИЯТ ПЛОД - ПРОСТРЯНАТА РЪКА

Видях дървото на живота,
отрупано с безброй зрели плодове,
един от друг по-красиви.
Видях още една ръка, светла, мощна
да се простира към един от тия плодове.
И когато се запитах до кой ли плод ще се докосне тя, кой ли плод ще откъсне, сърцето ми се болно сви, и душата ми се изпълни с мъка голяма, като пред някакво тежко предчувствие.
И пак погледнах към дървото: ръката стоеше все тъй неподвижна, като че очакваше нова. втора, друга заповед отгоре да й се даде.
(Това беше на Преображение, 19 август 1962 година.)
От този ден положението на Аня все повече и повече се влошаваше. Тя ту губеше съзнание, ту отново се връщаше. Това продължи почти цял месец. Като отговор на усилената ми молитва, чух ясно гласа на Учителя: „Не виждаш ли, че аз съм около вас?"
И наистина така беше. Подкрепата и помощта беше голяма. От това, което днес разбирам, през този месец Аня мина през чистилището. Това беше пътуване през бурно море или буйна река най-малко, дето ту пътуваше, ту изплуваше на повърхността. Това се подчертаваше от думите, които тя за себе си изговаряше: „Страшно голяма борба минавам! Ох, Надя, Надя, какво е това чудо!" От време навреме тя споменаваше имена на наши близки, заминали, които идваха може би да я посрещнат, защото наистина тя отиваше и се връщаше отнякъде. Почти не се хранеше, освен насила приемаше сокове от плодове.
Интересното бе, че през този месец тя мина пълно физическо чистене. Така се изчисти, че всичко онова, което й беше мъка, физическа тяжест, болезнено състояние, изчезна. С това чистене, тя се освен физически, още и духовно преобрази. През това време простряната ръка не отстъпваше от мястото. Едва забележимо, с микроскопически разстояния тя се приближаваше към дървото, което аз не исках да виждам. Ръката ту се изгубваше и след време пак се явяваше, но вече все по-близо до дървото.
Мина периодът на чистилището, Аня изплува вече на повърхността и от 16 септември нататъка започна слабо, бавно, но сигурно подобряване. Тя се разговаряше повече, апетитът й се увеличаваше, разположението й се подобряваше и според мене настъпи втори период - проява на духовния й живот. Свободна от всякакви физически задължения, тя живееше наистина повече духовно, с добро и хубаво разположение към всички близки, към всички, които я посещаваха. Тя беше изпълнена с благодарност и любов към Великото, към Господа, към Учителя, което се виждаше в молитвите й, освен познатите, още и в импровизираните й, които си четеше гласно всяка сутрин при първото събуждане, на обяд и при лягането й, преди да заспи. Благодареше за всичко и към всеки дошъл да я посети и оказал й най-малкото внимание, тя го изпращаше с думите: „Бог да те благослови" или „Бог да ви благослови." Тя се учудваше на великата милост и благословение, което й се даваше.
Простряната ръка обаче все още продължаваше с велико търпение да чака, да чака.
Така мина и вторият период - проява на духовното й естество, скрито преминаване през духовния живот.
Настъпи най-после и третият период - подготовка за събличането й на физическата дреха, който трая от понеделник, 10 декември, до следващия понеделник, 17 декември. Още от първия понеделник нямаше желание нито за ядене, за нищо физическо. Първите два дни приемаше само сокове от плодове, а после и тях престана. Във вторник сутринта се извърши нещо в горния свят: там се подписа някакъв акт, за който и тя даде съгласието си. След обяд, в 5 часа във вторник, тя си взе сбогом с мене, с близките си, като даде с готовност съгласието си да си отиде: „Готова съм да отида с Господа навсякъде." На възраженията на близките, че ще мине и сега състоянието, ще се промени, тя отговори: „Аз бях в другия свят през лятото и се върнах, но сега вече никой не може да ме върне. Готова съм. Благодаря на всички за големите грижи и внимание, които проявихте към мене." След като даде някои малки нареждания, обърна се на другата страна и ме запита: „Дали утре ще свърши вече?" Поговорихме си малко, простихме се и тя видимо се унесе. Следните дни постепенно се подготвяше за последния си час. От време навреме се разговаряше, после се отдалечаваше, пътуваше някъде, пак се връщаше, но запазваше съзнание за онова, което ставаше с нея.
Простряната ръка от време на време спокойно вършеше своята работа, все повече се приближаваше.
На усилената ми молитва за подкрепа и спокойствие, видях вече образа на Учителя и чух гласа му: „Не се смущавай, аз наредих всичко." (Петък беше това.) Последните три дни, петък, събота и неделя Аня започва да брои от 1 до 20, 40, 60, до 100, като подчертаваше специално числото 17. Дали се спираше на него, дали с друга интонация беше изказано, но това число се подчерта. И наистина 17 декември, 4 часа сутринта беше последният й час.
В неделята обаче тя споменаваше имена на близки заминали, разговаряше се някак с тях, беше повече в друг свят.
Ръката стоеше вече близо, близо до дървото под самия плод, но не посегна да го откъсне, а пак чакаше. Какво ли чакаше? Не тя да откъсне плода, а плодът сам да падне в нея. Какво стана после, не видях. Ръката изчезна вече, заедно с плода, който отнесе в духовния свят, при условията, които го създадоха и обработиха.
Тогава, в тоз момент се чуха последните думи на Аня: „Боже мой, готова съм вече." (Неделя, 4 часа след обяд.) От този момент до 17 декември сутринта се продължиха само физиологическите функции на организма, докато окончателно се съблече дрехата...
Видях и почувствувах великата свобода, с която Разумният свят работи.
Забележка на редактора: За Аня Теодорова, рождена сестра на Паша Теодорова
.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×