Jump to content
Ани

22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ

Recommended Posts

22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ

Ако в чиста, изворна вода се сипе капка силна отрова, всичката вода се заразява.
Ако към Истината се приложи микроскопическа частица от чужд на нея елемент, тя губи своята красота и сила, и мощ.
Тези дни ми попадна една мисъл, мнение на покойния Илия Бешков за едно няколко-хилядно общество от честни, почтени граждани на Народна Република България, които живеят всред българския народ и работят във всички области на живота.
Това мнение ме силно изненада. От мнозина се знае, че покойният Илия Бешков, високо ценен и уважаван като голям художник, често е ходил в квартал Изгрев, един оазис в София, дето живеят дъновисти, така наречени от мнозина.
Покойният е ходил там на разходка да диша чист въздух, да се любува на хубавите малки градинки, насадени с красиви ароматни цветя и да посети там някои свои приятели, на чиято трапеза е сядал заедно с тях и хапвал от техния хляб. Ако мнението на покойния за тия хора е истинно и правдоподобно, той би се отровил от техния хляб още тогава. Това не е станало.
Питам се тогава: Как е станало, че в тази книга, издадена от приятели, да се вмъкне нещо непроверено? Да се е вмъкнало още в печатницата, това е невъзможно - всичко печатано минава през корекция. Да го е вмъкнал някой, който има лошо мнение за тия хора, без да държи сметка, че излага доброто име на покойния, за което име държат всички, които го познават, и това ми се вижда невъзможно. Цялата книга е работена от приятели на покойния, чиито имена са налице, и то приятели, които държат за доброто и чисто име на своя приятел. Моята задача с това писмо не е в това да търся виновници, нито да ги съдя, те знаят истината, и те, като възрастни хора сами носят отговорността си.
Моята задача е да споделя с авторите на споменатата книга моето горчиво съжаление.
Жал ми е за младежта, която, познавайки Истината, чете, гълта всичко, което й се попадне, съставя си криво мнение по някои въпроси и безмилостно се трови. И като жаля за младежта, пак абсолютно вярвам в Истината, която ще изведе всичко на добър край.
Жал ми е за Българския народ, всред когото работят хиляди хора от тия, върху които се хвърля сянка. Но и това няма да закрие светлината на Истината. Тя е слънце, което ще премахне всички сенки, всички облаци и заблуди от пътя си.
Питам се, обаче, какво ще кажем ние, вие и всички ония, които един ден, нека и след много години, видим на необятния небосклон ореола на това днес непризнато име да свети и осветява пътя на всеки човек? Питам се и си отговарям: Нищо друго не остава на човека, освен да посипе главата си с пепел и да се облече с вретище. Така ще стане с всеки, който съзнателно е хвърлил сянка и кал върху Истината. В това се крие спасението на отделния човек, както и на цялото човечество, защото е казано: „Истината ще ви направи свободни."
Една гражданка

София, 19 октомври 1966 година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×