Jump to content
Ани

6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Recommended Posts

6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Видяхме го ние в трите свята - и в трите свята един и същ.
Видяхме го висок планински връх, „гигант" наречен.
Опрял се здраво в канарата на Живия Господ.
Видяхме го огрян винаги от ранните лъчи на светлината.
С дреха чиста, снежнобяла - без никакво петно отвътре и отвън.
Видяхме как бури и урагани, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат.
Но усилията им излязоха безплодни.
Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред. И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата.
А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен.
Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот.
Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец. И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло. За всички тях е казано: „И пиха, и наситиха се."
Но и тук злосторник не закъсня да излее яростта си върху великия извор: с камъни, големи и малки, се опита да запуши притоците на неговата вода.
Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят.
Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се дълбоко в клокоченето му и тихо промълви: Чух пулса на живота.
Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат.
Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш.
Чух пулса спокоен, равномерен, като стрелката на Божието, която сочи пътя на всички живи същества.
Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка, скъпо ще платиш.
Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш на живота на твоя брат, завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот.
Чух пулса - в него чух и своя малък пулс, в него чух пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото.
Чух пулса - пулсът на Всемира, който всякога ще чувствувам.
Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия брат на човечеството, пулсът на Космическия човек, пулсът на Великия Учител.
Видяхме го ние в Божествения свят - светящият човек, Сеятелят на Великото Слово Божие, Сеятелят на безсмъртното семе, свободно от плевели, които задушават, и от червеи, които всичко пояждат.
Дойде той на земята и ни въведе в път чист, светъл, възвишен, в пътя на ученика, в пътя на любовта, светлината, мира и радостта.
Видяхме ние Любовта в нейната пълнота, красота и чистота.
Познахме Истината, онази Истина, която разкъсва и най-дебелата завеса на тъмнината, за да ни покаже живот без противоречия и ограничения.
Разбрахме мира като вътрешна и външна проява на човека. Няма външен мир без вътрешен; само така човек се домогва до дълбоко вътрешно спокойствие, до детско безгрижие.
Свързахме се с радостта, като условие за растене. Без радостта нито пъпката става цвят, нито цветът може да завърже плод.
 
Видяхме Учителя в трите свята - и в трите свята все Един и същ.

27 декември 1958 г., Изгрев

Замислено по случай 14 години от заминаването на Учителя,

но не изнесено, поради особените условия,

в които се намира Братството.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×