Jump to content

7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение


Recommended Posts

7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Стихотворение

Видяхме го ние и в трите свята -
навсякъде един и същ.
Видяхме Го планински връх -
гигант могъщ,
опрян на Бога - канарата,
опора здрава на земята.
И грееше от светлината
и с блясъка на дреха чиста.
А погледът Му беше благ, лъчист.
Видяхме Го как изправен
посреща страшни урагани,
изпратени да Го сломят
и стъпката му твърда крепка
от пътя прав да отклонят.
Видяхме го спокоен, тих,
да среща кал и хули
и на тълпата воя лих
не го засегна -
 
над тях блестеше с нова сила
недосегаем и велик.
 
Видяхме Го - Той извор беше
бездънен и кристално чист.
Със свежите си струи
душите ни поеше
и с нов живот Той всякое сърце
изпълваше.
Затуй и старец, и дете,
хиена злобна и сърне,
и мравка, гълъб, тигър, слон,
към онзи стръмен склон,
отдето изворът безспир
изпраща бистрите води
се стичаха без ред,
пиеха и даваха обет -
да бъдат като Него те
изобилни, щедри.
А Той ги гледаше усмихнат, благ
и за всички беше
Учител и баща,
и вяра, и надежда,
и близък, и далечен,
и води ни по пътя вечен,
безкраен,светъл, нов
на Мъдрост, Истина, Любов.
Видяхме Го -
Могъщ, Любим,
като Баща и благ, и строг.
Видяхме Го - Той
извор чист, обилен и богат,
с живителни струи
Той къпеше душите ни
лъч светъл в непрогледен мрак.
Но ето че ръка злосторна
намери се и хвърли камък
да спре свещените струи.
Човече, водата що извира
от земните недра,
с човешката си сила
ти можеш ли я спря?
А вятърът, що вее
и слънцето, що грее,
ти можеш ли ги спря?
Тогава как посмя
с злосторната ръка
ти камък да запратиш
към бистрите води?
Но да ги затулиш, човече, не успя -
че буйната вода
по-мощно се разля
нататък в равнината
и плодните градини, ниви и поля,
дари ги с благослов - Божествена
Любов.
 
А изяви се Той
и в най-великия от всички светове -
света на мисълта
и като сеятел светъл
семена безброй
разсея по земята -
в душите ни и в сърцата
великото и мощно Слово
на правда, истина, любов,
на мъдрост и на живота нов.
И с грижа нежна всяко семе
отблизо Той следеше
и благослови ги, възрасти ги
с обилен сладък плод.
 
Видяхме го и благодарим,
че изяви се Той -
един и същ, и чужд, и свой,
и вливаше ни подтик смел
за подвиг вдъхновен
да ходим в пътя Му свещен.
 
Видяхме Го в Светлина
Неземна озарен.
Видяхме Го Сам светещ, чист
в блясък от лъчи -
видяхме Го и Той за нас
тогаз и в Вечността
е Път и Истина, и Живот.
Замислено от мен, но не говорено, поради особените условия, при които се намираше тогава братството - през 1958 година.
София - Изгрев.
Паша Теодорова.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...