Jump to content

Светозар Няголов


Recommended Posts

І. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк

Светозар Няголов

Любомир Христов Лулчев е роден на 13,11.1886 г. в гр. Кнежа.* Той е най-големият син, „ешуа”, който трябва да поеме кармата на голямото, с 8 деца семейство. Баща му е бил пощенски чиновник. Лулчев учи и завършва гимназия в град Русе. След това учи две години медицина в Букурещ. Дядо му по майчина линия е бил голям лечител и той е проявил неговите качества. Лулчев е свързан силно с майка си. Постъпва във военното училище в София и го завършва с отличие и е произведен офицер - подпоручик през 1908 г. По това време военното министерство урежда конкурс за обучаване на авиатори в Англия. От хилядата кандидати Любомир спечелва отлично конкурса и единствен отива в Англия, където следва авиация. Завършва авиационната школа като пилот № 319 на английските кралски въздушни сили. В Англия, владеещ отлично езика, той се обогатява окултно, като чете непрекъснато множеството издадени йогически и индуски ръководства. Едновременно развива и силна интуиция, каквато е притежавал дядо му. Изучава източния и западния окултизъм и участва в езотерични школи. Започва да проявява пара-психологични качества - телекинеза, преместване на предмети с поглед. Поканен е на конгрес в Атина от Н. Хюм - светилото на тогавашната парапсихология. Там Лулчев проявява мощни духовни сили - събужда припаднала дама, повдига един от ръководителите на конгреса на половин метър от земята. Мести саксии и други предмети. Гърците разпространяват листовки с биографията му и взимат от Лулчев много автографи. Там той научава, че в България се е родил и работи Великият Учител. В хороскопа на Любомир Лулчев на Асцендента му изгрява Козирог, а господарят Сатурн, ретрограден, е в знака Рак и в VII дом. Това дава силно Сатурново влияние на живота му. Прави го много строг, честен и прецизен в отношенията си в обществото. Има много неприятности в отношенията си и брака, в който той няма да се грижи за дома си (Сатурн заточен в Рак), Бракът ще бъде външен, фиктивен, без реализация. Сатурн е в тригон със Слънце, в съвпад с Венера, което го издига чрез упорита духовна работа до най-високопоставените в живота - царя. Едновременно Сатурн е в квадрат с Юпитер в IX дом - показва борбата, която е водил в миналото срещу Бялото братство и принципите на доброто и любовта. Затова искаше да бъде самостоятелен, да не се закача „за колата на Учителя”, да прави каквото си желае - това е човешката гордост. Накрая Лулчев позна, прие и изпълни волята на Учителя.

* Любомир Лулчев е роден на 1 ноември 1886 г. по стар стил и точно на тази дата е бил арестуван, по разказа на Елена Андреева. Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 287. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

Слънце в съвпад с Венера в Скорпион в X дом дава пълна изява на вродените му лечителски дарби, голяма сензитивност и всепроникваща интуиция. Това дава и много силни чувства и страсти, подсилени от съвпада на Слънцето с Венера и опозицията им с Нептун. Животът му е бил постоянно изложен на опасност, много пъти умира и възкръсва, особено в световната война, където е тежко ранен и излиза от болницата с 80% инвалидност. Донякъде това се дължи на съвпада на Нептун с Алгол - дяволската звезда. Тя затъмнява Божествената Любов в Лулчев и той не я проявява добре в Стр. 9/1036

живота, а дава ход на човешката любов. Алгол показва също постоянни опасности за живота му, макар че съвпадът не е точен, опасност около дома му и пътя за и от дома му. Съвпадът на (Слънце в съвпад с Венера и опозиция с Нептун) показва, че в този индивид, макар че е развита пинеалната му жлеза и има силна интуиция, той не е развил центъра „Любов към Бога”, за което сестра Елена Андреева казва, че на мястото на хилядолистника му имало вдлъбнатина. Лулчев пипал главата си на върха и казвал: „Ех, да имах и аз тази бобуна, която имаш на мястото на хилядолистника, много лесно, с помощта на Бога, щях да се справям с многобройните си мъчнотии.” Той е дал заявка, чрез усилената му духовна окултна работа, развитата силна интуиция, и постоянната му връзка с Учителя в бъдеще този център да бъде много добре развит. Сириус, звездата на Божествената мъдрост, се намира на Десцендента и показва силна изява на мъдростта в човешкия живот, за разлика от Учителя, при когото Сириус е в МС - оттам тя носи чистото Божествено Слово за цялата Вселена. Лулчев е използвал тази мъдрост в разкриване на окултните закони и явления в нетрадиционни форми - чрез написване на притчи и разкази, приказки за възрастни, събрани в около 20 книги. Лулчев има също така Уран в ІХ дом, като Учителя, на когото Уран няма аспекти, докато на Лулчев е и (тригон на Уран с Луна и Плутон), връзка с жените и неутрализиране в ума на отрицателните сили. Луната е в V дом в съвпад с Плутон и в опозиция с Меркурий. Показва много връзки с жени и постоянни съблазни и атаки от низшите същества на Плутон. Женитбата му ще завърши или с развод, или със смърт на единия от двамата. Съвпадът на Плутон с Нептун () дава превес на отрицателните сили в него, понеже Плутон е по-високо поставен. Юпитер е в съвпад с Арктур и го прави много войнствен и докачащ се и не може да серазбира с хората от братството. Освен това Юпитер е в квадрат със Сатурн (), в VII дом, прави го жлъчен и много критичен. Като човек Любомир Лулчев има отлични лични качества: честен, смел, изпълнителен, защитава истина. Участва в Балканската война при превземането на Одрин. Като влизат в сарая на един бей, той вижда една красива огърлица - черна, и я взема. Влиза в стълкновение с началника си, заради неправди и бива уволнен. Започва да се бори, доказва своето право и е назначен пак в армията с чин капитан. Лулчев се оженва за дъщерята на генерал Станчо Радойков - Ангелина, наречена глезено Гела. Станчо Радойков е този, който спира и разтуря събора в Търново 1915 г. При атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 г. той е убит.

Лулчев се бие храбро във войната, получава много ордени и повишения в службата. Както казах, той е тежко ранен и малко се оправя през 1919 г, но не е бил годен за строева служба. Назначен е за началник на инженерната работилница с чин майор. Един негов приятел го завежда на беседа в салона на ул. „Граф Игнатиев” и „Раковска”. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. „Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго”, си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали.” Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава го в дома му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено. Лулчев си тръгва, като си казва: „Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител.” Скоро неговата будна интуиция му подсказва, че е измамен и да се върне при този велик дух, който има големи знания. Връща се и пита Учителя: „Искам да видя миналите си прераждания, Стр. 10/1036

пътя, по който съм минал.” Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа. „А какъв ще бъда в този живот?”, пита любознателният офицер. „Ще бъдете мой ученик”, отговорил Учителят. Това било много за свободолюбивия офицер. „Всичко това или ще ми го до кажете...” – и той побутнал възбудено пистолета си. „Мога да ти го покажа - разсмял се Учителят - но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш.” – „Какво трябва да направя?” – „Първо ще свалиш тези марсови железа. Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода.” Лулчев козирувал и казал: „Слушам.” И си отива. Той се отличавал с голяма изпълнителност. След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: „Готов ли си?” – „Готов съм.” Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провежда дълги разговори. Още отвън той събувал обущата си и по чорапи влизал при Учителя. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев откъде, по кой път ще си отиде. Лулчев му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването му и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо му благодари за десетките пъти, при които Учителят спасява живота му. Споменахме, че Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут с голямата си мъдрост, мирна и разумна политика и множество строежи в Израел. Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построено голяма вещина. Когато Бог посещава Соломон и му предлагала каже едно свое желание, което Бог ще изпълни, Соломон пожелава да има мъдрост. Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците. За усъвършенстването на душите има два пътя: пътят на любовта, по който може да се движи всяко същество и вторият път е на мъдростта, който е за учителите и е много труден. Соломон избра мъдростта - най-трудният път, по който и досега вървят евреите, теософите и източният окултизъм и постоянно страдат. Той е имал знание да връзва духовете, Освен това той е разбирал езика на животните и всяка година ги е събирал на определено място и е разговарял с тях, като им предавал уроци по Божествената мъдрост. Практически знания за живота им. Соломон има 700 жени - княгини, и 300 наложници и желае да изучи процесите в женското сърце и любовта, която го ръководи. Учителят отбелязва, че и по-велики духове от Соломон са се опитвали да разрешат този въпрос и са пропадали. За всяка жена Бог е определил съответен мъж, когото тя търси и затова тия 900 жени не са обичали Соломона, а са го увлекли да служи на боговете им. Така той прекъсва връзката си с Йехова и завършва живота си с падение. Знаем историята по-нататък от Библията. Учителят казва, че и досега евреите не са се освободили от последствията на покварения живот, изпълнен с удоволствия, лакомия и похот на техния цар Соломон. След смъртта си Соломон попада в ада, където дяволите стояли настрана от него, понеже той владеел окултни сили да връзва духовете и това ги плашело. По едно време той намерил една пръчка и взел с нея да мери. Тарторът го попитал какво прави. Той отговорил, че мери и подготвя терен, за да постори дом на Бога. Това стреснало дяволите и те скоро намерили начин да го изгонят от ада. Така си съкратил със стотици години наказанието, което имал да изтърпява в ада. По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос. Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така:

„Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036

народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.”

Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория. „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от тебе”, му казал той и изчезнал от погледа му. Лулчев поставя портрета му на масата си и го държи там до края на живота си, Мория е един земен учител на мъдростта, който води учениците си по най-трудния кармичен път на развитие. По този път тръгва и Лулчев, като не приема лесния път, даден ни от Учителя - на любовта. От това можем да направим извод защо Лулчев е изживявал много противоречия и борба между духа и плътта - ума и сърцето. Лулчев споделя с Учителя за срещата си с Мория, но Той нищо не му казва.* Оставя го свободен. Лулчев посещава редовно беседите и си взима бележки. При посещенията си при Учителя той винаги се събувал и Му се покланял. Това външно отношение към Учителя не е било подплатено с една вътрешна любов и вяра. Затова той заявява пред сестра Елена Андреева: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя. Искам да живея като свободен дух.” Въпреки всичко Учителят го търпи и му помага.†

* Вж. „Изгревът”, том I, стр. 509 ÷ 510; том IV, стр. 566 ÷ 571, 571 ÷ 575; том IX, стр. 289 ÷ 291 под № 117, стр. 606. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) † Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 420÷ 429 под № 160, стр. 287 под № 115, стр. 631÷ 633. ‡ Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 380.

През 1921 г., 21 март, брат Бертоли построява първата палатка на Изгрева - Баучеровата поляна. Така започва заселването на Изгрева. В палатката живее Методи Константинов. Той прави една котва в източния северен ъгъл на полянката за Паневритмия, където по-късно е метеорологичната клетка. Идва брат Лулчев, облечен във военна униформа - полковник и около котвата започва да прави елипса с една кирка. Методи отива при Учителя и протестира, но Учителят тихо му казва: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата.” След това Учителят взима неговия нож и го наточва със своя, за да може Лулчев да реже чимове и да очертае елипсата. Така той го намагнетизирва и му отваря вратата към света. Лулчев става връзка на Учителя с обществото.‡ В братството не го приемаха, понеже той беше на много високо ниво, със силна интуиция. Владееше природни сили. Игнат, много силен човек, решава да го набие на поляната и се приближава до Лулчев. Последният прави едно движение, казва нещо и Игнат се изтьркулва няколко пъти на земята. Получава основно разстройство на черния си дроб, от което следва бърза смърт. Той веднага отива при Учителя, който го спасява. Игнат обичаше много да спори с Учителя. При един такъв спор, Учителят му казва да отидат на поляната да му обясни нещата. Игнат отговорил: „Не смея, вие с Лулчев владеете природните сили и кой знае накъде ще ме изтъркаляте.” Един познат на Методи му казва: „Не смея да мисля за него (Лулчев), а камо ли да говоря за него, за да не пострадам.” Лулчев имаше силна мисъл и проникващ поглед.

Лулчев работи в инженерната работилница. Среща се с Александър Стамболийски, Райчо Даскалов. Той дава идеята за трудовата повинност, така да има армия с достатъчно войници. Имал е един приятел генерал, Никифоров, който е бил против преврата на Цанков. Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно. На другия ден, 9.06.1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно. Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница. Стр. 12/1036

Той отказва предложението на неговите подчинени да направят контрапреврат. Той е арестуван и освободен по-късно.* През 1925 г. Лулчев се среща с царя и смело му казва: „Вие не сте цар за мене. Само Бог е цар, а царете са негови слуги, които трябва да внимават много да вършат Неговата, а не своята воля. Ако Вие сте цар на българите, Вие сте цар и на комунистите. Защо ги убивате?” След разговора връзката се прекъсва.

* Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 594 ÷ 595. † Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 290, стр. 593 ÷ 594. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) ‡ Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 23 ÷ 24; стр. 291 ÷ 295 под № 118; стр. 605 ÷ 606.

През 1926 г. Лулчев оставя апартамента на жена си Гела и си прави барака на Изгрева, където започва да живее. На нея той написва много знаци на Мория. Учителят вика Елена Андреева и й нарежда Лулчев незабавно да изтрие всички магически знаци от бараката си, защото те са в сила да разрушат не само бараката му, но и целия Изгрев. Той веднага изпълнява нареждането на Учителя.†

При един разговор с Учителя, последният му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва веднага да се освободи от нея. Той я подарява на жена си, Ангелина Радойкова. В началото на 1930 г. Лулчев предупреждава съпругата си да се махне от къщата си, защото там я очаква смърт, от строшаване на черепа, през месец май. Жена му не вярва в неговите предсказания. Черната огърлица става причина Гела да бъде убита от своята прислужница, Малина и майка й Станка Тимева на 18.05.1930 г. Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството. Пресата подема голяма кампания срещу братството и Учителя. Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет. Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието. Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”. Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева. Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот. През 1931 г. Учителят казва на Паша да съобщи на Елена Андреева да стане учителка, понеже чувства отрицателното в нея. Стр. 13/1036

В 1932 г., повреме на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това?” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”*

* Вж. „Изгревът”, том V, стр. 430 ÷ 433, под № 166. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) † Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 309 ÷ 313, ПОД № 125; стр.105 ÷ 108, под № 43; стр. 336, ред 18 отгоре. ‡ Вж. „Изгревът”, том X, стр. 85. § Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 322-323. {бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

Любомир Лулчев отива в Тетевен, където пише книги, а Елена Андреева й Невена Неделчева стават учителки.† През 1936 г. Лулчев обикаля 12 пъти двореца със съответни формули и възстановява връзката си с цар Борис. Връзката се усилва, след като Лулчев го предупреждава за покушение, което се готви срещу него в Искърското дефиле. Царят се спасява брагодарение на това, че той кара колата и убиват шофьора до него. Лулчев става съветник на цар Борис. С идването си на Изгрева през 1926 г. Лулчев започва да гледа на ръка - хиромантия - и при него постоянно идват хора да им гледа. Така той усилва интуицията си и започва да вижда подземни води и други природни богатства. Когато някой е бил недоволен от предсказанието, Лулчев го пращал при Учителя, който му казвал почти същото, което предсказвал Лулчев. Той познавал бременните жени какво дете ще родят - момче или момиче. Каквото предсказвал, така излизало. Той казвал пред наши приятели: „Аз съм чиракът, а Учителят е майсторът.” На много места го викат да намира подпочвени води. До град Карнобат има една спирка „Нейчево”, по името на госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик. Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение. Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода на 16.06.1937 г. - денят, в който се ражда Симеон - престолонаследникът.

Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението на водата. Той идва и им показва къде тече водата и до края на месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.‡

По това време, след 1927 г. Лулчев организира група, наречена „Упанишади” от десетина души, на които да обяснява беседите на Учителя. Със своята силна мисъл Лулчев привлича много приятели и стенографките да се събират преди беседата на Учителя, да им говори. Веднъж Учителят влиза в салона за беседа, а вътре няма никой. Минава брат Ради и отива към Лулчев. Учителят го спира и му казва да влезе в салона. След малко в салона влизат запъхтяни няколко групи отучениците и Учителят започва беседата си. Скоро Учителят освобождава приятелите от силното психично влияние на Лулчев и „Упанишадата” му започва да се събира след беседата. Остават в групата му: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Берендеев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Веса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева и Виктор.§ Стр. 14/1036

Лулчев постоянно е четял излезлите беседи и е подчертавал с пет вида цветни моливи пасажи. На много места е писал: „ключ”, „важно” и други бележки. Той имаше много хубаво отношение към всеки, който се обръщаше за помощ към него. При него имаше постоянно хора в двора. За Нова година ние, малчуганите, го сурвакахме няколко години. Той ни караше да удряме силно по ушите му. След това ни даваше по 20 лв. сребърни на всеки сурвакар. Когато завършвахме отделенията, ние занасяхме с брат ми Костадин удостоверенията ни с отличен успех и той ни даваше по 50 лв. монети сребърни. Веднъж той прави опит и оставя на масата си 50 лв. монета, която на другия ден я няма. Той знае, вижда кой я е взел. Поставя втора монета, която стои на масата цяла седмица и крадецът се възпитава и не смее да я пипне. През 1943 г. пролетта големи групи евреи се стичат пред бараката на Лулчев и ужасени викат към него да се застъпи пред царя и да ги спаси. Те много добре са знаели към кого да се обърнат и Лулчев по-късно по нареждане на Учителя ги спаси.

Любомир Лулчев се свързва с електрическото дружество „Орион”. Намери от някъде стълбове и прокара на Изгрева ток. Той постави в средата на поляната един голям стълб с лампа от 1000 свещи, мимо волята на Учителя. Участва по-късно в прокарването на вода в Изгрева. Изворчето в Диана Бад беше затворено и вода се носеше от разсадника.*

* Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 53, ред 13 отгоре; том I, стр. 588, ред 31 отгоре. † Вж. „Изгревът”, том 1 стр. 585 ÷ 586; том II, стр. 173 ÷ 174; том VII, стр. 72. ‡ Вж. „Изгревът”, том VII, стр, 533-534, стр. 583, ред 19 отгоре, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

Учителят му нарежда да се дадат на всички братя и сестри по един декар земя, а не по 100, 200, 300 метра. Да се закупят всички места на Изгрева до ж. п. линията и да се разпределят на парцели от по 1 декар и да се раздадат. Лулчев се заема с тази задача, но не успява да я изпълни, понеже напусна този свят.† През 1943 г. Любен Барбов, наш съсед, намира отнякъде десетина гилзи, неизгърмени, запалва огън и ги слага в него и те изпукаха. Ние, малчуганите, гледахме какво става. Барбов взе няколко горещи гилзи и ги пъхна в гърба ми и ме изгори. Това беше при къщата на Цонзоров до нас. Баща ми взе да ме лекува и отиде вечерта при брат Лулчев и му казва. Той се обажда в участъка и на другия ден викат Барбов и го стягат и той повече не ни правеше пакости,

На езерата обикновено с първата група на Рила отива и Лулчев с „Упанишадите” за подготовка на лагера. Разбира се, че той е причинявал много неприятности в работата на Учителя. Веднъж Той казал: „Това змийско гнездо ще се разтури.” „Упанишадата” просъществува до 1944 г.‡ Важни са вътрешните отклонения, които стават в съзнанието на душите. За да служи човек на Бога, трябва да Го люби и да изпълнява Волята Му. Независимо от някои негативни качества, Любомир Лулчев беше дясната ръка на Учителя за връзката на братството със света. Той беше носител на идеите на Учителя в двореца и управлението. Там той смело е изнасял становището на братството по всички сериозни въпроси, което е харесвало на цар Борис, заобиколен само от ласкатели.

През 1935 г. и 1936 г. е имало много неприятности в салона и братството. Тогава се създава организацията „Народна защита” от запасните офицери, които идват една вечер да запалят Изгрева. Учителят след 22 часа слиза от горницата и запалва лампите на големия и малкия салони и на полянката. Извиква брат Цеко Етугов и двамата обикалят поляната до след 1 часа. Нападателите, виждайки, че всичко свети, предполагат, че планът им е разкрит. Призори отиват в кръчмата на Танушев, започват да пият и разказват на кръчмаря какво са искали да правят. Така Учителят спасява Изгрева. Тази организация решава да постави бомба и да взриви салона. Учителят поема кармата на братството и пожелава Той да пострада за нашите глупости, грехове и непослушание. Стр. 15/1036

Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага Александър Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза. Той изпълнява точно нареждането, предава го на царя и с никого не споделя. Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: „Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков.” След това Цанков не взима властта и двама негови пияни съподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и извършват побой над Него. Юрдан Бобев, който дига един стол, се схваща и нищо не може да направи да защити Учителя. Запомня номера на колата и го занася на Лулчев. Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник на полицията, който на другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам?” Учителят му казва да ги пусне и той ги освобождава. Побойникът Райков иска прошка от Учителя и той му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се Бог да ти прости.” Този побой, тази Голгота за Учителя отмени взрива, замислен от „Народна защита”.*

* Вж, "Изгревът”, том I, стр. 561 ÷ 565; том VІ, стр. 532 ÷ 533. † Вж. „Изгревът”, том I, стр. 567÷ 568. ‡ Вж, „Изгревът”, том I, стр. 326, стр. 483 ÷ 484; том IV, стр. 251 ÷ 252, 533 ÷ 535; том XIII, стр. 472÷ 473, стр. 543÷ 548; том XV, стр. 352÷ 353. § Вж. „Изгревът”, том VII, стр. 28÷ 30, под № 6, където К. С. е Кирил Славов, а В. С. е Васил Славов. ** Вж. „Изгревът” том I, стр. 337; том VII, 437 ÷ 438, стр. 424. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

†† Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 490 ÷ 492, под № 60, том VI, стр. 126, ред 6÷ 24 отгоре, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

Когато Учителят пожелава да отиде на езерата и върви пеш с бастун в ръката си и стига до първото езеро - Махарзи, Лулчев му помага, като го качва на белия кон на бай Янко, от първото езеро.† Помага и на майка ми, Стевка, ухапана от пепелянка. Лулчев се стреми да помага на всеки нуждаещ се. Спасява архимандрит Стефан - голям враг на Учителя - от смърт. Осъден от ВМРО на разстрел. Помага на 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, като издейства от царя доживотен затвор. Спасява Цола Драгойчева, осъдена на разстрел. Близките й намират Лулчев и той отива принея и я кара да напише писмо до цар Борис, че е бременна, което тя не знае и той го занася. Отменят присъдата й на доживотен затвор и тя ражда сина си Чавдар.

Лулчев участва активно в спасяването на евреите, описано в моята книга „Истината за спасяването на евреите”.‡ Той познава всички военни и спира блокадите на Изгрева, за да не пострадат комунистите. На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”. Тяхна беше съседната фабрика „фурнир”.§

Лулчев е можел да се излъчва и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с. Елена Андреева. Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери. Той обича германците и нощем се излъчва и отива да им помага. Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с. Мърчаево да му иска прошка. Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.**

На 1.11.1944 г. сутринта Лулчев е арестуван в бараката си на Изгрева. Затворен е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта. Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая на съдебната палата, Стр. 16/1036

където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев. Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер. От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда. „Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее, ще трябва дълго време да се преражда, за да плати кармата си. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите: Кирил Преславски, Богдан Филов, генерал Михов и други 104 души, между които и Любомир Лулчев. Той е осъден на смърт, изземване на личното му имущество и глоба от 5 млн, лева. През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените. В коридора на съдебната папата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме където пожелаеш.” Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля.” Той единствен пред разстрела говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Брат Лулчев под влиянието на Скорпион мина през стотици страдания, мъчнотии и опасности, позна Бога, Учителя и изпълни волята Му. Реши да му служи всеотдайно. Това беше най-активният и всеотдаен брат, който искаше да помогне на този измъчен български народ. Учителят му казва, че при тези желания, които има, може да му хвръкне главата. Той изпълни волята Божия и се пожертва за великата идея, която носеше в душата си. Кой от учениците разбра Учителя и работата, която извърши за земята и човечеството? Неразбран остана и брат Лулчев, но горе всеки отива в егрегорията си и проявява качествата си. „Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в трудностите, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни. И ние трябва да приемем всички ученици на Учителя такива, каквито са и да им благодарим, че са участвали в този велик живот пред лицето на Бога на земята и са си разрешавали вековните си карми. Лулчев като Соломон е бил благословен от Бога и втори път предупреден от Него за лошите последствия, които ще дойдат в живота му. Същият сценарий той изигра и пред лицето на Учителя, но сега не завърши с падение, а с пълно изпълнение Волята Божия и свобода за развитие в Духовния свят. Той се освободи от голямата еврейска карма, която го задържаше на земята и стана свободен дух - това, което желаеше, но под ръководството на Бога.

В братството всеки има специфична задача, която изпълнява, за да може Школата да озарява умовете на готовите души и да ги подготви за новия живот, който идва на земята.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...